0
1056

За болката и нейното разказване

choleva
©phelia barouh

Разговор с писателите Михайло Пантич от Сърбия и Силвия Чолева по време на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013). Водещ е Марин Бодаков, участва преводачката Русанка Ляпова.

fest-logoПървото издание на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013), който се проведе в рамките на Международния панаир на книгата, срещна писатели от България и съседните страни под мотото „Литературата не признава граници”. На фокус тази година бяха Балканите – във фестивала участваха писатели от Сърбия, Босна и Херцеговина, Гърция, Румъния, Македония, Хърватия и Словения.

Водещ на разговора с Михайло Пантич от Сърбия и Силвия Чолева беше Марин Бодаков, който заяви, че според него Балканите са по-скоро късна конструкция, направена за удобство, опаковка, която затваря една черна кутия. Михайло Пантич пък описа Балканите като родното място на Аристотел, като единствената част от света, в която хората пеят в неравноделни ритми, като красотата и трагедията на различието. Марин Бодаков и Силвия Чолева прочетоха откъси от книгата на Пантич „Този път за болката“, издадена от „Колибри“ през 2007 г. в превод на Севда Гайдарова-Димитрова.

Михайло Пантич и Силвия Чолева говориха за мястото на разказа в балканската литература, за писането като обяснение в любов, за болката и нейното споделяне и разказване, за литературата като енциклопедия на травмите, за нихилизма и вярата, за осмислянето на литературата в способността на писателя да каже „да“ на света.

Михайло Пантич (1957 г., Белград) е университетски преподавател, признат литературен критик и утвърден майстор на кратките белетристични форми. Публикувал е 25 книги (къси разкази, есета, критики, изследвания), сред които : Хроника на стаята (1984), Уондър в Берлин (1987), Поети, писатели и други от менажерията (1992), Новобелградски разкази (1994), Седмият ден от кошавата (1999), Не мога да си спомня едно изречение (2000), Ако това е любов (2003), Този път за болката (2007). Разказите му са включени в редица антологични сборници и са преведени на английски, френски, немски, италиански, датски, чешки, словенски и македонски.

В интервю за сайта на Литературния фестивал той признава, че писането е личен избор, че трябва на време да превъзмогнеш безразличието на света.

Силвия Чолева (1959) е поетеса, писателка и журналистка. Издала е пет стихосбирки, две книги с фрагменти, един роман и сборник разкази. Носителка на Националната награда за поезия Иван Николов и на Националната награда Хр. Г. Данов в категорията Представяне на българската книга. Води предаване за култура в Българското национално радио, програма Христо Ботев. Била е редактор на списанието за съвременна българска литература Сезон, по-късно главен редактор на алтера, списание за пол, език и култура. Пише в културния печат, отделни нейни творби са преведени на различни езици.

Марин Бодаков (1971) е автор на пет стихосбирки, между които Обявяване на провала (2002), Ангел в зоопарка (2008) и Наивно изкуство, отличена с Националната награда за поезия Иван Николов за най-добра поетична книга на 2011 г. През 2013 г. книгата му с интервюта „Преведе от…“ получи Годишната награда на Съюза на преводачите в България. Литературен редактор на в. Култура. Редовен преподавател в СУ Св. Климент Охридски. Съдружник в Точица, издателство за детска образователна книжнина.