0
981

За втория сезон на „Отворени досиета“ по БНТ

От 1 октомври БНТ излъчва нови шест филма от поредицата „Отворени досиета“ за хора, преживeли репресиите на тоталитарната система. За проекта разказва продуцентката на филмите и поредицата Катя Атанасова.

Идеята на целия проект е да се съхрани паметта за миналото, да покаже какво се случва с хората, репресирани от режима на БКП. Сценарист на филмите и през новия сезон е разследващият журналист Христо Христов. Режисьори, всеки на по два филма, са Димитър Коцев-Шошо, Павел Веснаков и Ралица Петрова. Оператори – Венци Нешев, Крум Родригес и Мартин Балкански.

Филмите от втория сезон на „Отворени досиета“ ще се излъчват в неделя, от 13 часа по БНТ1, след което ще могат да гледат на сайта на Националната телевизия – тук.

Много ли са неизследваните полета в тоталитарното минало на България? Какво показва вторият сезон на документалната поредица „Отворени досиета“? Проектът опит ли е за преосмисляне на историята ни?

Първо, бих искала да кажа, че беше много важно да продължим работата по поредицата, да представим нови „малки“ герои – хора, чиито имена повечето от нас никога не са чували; хора, които са преживели много, понасяли са репресиите със сила и достойнство.

Мисля, че да, има неизследвани полета в знанието ни за времето на тоталитарния режим. Не мога да кажа много ли са, или малко, това по-скоро историците биха могли да направят, но твърдя, че не знаем нищо за толкова хора, които са били жертви на този режим, изпращани са в лагери, лежали са по затвори, без съд и присъда. Техните съдби са част от общата ни съдба и ако искаме наистина да знаем каква е била за всички ни, да я проумеем, да я осмислим и да я запомним като част от историята ни – трябва да се срещнем с историите на тези хора, да видим лицата им, да чуем личните им разкази. Така ще добавим още нещо към малкото, което знаем и помним.

Не бих рискувала амбициозно да твърдя, че нашият проект е опит за преосмисляне на историята. Както и в началото, когато започвахме, така и сега – гледам на нас като на археолози. Ние изваждаме фактите, показваме хората, а оттам нататък всеки човек може да направи своите изводи или поне да научи повече за онези времена. И най-вече младите хора, онези, които нито помнят, нито знаят.

Как бихте определили акцентите във втория сезон? Видяхме първия филм за Цветана Джерманова. Кои са останалите герои и как стигнахте до тях?

В този втори сезон, от една страна, продължаваме някои от посоките, които следвахме в избора на герои и работата по първия. Но сега искахме не толкова да се движим хронологически, а да разкажем за хора, които са и представители на отделни социални групи. Също така, държа да отбележа това, искахме да имаме повече героини – жени. Мисля, че хората, с които се срещнахме и ще срещнем зрителите, са наистина интересни. Те са силни, смели, достойни, естествени и човечни. И нещо, което е направо удивително – опазили са се, живеят нормален живот, умеят да се надсмиват и над себе си.
Заслугата да стигнем до точно тези герои е на нашия сценарист Христо Христов, който подробно познава биографиите им, лично се е срещал с тях и доверието, което те имаха към него, се превърна и в доверие към целия екип. Когато подхождаш честно към някого, когато той разбира, че не сензация или лична облага са те довели при него, а искрен интерес към съдбата му, желание да чуеш той какво има да ти каже и разкаже – тогава нещата се получават.

В първия филм, който вече беше излъчен, героинята Цветана Джерманова е лежала в два лагера и е единствената жена, която описва преживяното в книга. Интересното е, че тя е с леви убеждения, анархистка. Чрез нейния разказ говорим и за женския лагер „Босна“ при тоталитаризма.
Следващият герой е Тодор Цанев – един от най-младите горяни и автор на клетвата им в Русенско. Заради своята обществена дейност, е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, включително и в „Белене“. През травматичните спомени на Тодор Цанев, зрителите ще проследят ситуацията в България в началото на 50-те години.
Чрез разказа на Рада Москова, в третия филм от поредицата, като продължение на една линия от първия сезон на „Отворени досиета“, ще бъде представен образа на герой, който вече не е жив. Съдбата на безпартийния търговец Стефан Сираков, а и на неговите наследници, е пример за отношението на тоталитарната власт към т.нар. „бивши хора“.  Чрез този разказ ще търсим обобщение за антихуманната идеология на режима, за съсипването на родове, семейства и хора, които са градили и работили за България.
Как е действал режимът на БКП срещу църковни дейци, срещу вярващите ще покажем в четвъртия филм от поредицата. Негов герой е евангелисткият пастор Христо Куличев. Той става жертва на процесите на комунистическата партия срещу протестантските пастори в годините, когато БКП предприема кръстоносен поход срещу църквата и християнството. Уволняван, арестуван, лежал в затвора и изселван заради верските си убеждения, днес пастор Куличев оценява преживяното като изпитание на вярата. Автор е на книгата „Процесите: партията срещу църквата“, издадена и в САЩ.
Какво се случи през септември 1987 г. в Русе? Чрез разказа на две от шестте майки, организирали първия мирен гражданския протест срещу обгазяването на града им – Цонка Букурова и Дора Бобева (другите са Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова, Вяра Георгиева) не само ще припомним тези събития, не само ще припомним имената им, почти забравени, но ще говорим всъщност за доблестта и смелостта. Защото те първи тръгват на поход срещу равнодушието на властта. Майките също са сред учредителите на Движението за самозащита на Русе и на Обществения комитет за екологична защита на Русе.
В центъра на последния филм от поредицата „Отворени досиета“ е прекият свидетел на т.нар „възродителен процес” – проф. Зейнеп Зафер. На 15-годишна възраст тя и семейството ѝ са изселени от родното им село, по-късно в началото на 80-те, когато е студентка в Шуменския университет, баща ѝ е убит, а самото убийство е маскирано като „трудова злополука“. Зейнеп Зафер е изключена от Университета, а по-късно осъдена на две години затвор и две години изселване, заради опит да разкрие факти за тоталитарния режим. През 1988 г. става член на Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев. Експулсирана е от НРБ през февруари 1989 г. В момента Зейнеп Зафер е професор в университета в Анкара.

Тези хора трудно ли се съгласиха да застанат пред камерата?

Както вече споделих, те разбраха защо искаме да застанат пред камерата и да разкажат. Довериха ни се. Допуснаха ни в домовете си, запознаха ни със семействата си, станахме близки. Това също е много, много ценно за нас.

Подбора на темите и героите е плод на обстойно предварително проучване от екипа. Но какво ви изненада, когато отидохте на терен и снимачният процес започна?

Така е, да. Много сериозно проучване от страна на сценариста, на редактора ни също, предварителни срещи с героите. Но едно е да четеш досие, да четеш биография, дори спомен от един човек или пък за него, друго е да се срещнете лично. Да разговаряте, да гледаш лицето му, докато споделя толкова лични, а и трагични моменти, да усещаш, че ето – сега, в момента, той говори, споделя своята история, своята истина точно с теб. И още нещо, което мен лично много ме впечатлява при всички – тяхната естественост, жизненост и чувство за хумор.

На какво учи мъдростта на героите в „Отворени досиета“?

Като цяло научаваме неща за миналото, които не знаем. Лично аз успях някак, даже не да разбера, а да усетя, да почувствам, че думи като морал, истина, свобода имат смисъл, значат нещо. Дори днес. Няма да забравя как след снимането на първите филми Шошо ми каза – след като се срещнеш с един такъв човек, вече нищо не е същото.

Възможно ли е през отделните човешки съдби да се правят обобщаващи изводи за комунистическия режим?

Аз много настоявам на това, че ние не се произнасяме като някаква крайна инстанция, знаеща истината, не издаваме присъди, не сме мрачни, въпреки че разказваме за не много светли неща. Не сме и патетични, не казваме: ето, вижте ги, героите! Но мисля, че тези разкази са важен влог в историята за комунистическия режим в България, малка частица от едно знание, което трябва да придобием. В тях и отделният човек може да намери своя истина, основание за размисъл, за желание да помним.

Още по темата: 

За първия сезон на „Отворени досиета“, БНТ, 2014 г.
Петко Огойски, „Отворени досиета“, 2014 г.

 

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияЗадочен разговор между Чехов и Горки
Следваща статия„Норма“ от Белини открива новия киносезон на Метрополитън