0
876

За Дните на музиката в Балабановата къща и извън нея

Мила Павлова

Разговор с Мила Павлова, основателка и артистична директорка на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“.

Наближава времето за есенното издание на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“. Завърши много силната пролетна програма и всички ние, които следим събитията, си казахме: А за есента какво ли ще подготви?

Мила Павлова: Ето че дойде време да говорим и за това.
Бих искала да започна още от откриването на 16 септември в дома на културата „Борис Христов“ от 19 часа. Щастлива съм, че ще представим струнен квартет „Паганини” – състав, събрал музиканти от един от най-обичаните и прочути по света италиански оркестри – този на Миланската Скала. Начело на квартета е Франческо Де Анджелис – харизматична фигура за музикалния живот на Италия. Той е избран лично от Маестро Рикардо Мути за концертмайстор на симфоничния и оперния оркестър на Ла Скала. Известен е и като солист, камерен изпълнител и педагог. Води майсторски класове в редица държави, за наша огромна радост ще има майсторски клас и в рамките на „Дни на музиката в Балабановата къща“. Останалите участници в струнен квартет „Паганини” също са изтъкнати музиканти, сред тях е и българката Евгения Станева, родом от Пловдив, която от години е в състава на Ла Скала. За гостуването си в Пловдив четиримата виртуози са избрали емблематична програма от шедьоврите в италианската съкровищница – великия романтик Верди, чийто мелодичен гений и до днес вълнува меломаните в цял свят, и магьосника на цигулката Николо Паганини – с двата великолепни струнни квартета, истинско пиршество за публиката от времето на създаването им до днес.
Заедно с екипа на фестивала винаги се стараем да представяме необикновени концерти, концерти-събития. Тази година се навършват 110 години от рождението на обичания от всички ни композитор Марин Големинов и много държахме концертът да бъде на самата рождена дата – 28 септември. Мястото ще бъде Малката раннохристиянска базилика, където ще представим максимално разнообразна палитра от творчеството на големия български композитор – образци от неговата камерна, вокална, клавирна музика. Сред участниците в концерта са квартет „Големинов“, Евгения Ралчева – сопран, квинтет „Пилекадоне“, Академичен народен хор на АМТИИ с диригент проф. Бураджиев, Мария-Десислава Стойчева – пиано.
За първи път във фестивала ще участва с рецитал знаменитата пианистка Пламена Мангова. Тя ни е гостувала както в качеството си на камерен изпълнител, така и като солист на симфоничен оркестър. Отново в Малката базилика специално за Пламена ще пренесем роял и на 18 октомври тя ни е обещала да представи нещо специално за нас! Ще имаме още едно събитие, случващо се за първи път в „Дни на музиката в Балабановата къща“ – кабаре с участието на Bella Voce. Смятам, че този жанр приляга прекрасно на пространството и атмосферата в Балабановата къща. Поканихме режисьорката да види мястото и да направи напълно нов спектакъл. Тя остана очарована, защото къщата предлага много големи възможности, различни стаи, пространства, нива.
За голяма моя радост ще имаме щастието отново да се насладим на музицирането на Лия Петрова. Миналата година по моя идея представихме с голям успех за първи път на една сцена дуото Лия Петрова–Виктория Василенко. Тази година по предложение на Лия заедно с нея ще участват две млади звезди на френската сцена – Адриен Ла Марка – виола, и Аурелиен Паскал – виолончело, които правят голяма кариера в момента. С този концерт ще закрием фестивала на 28 октомври. Дни преди това знаменитата цигуларка Мила Георгиева ще бъде солист на оркестъра на Държавна опера Пловдив.
За първи път в България и на сцената на фестивала на 10 октомври ще гостува квартет Vector, част от оркестъра „Тонхале“ Цюрих – един от най-добрите европейски оркестри. И в неговия състав присъства българка, и тя е от Пловдив – Деница Костова-Кучера. Специално за младите музиканти квартет Vector ще проведат майсторски клас по камерна музика.
В поредицата от камерни концерти ще почетем проф. Ангел Станков по повод на неговия 70-годишен юбилей. Той ще свири със свои приятели, с които активно е работил през годините – Ростислав Йовчев (пиано), Анатоли Кръстев (виолончело), Ясен Теодосиев (валдхорна).
Друга запазена марка на фестивала е концертът на открито в Празниците на Стария град, който винаги се радва на огромен успех. В рамките на събитието сме посрещали Ибряма с неговия оркестър „Тракия“, Сто и една каба гайди, Берковската духова музика. Този път ще представим прочутите „Бистришки баби“. Концертът е на открито, на Римския стадион (23 септември). Не бих искала да пропусна гостуването на чудесната певица Вера Николова заедно с пианистката Маргарита Илиева на 22 септември. Този проект се нарича Melodie и представя френската песен от края на XIX и началото на XX век.

Това е накратко представена програма за есента. Всичко е готово, остава да пристигнат музикантите и, предполагам, вече сте насочили вниманието си към голямото събитие през 2019 – „Пловдив – европейска столица на културата“. Вероятно активно се включвате в тези тържества.

Да, щастливо съвпадение е, че точно в годината, в която Пловдив ще бъде Европейската столица на културата, фестивалът ни навършва 10 години! Сякаш неусетно се изтърколиха тези години, а ме обогатиха хилядократно. Отдавна заедно с екипа ни обмисляме концепцията на фестивала за 2019 г. – „Дни на музиката в Балабановата къща“ са едно от много важните събития за Пловдив. Идеята ни е да представим най-доброто от изминалите издания. Естествено няма да е възможно да включим всичко, което бихме искали. Все пак сме ограничени и във времето, и финансово. А същевременно ще представяме събития за първи път в рамките на България. Ще видите. Не обичам да говоря предварително, но ще има много интересни срещи.

През 2012 г. ученици от Музикалното училище „Добрин Петков“ свириха в Балабановата къща под диригентството на акад. Васил Казанджиев.

Винаги съм искала на попитам защо избрахте Балабановата къща? Първо там започнахте, а сега сте обхванали всички красиви места в Пловдив, където може да се свири.

Беше любов от пръв поглед! Случи се по време на мой концерт точно там, който беше абсолютно импровизиран подарък – изненада за мой близък от цялото негово семейство. Трябваше да се появя заедно с още двама музиканти от една от стаите. Всичко се координираше с телефон, кога да излезем и да засвирим. Този ден остави в мен нещо завинаги. Почувствах някакво чудо, сякаш усещах, че това е моето място. И то до ден днешен не ме е разочаровало. Там сме представяли дори цял оркестър под диригентството на Маестро Васил Казанджиев. Имали сме концерт и с един-единствен изпълнител – световноизвестния флейтист Патрик Галоа, който изсвири 12-те солови фантазии от Телеман, осветен от 12 свещи, след всяка фантазия духваше по една свещ, докато накрая останахме в пълна тъмнина – изключително преживяване! В програмата си сме имали дори съвременен балет във възрожденската атмосфера на Балабановата къща. Изложби, майсторски класове. За мен Балабановата къща е олицетворение на малка България върху огромната световна културна карта.
Всичко, което се случва още с отварянето на вратата, е магия! А това, че прибавихме други места като концертни пространства, е нормално и закономерно. Ние бяхме първите, които организирахме концерт на реновирания Римски стадион. Почти никой не вярваше, че там може да има подобна проява и да звучи добре. Но ние доведохме Биг бенда на БНР със солист прочутия Аркадий Шилклопер с неговия алпийски рог и беше вълшебно. Първи направихме концерт и в Малката базилика, след като беше открита. Всеки концерт си иска своето място, без да излизаме от нашата основна концепция – да представяме духа на Пловдив, духа на Стария град, духа на местата, заредени с толкова силна енергия! Сърцето на фестивала обаче си остава Балабановата къща! Никога няма да забравя концерта на Красимира Стоянова през 2011 г., колко пълен беше дворът, дори площадът отпред. Бяхме монтирали видеостена на фасадата на къщата. Няма как да не се почувствам щастлива и горда, че съм българка в такъв момент, когато виждах как хората плачеха от вълнение, дошли да чуят божествения глас на Красимира Стоянова.

Вероятно и тя е изпитала подобно вълнение. Затова реши да направи концерти на млади певци, с които работи, именно на вашия фестивал.

Красимира Стоянова по време на наша среща сподели с мен идеята си и аз, разбира се, веднага приех. Тя дава крила на младите певци. Тези концерти са подготвени от първия до последния тон от Красимира Стоянова. От програмата, която е избрана и построена от нея, през работата със самите певци по време на уроците. Поради огромната заетост със спектакли в най-големите оперни театри по света, тя продължава да ги контролира по скайп. До последната вечер преди концерта е в непрекъсната връзка с тях. Концертът току-що е приключил и тя с нетърпение чака да ѝ се обадим, да ѝ разкажем с подробности. Благодарна съм ѝ, че предложи като сценичен партньор и подкрепа на младите певци именно Вяра Шуперлиева, която е изключителен професионалист, преподавател в Моцартеум – Залцбург.

Концерт на Красимира Стоянова на фестивала Дни на музиката в Балабановата къща

Не мога да се въздържа и ще попитам за един от нашумелите проблеми за Пловдив. Трябва ли да се събори сградата, където е концертната зала?

Не съм в течение на техническите проблеми, но моето отношение към тази зала е много сантиментално. За жалост тя просто се разпада. В програмата на фестивала ни беше точно концертът с диригент Емил Табаков и солист Евгени Божанов, когато таванът протече по време на дъжд. Но през годините там са се случвали грандиозни събития от програмата на МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“. Да не говорим за миналото, което е свързано с блестящи имена на солисти и диригенти. Тази зала има нужда от реставрация, защото акустиката е чудесна. Когато преди две години дойде Радек Баборак – валдхорнист номер едно на нашето време, заедно със своя ансамбъл, аз ужасно се притеснявах как ще приеме Концертната зала. Когато влезе за първи път, той каза: „Знаете ли, чувствам се добре в тази зала, защото ми напомня за нашата зала в консерваторията в Прага“. И аз си отдъхнах. Мисля, че oперата в Пловдив трябва да има своята зала, и то с възможности за ателиета, гримьорни, декори. Античният театър е изключителен, но не е достатъчен. Когато времето е хубаво, там всичко изглежда магическо, но когато е лошо, а предстои концерт, това причинява на всички големи неприятности.

Освен фестивала, който организирате, имате и нов проект, и той вече е факт.

Имаме проект, който се нарича Младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE – eдин оркестър, започнал дейността си като български, прераснал през 2018 г. в балкански, който през 2019 ще продължи развитието си, като към талантливите млади музиканти от България и Балканите ще се присъединят и техни партньори от други страни от европейското семейство.
Тази година организирахме концерти на оркестъра през юли в Пловдив – единия на Римския стадион, другия в Аулата на музикалното училище. Солист беше Теодосий Спасов с неговите композиции – „Балканска песен“ и „Цигански танц“ и диригент Любомир Денев-младши. В състава на оркестъра участваха прекрасни млади музиканти от България, Гърция, Сърбия, Македония. Бях непрекъснато с оркестъра по време на репетициите и на подготовката. Невероятно преживяване. Изключителни деца.

Мила Павлова – каква своя следваща мечта има да сбъдне?

Припомних си какво чудо беше, когато дойде великият Еманюел Паю – соло флейтист на Берлинска филхармония. Никога не съм си представяла, че това някога ще се случи. Човек трябва да върви по пътя си и да се чувства удовлетворен, и колкото може да дава. Аз продължавам да съм на сцената като солист и камерен изпълнител, разбира се, и в състава на оркестъра на Класик ФМ радио, в квинтет „Пилекадоне“, който безкрайно много обичам. Членовете в него сме както колеги, така и близки приятели. Последният ни концерт беше на фестивала „Варненско лято“ с програмата ни, посветена на танца. Имаме много нови проекти, които са в ход. В МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 28 септември ще изпълним изключителния квинтет на Марин Големинов. За нас беше чест да бъдем поканени да изсвирим квинтета на Александър Танев при отбелязване на годишнината му в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Работата с „Пилекадоне“ ми дава много удоволствие, освен всичко останало – ние сме нестандартни, на една вълна, но не на всяка цена. Не подкрепям схващането да се свири, защото трябва да има определена бройка концерти. Ние свирим, когато имаме какво да кажем на публиката и се чувстваме добре. Готвим голяма изненада по предложение на много известен музикант от чужбина, но всяко нещо с времето.

Квинтет „Пилекадоне“

Кое ти доставя по-голямо удоволствие? Да организираш събитията или да свириш. Първото отнема много повече време.

Работата е непрекъсната, огромна. Не винаги човек изпитва удовлетворение от самия процес на организация, но резултатът е вдъхновяващ. Имало е концерти, след които с екипа сме си казвали: „И това да е последният концерт, за такива моменти си струва да се живее…“. Много съм щастлива, че все повече хора от Пловдив се чувстват ангажирани с идеята и приемат фестивала като свой.

И все пак кого ти се иска да поканиш или с кого искаш ти самата да свириш, или да чуеш.

Смятам, че в България трябва да дойде Марта Аргерич. Не казвам, че ние ще го осъществим. При нея въпросът е да прегърне дадена идея. Тя е от този вид артисти, за които средствата вече не са важни. Но Марта Аргерич трябва да дойде, дали в Пловдив, в София или другаде в България. Трябва да дойдат големите оркестри – Берлинска филхармония, Виенска филхармония… Разбира се, свързано е с много средства, но е много важно! Щом в Румъния и Турция намират начин, значи и у нас трябва да може. Ето миналата година солисти от Националния оркестър на Франция дойдоха директно от Букурещ за концерт във фестивала. Това са моите мечти, ние тук, в България, го заслужаваме!

Мила Павлова извън фестивалите и концертите с какво се занимава?

Свиря, пътувам, чета много. В момента препрочитам автобиографията на Чарли Чаплин и се убеждавам за кой ли път в неговия гений. Интересно ми е какъв е бил преди да го застигне огромната слава. Това ми е много интересно – годините на бедност и трудности. И след това – как огромни тълпи го чакат на всяка гара. Тогава не е имало интернет. По някакви канали информацията е стигала до хората – от уста на уста. Това не го е променило, останал е верен на себе си.

Следиш ли концертите на колегите си?

Редовно ме канят и ходя винаги, когато имам възможност. Има чудесни колеги, които са инициативни, не се отчайват, а работят, създават.

Напоследък непрекъснато се правят камерни формации за определени проекти. Има смисъл в това, нали?

Разбира се, че има смисъл. Колкото повече, толкова по-добре. Но аз съм по-скоро привърженичка на идеята за устойчивостта в камерната музика, за постоянните състави. Ето ние с „Пилекадоне“ сме повече от 20 години заедно.

Да припомним откъде идва името „Пилекадоне“?

От първите срички на имената на първите участници в състава. Аз и трима от останалите музиканти не сме в състава от самото начало. В музикалното училище свирех в друг квинтет. Някои от първите „пилекадонци“ са заминали за чужбина, тогава поканиха Вальо (Валентин Методиев – първи обой на Софийска филхармония), после мен. След това Ясен Теодосиев (първи валдхорнист на Симфоничния оркестър на БНР) и Евгений Тонев – също от оркестъра на БНР. Запазихме името – сред първите участници са Венелин Пиперов, Александър Ленков, Венцислав Кандев, Владимир Каназирев… В момента Сашо Ленков е първи фаготист в оркестъра в Куала Лумпур (Малайзия) и макар отдалеч, милее за състава. Ние сме приятели, имаме толкова случки заедно, събираме се и се смеем, като си припомняме.

Мила Павлова е завършила НМУ „Л. Пипков“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Има награди от X Национален конкурс за певци и инструменталисти „Св. Обретенов“ – първа награда; като член на трио и квинтет – две първи награди от конкурса по камерна музика „Златната Диана“; от Международния конкурс в Неерпелт, Белгия – златен медал. Работи в майсторски класове с Андраш Адориян. Специализира в Париж при световноизвестния френски флейтист Лойк Пулен и при прочутия Ален Марион. В периода 1993– 2000 е постоянен гост-оркестрант в Софийската филхармония. От 1995 г. е солист-оркестрант в Нов симфоничен оркестър и в Софийския симфоничен оркестър. От 2006 г. тя е оркестрант-солист на Фестивалния симфоничен оркестър на лятната академия „Киджана“ в Сиена, Италия, а от 2003 г. – в Оркестъра на Класик ФМ радио. Като камерен изпълнител Мила Павлова е член на популярния квинтет „Пилекадоне“.
През 2010 г. основава Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив и става негов артистичен директор.
Има записи за БНТ, БНР, радиостанции в Букурещ, Хановер и др. Тя е постоянен солист в концертите с нова музика и в концертите от фестивала „Нова българска музика“ – реализира първите изпълнения на множество български и чуждестранни произведения. През 2009 г. Мила Павлова е сред четиримата български изпълнители, поканени да участват на световноизвестния фестивал за нова музика SIMIN в Букурещ.
През 2011 г. на българския пазар излиза компактдиск на Мила Павлова, наречен „Послания“ – издание на Съюза на българските композитори, посветен изцяло на съвременната българска музика, като някои от произведенията в него са писани специално за нея или са посветени на нея.
Награди:
2012 – наградата „Музикален проект на 2011 г.“ в класацията „Музикант на годината“ на предаването „Алегро виваче“ за фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща.
2013 – награда „Музикален мениджър на годината за 2012“ в класацията „Музикант на годината“ на предаването „Алегро виваче“.
2014 – награда ПЛОВДИВ в областта на музиката за фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща”. Същата година получава и златен медал от Министерство на културата за принос в честванията на 100-годишнината от рождението на великия български бас Борис Христов.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияМаяковски. Поетохроника на трагедията (2)
Следваща статияЖорж Нурижан и уникалният „Вестник на гениите“