2
1533

За Европа, националните общности и мигрантите

От известно време насам лидерите на новите „консервативни“ партии и движения на континента ни заговориха за необходимостта от една „алтернатива“ на сегашното състояние на Европа – за една Европа не (вече) на брюкселската „наднационална бюрокрация“, а за Европа, завърнала се към „традиционните“ си национални общности и поставила именно тях в основата на „съюза“ им. На всеки, който е бил в големите градове на континента ни обаче – особено в големите градове на западната му (останала свободна след Втората световна война) част, не може да не е правило впечатление колко своеобразен, от десетилетия вече е обликът на населяващите ги „национални общности“. Та те са – и във Великобритания, и във Франция и в Германия, и в Холандия и даже в Италия и в Испания – видимо много-етнични и дори многорасови. За новите „консерватори“ този техен облик е неестествен, травматичен и те често го определят с катастрофичните метафори на „нашествието“, „заливането“ и „вавилонското смешение“. Опитват се също да ни внушат, че той е нещо ново, политико-инженерно създадено (от „либералните елити“) и може да бъде променено с по-радикални бъдещи политически действия.

Ако обаче се опитаме да погледнем картината от една по-дълга (назад във времето) перспектива и с малко повече спокойствие, ние би трябвало да я опишем по доста по-различен начин и във всеки случай с аналогии отлични от тези за „великото преселение на народите“ и „нашествието на варварите“ от края на Римската империя.

Всъщност ще трябва да си дадем сметка, че Европа от десетилетия вече се населява не просто от автохтонните жители на този географски субконтинент на евразийската суша, а от тях и (неразделно от тях) от поселилите се от поколения тук люде от нейните (бивши) колонии; от тях и от години заживелите заедно с тях турски, близкоизточни и североафрикански работници и търговци. В този смисъл Европа, поне от втората половина на ХХ век и поне в нейната западна част, е сравнима много по-скоро с Римската империя след Юлиево-Клавдиевата династия. Тя чисто и просто не е вече Европа на изконните ѝ етнически „национални общности“, а Европа на всички онези, които са заживели в Европа, които Европа от епохата на колониализма и глобализацията ѝ е „завихрила“ в своята история. Точно както римляните (италийците) са „завихрили“ в своята история народите на северна Африка и Леванта и са превърнали Римската държава в държава на всички тези народи, така и Европа се е превърнала от няколко десетилетия насам в континента на всички народи, въвлечени от нея в нейната най-нова история.

Нека го кажа радикално – Европа днес е населена не, както до началото на ХХ век, от етническите народи на французите, германците, англичаните, испанците, италианците и т.н. и на които подчинени в техните земи са били индийците, арабите, североафриканците, индокитайците и т.н., а от… разноетнични европейци, каквито са (вече) всички населяващи я заедно със старите ѝ народи люде. В известен смисъл днес (и от почти 5-6 десетилетия вече) англичани са както собствено англичаните, така обаче и английските индийци, пакистанци, африканци. Всички те, от втората половина на ХХ век са „англичаните“ – модерната „английска национална общност“. Както пък французите са: французите, алжирците, арабите, индокитайците и т.н., които от десетилетия са… френската „национална общност“. И така е с почти всички западноевропейски национални общности. Обобщено казано те всички са вече нациите на глобалните европейци –  на европейците от собствено европейски, но и от азиатски, африкански и т.н. произход, или, което е същото – те са нациите на автохтонно европейските, азиатските, африканските и т.н. европейци.

След края на европейските империи всъщност се е случило следното: едни от подчинените на Европа азиатци, африканци и т.н. са останали жители на своите азиатски, африкански и т.н. общности, други обаче са станали европейци от азиатски, африкански и т.н. произход. И най-важното – това се е случило не в резултат на някакъв политико-инженерен проект, а в резултат на новоевропейската глобална история. Защото когато си разпрострял Европа и извън Европа, когато си глобализирал нейното присъствие върху всички останали континенти и си превърнал Европа в мондиална цивилизационна рамка,  не можеш да не понесеш и обратното – европейци да започнат да стават и част от жителите на другите континенти, които си съобщил със своя, които си включил в мондиалната си цивилизационна рамка.

Истината следователно е, че днес в Европа живеят два вида неевропейски по произхода си жители. Едните са чисто и просто европейците от неевропейски (азиатски, африкански и т.н. произход), а другите са пришълците в Европа, все още не-европейците в Европа, които могат да бъдат от съвсем същия азиатски, африкански и т.н. произход като старите ѝ поселници. Но ето защо, когато се очертават границите на Европа (за което настояват днес новите „консерватори“) разлика между тези два вида европейски жители не може да  не се прави. В противен случай неминуемо ще стигнем до расизъм, а „европейскостта“ отдавна не е расов признак; на „европейскостта“ отдавна не принадлежат някакви „бели“ по цвета на кожата си люде и даже някакви етнически определени люде (населяващи Европа с определена давност), от която по принцип трябва да са изключени люде от други раси или етноси . „Европейскостта“, казвам аз, от поне два-три века е културно-цивилизационен, а не расово-етничен „клас“. И този културно-цивилизационен „клас“ – европейците – от поне половин век се е променил в сравнение с предишните епохи, така че органично е включил в себе си, прибавил е към себе си  и части (сегменти) от бившите колонизирани от европейците народи – онези именно, които са заживели в Европа и по европейски от поне няколко поколения. Та нима пакистанци, синове на пакистанци и внуци на пакистанци, преселили се в Англия веднага след Втората световна война, не са днес съвсем естествено англичани – англичани от пакистански произход, но англичани от пакистански произход? От поне пет десетилетия следователно англичаните, членовете на английската „национална“ общност – са англичани от островен и англичани от колониален произход; англичани не просто от етническата нация на англичаните (каквато тя е била до XVII-XVIII век), а англичани от имперската нация на англичаните (каквато тя е станала постепенно от XVIII век насам). И такива европейци от европейските империални нации има в състава на почти всички западноевропейски национални общности.

Как тогава да се поставят днес границите на Европа (за което, повтарям, настояват новите европейски „консерватори“)?

Най-примитивно и несъстоятелно, пак казвам, е те да се поставят на расов или етнически принцип. „В границите на Европа живеят бели хора. Европейците – това са белите ѝ жители“. Това разбира се е несъстоятелно и не само от морална, а и от чисто обективна гледна точка. Салман Рушди безспорно е европеец (от персийски расов тип). Кметът на Лондон Садик Кан без съмнение е англичанин (от индо-пакистански расов тип). Прочутият музикант Фреди Меркюри също е безспорно англичанин (баща му е чиновник на британска служба) и е от персийски расов тип. Или пък в границите на Европа имат място само французите, германците, италианците, холандците, англичаните и т.н.? Европейците – това са етносите на французите, германците, италианците, холандците, англичаните? Но нима потомците на колонизираните от тези европейци народи, живеещи сред тях от поне две-три поколения, не са днес французи, германци, италианци, холандци и англичани? Само че от друг етнически произход. Те са в границите на Европа, те са европейци. Да, ино-етнични на автохтонните французи, германци, италианци, холандци и англичани, но ино-етнични французи, германци, италианци, холандци и англичани.
* * *
Не се ли вижда от изложеното дотук, че процесът на ино-континенталната миграция към Европа, който така тревожи новите ѝ „консерватори“ съвсем не е тъй нов? Не е, както се оказва, невъзможен и процесът на интеграция на мигрантските общности в Европа. И двата процеса датират собствено от създаването на европейските империи, или, за да го кажем по-неутрално – от началото на глобализацията на Европа. И това е така, защото една империя винаги съ-общава народите събрани в нея. И колкото и мулти-континентална като географска разпростряност да е тя, колкото и да е мулти-културна и мулти-религиозна, определени сегменти от колонизираното население рано или късно се превръщат в органична част от империалната нация – и като местожителство и като култура и като цивилизация.[1]

И ето: първият въпрос, който задават пред лицето на тази ситуация новите „консерватори“ е – към днешна дата дали този процес на съ-общаване (с Европа) не е навлязъл в качествено нов, критичен етап, в който етническите доминанти се променят (или предстои да се променят) в полза именно на бившите колонизирани етноси? Става ли Европа етнически азиатска, африканска и т.н., докато старите етноси на Европа стават (или предстои да станат) в нея малцинствени? Изглежда, че въпреки тревогите това не е така.

По-важното обаче е, че дори да би било така, ако ино-етничните европейци в Европа са в нея в мнозинството си именно ино-етнични европейци (а не просто азиатци, африканци и т.н. в Европа), то това не би могло да предизвика тревога за Европа. Та нали тя би била тогава само тревога за расата, а не за „европейскостта“, а тази тревога далеч няма същата морална стойност като тази за „европейскостта“. Ако пак прибегнем тук до „римска“ аналогия, то и в Римската империя откъм началото на трети век италийците (собствено римляните) са станали етническо малцинство, но пък междувременно новото етническо мнозинство – на гърците, левантинците и азиатците в нея вече е станало дълбоко римско и в този смисъл Римската империя не е престанала да е римска, бидейки вече доминантно гръко-левантинско-азиатска.

Но може би – и това е вторият въпрос, тревожещ „консерваторите“ – ние сме съвременници не на такъв процес, какъвто сме наблюдавали в Римската империя от началото на трети век процес, а на съвсем друг. Не вече на този, в резултат на глобализацията на Европа, който е създал имперските нации на европейците, създал е иноетнични (наред с автохтонните) европейци, а на един процес на чисто и просто „преселение на народите“ – преселение от тяхното, в чуждото тям (т.е. на европейците) място, което прави Европа не вече земя на европейци (и от традиционните, и от приобщените в резултат на глобализацията ѝ ино-континентални етноси), а просто нова земя на африканци, азиатци и т.н. Така както е станало пак с Римска Европа, но след пети век, когато тя постепенно е престанала да е Римска, защото е станала – в резултат на преселението на народите – германска, славянска, степна. Всъщност, това е въпросът за новите, за днешните „мигранти“, за които се твърди, че вече не идват в Европа, за да станат нейните нови азиатски, африкански и т.н. по произхода си европейци, а за да си останат в Европа азиатци, африканци и т.н.

Струва ми се, че и този въпрос не предполага еднозначно катастрофичния отговор, който му дават. Мисля, че както тогава, през V век, към Римската империя не е започнало никакво „преселение на народите“ (всъщност съчинено от историците на Просвещението и Романтизма през XVIII и XIX век), а е бил в ход диалектичният процес на паралелна романизация на германците, славяните и степняците и германизация, славянизация и степнизация на „римскостта“, така и днес процесът е подобен и доста по-сложен от „преселението“. Обективните данни сочат, че количеството на „новите мигранти“ от всякакъв вид (политически, икономически и т. н.) днес съвсем не е, както се твърди, качествено по-голямо от онова, вече напълнило Европа с ино-етнични европейци, а и съвсем не е удостоверено, че подавляващото мнозинство от тях идват в Европа не за да станат в нея новите ѝ (ино-етнични) европейци, както предишните, а за да изместят европейците, насищайки пространството на континента с азиатски, африкански и т. н. „гета“. Последната хипотеза е неверифицирана идеологическа фобия и нищо повече. Пресилена въобще е радикалната разлика, която правят между проникването на ино-етнични групи в Европа след разпадането на колониалните империи на европейците и днешната миграция. А не е ли последната чисто и просто флуктуация в рамките на този дълговременен процес? Та преселването на индийци и пакистанци в Англия, на африканци и левантинци във Франция също най-интензивно е следвало политически сътресения в техните бивши империи. И все пак, в края на краищата, е довело до интеграцията на преселниците.

* * *

Да, най-съществен е въпросът за волята за интеграция (и на способността за интегриране от страна на Европа) на днешните мигранти. Не идват ли те в Европа – настояват да питат новите „консерватори“ – за разлика от предишните, колониално „завихрените“ – не за да станат европейци, а за да останат в Европа азиатци, африканци и т.н.? Няма ли да ги остави (заразена от мултикултурализма) Европа в себе си, азиатци, африканци и т.н. и даже да ги насърчи да си останат такива, руинирайки по този начин собствената си цивилизационна специфика? И тук, струва ми се, катастрофичните визии са несъстоятелни. Всъщност ние ще трябва да си дадем сметка, че и превърналите се в ино-етнични европейци преселници от последните пет-шест десетилетия, европеизирайки се, са запазили елементи от традиционната си култура (кметът на Лондон Садик Кан е мюсюлманин), в резултат на което пък традиционната култура на стара Европа се е изменила (да, именно към по-голяма либералност). Но това е съвсем естествено. За разлика от тази либерална промяна откровеният мултикултурализъм („новата много-етнична Европа, щом е много-етнична трябва да е и поли-културна“) е идеология, при цялата си агресивност имаща малко общо с реалността. Да запитам травматизираните „консерватори“: собствено защо „гетото“ да е единствената, неизбежната форма, в която новите ино-етнични европейци ще заживеят на нашия континент? Защо да е невъзможно (вече) сред тях да израсне новият Садик Кан? Защо от тях да могат да израснат само терористи? Нали е доказано, че ислямският радикализъм не е нещо, което ино-етничните европейци от последните пет-шест десетилетия са „донесли“ със себе си в Европа или са го „носили“ в себе си през всички тях? Той е нещо (дори) пост-модерно и съзнателно привнасяно отвън. Защо тогава да е „сигурно“, че новите мигранти (бягащи всъщност от него) го носят със себе си? И още по-нататък: ако ислямският радикализъм е не нещо „изконно“, което ино-етничните европейци „носят“ със себе си, то и либералната култура на (разумна) търпимост към културното и религиозното своеобразие на „новите“ европейци не е нещо ново и безотговорно към европейските традиции. То е просто постепенното им, през тези пет-шест десетилетия, съ-образяване с новия тип на европейските „национални общности“, след като те вече не са нито едно-расови, нито едно-етнични. Истината е, че в либералната рамка от няколко десетилетия живее именно европейската традиция и тази рамка не бива да се бърка с мултикултурализма. Да, в нея самата европейска традиция е започнала да съобразява себе си с новия тип на европейските национални общности, но пак казвам, това съобразяване не означава непременно мултикултурализъм. Не означава (не може да означава) също и расова, етническа или религиозна дискриминация. Дихотомията: или мултикултурализъм, или етнически чисти нации и недопускане на ино-етнични елементи (които не са и не могат да бъдат европейци) е просто фалшива. Тя се конфронтира с реалността. Защото в Европа след нейното глобализиране (империализиране), националните ѝ общности (или поне повечето и най-мощните сред тях) просто не могат да бъдат и не са вече „етнически“ – те са много-етнични национални общности (и са и двете тези неща заедно); те са и отдавна вече са глобалните европейски нации . Но Европа не е (и не би могла да е) и мултикултутрно – пусто „място“ на конкуриращи се на базата на числеността на принадлежащите им, култури и традиции, континент на (обезпокоително умножаващи се под благосклонния му поглед) „гета“. Тя е, фигуративно казано, „пълно място“ – пълно с Европа място; тя е европейското „място“ на света и за народите на света. И ако не бе такова – нека съобразим – тя нямаше и да привлича към себе си. Защо не привлича към себе си с огромните си пространства почти безлюдния Сибир? Няма как да живееш материално добре в Европа, ако въобще не живееш като европеец – мигрантите не са съвсем непосветени в тази елементарна истина. Което означава, че „гетото“ и „собствената култура“ едва ли са единствените неща, които новите мигранти носят със себе си като ултимативна ценност, искайки от Европа единствено материалните ѝ ресурси. Истината е, че Европа привлича сирийци, афганистанци, иракчани и т.н. не просто като място, в което те да си останат сирийци, афганистанци и иракчани (това е елементарно и житейски нереалистично), но именно с това, че в нея те могат да станат… европейски сирийци, европейски афганистанци, европейски иракчани. А това означава най-вече сирийци, афганистанци и иракчани със защитени основни човешки права, със свободна религиозност (или нерелигиозност). Тоест в подавляващата част тези хора не идват в Европа, за да изместят европейците и „европейскостта“ от нея, но по-скоро за да се вместят някак си в „европейскостта“ на Европа като в спасителен за себе си топос. При всички гръмко преувеличавани случаи на обратното този мотив не може да бъде изключван, защото инак бягството на тези хора към Европа ще остане необяснимо или ще започне да се обяснява (фантастично-параноично) с някакво намерение за завоюване на Европа за Азия или Африка, за каквото нямаме никакви доказателства.[2]

[1] Изключение тук сякаш прави съвременна Германия, която в миналото практически не е имала колониална империя, но днес е населена с голямо количество разноетнични и даже разно-расови германци (неидентични с прословутите „нови мигранти“ на г-жа Меркел). Това е така поради съзнателното, след нацистката травма, християндемократическо „отваряне“ на Германия, и разбира се поради нейната стопанска мощ, правеща я привлекателна дестинация за хиляди.
[2] Прословутият тръмпизъм You see what’s happening! може да посочи само случаите на криминални изяви на мигрантите, но не и тези на тяхното успешно интегриране, защото те просто не са (да си поиграя с думата) „хепънинг“ (happening). Но със сигурност са многократно повече.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).
Предишна статияБългарският учител
Следваща статияЖанр и дъжд

2 КОМЕНТАРИ

  1. Преди нас предшественици. След нас – нашественици. (цитат. но от кого?) така. Европа винаги е била полиетиническа. От първия Рим та и втория Рим… С изключение на няколко века през които нацисти са стапяли в котел нации от много етноси. И днес имаме нации без национални държави. Проблемът с емигрантите обаче е по специален. Те не са обикновени емигранти. Те са организирани, пренесени и индоктринирани. Германия е земя на Алаха и значи ние трябва да живеем по неговите закони (убийство на проститутка е санкционирано от некой имам и емигранта нехае за германските закони) , казват афганистанци, пакистанци, иракчани и сирийци. И искат или не те го правят. Защото са контролирани от техни си мрежи. включително имами които са „командировани“ от СА. докато европейците са си затворили очите Тези емигранти няма да се погерманчат. и няма да работят на конвейерите Защото те не са гонени от неволята. Те се окупатори. Има и още нещо. емигрантите имат право да убиват. За разлика от туземното население. Разбира се Европа нехае затънала в „меката сила“ и и се иска некой друг да я пази защото е богата…. Емигрантите имат и друга функция – те „връщат“ християнството в Европа като контра теза на исляма. Днес чуваме че Европа е била християнска… (Векове на зад, разбира се). И като прибавим и нацистка контрареволюция и консервативните рецидиви и тя работата втасала… В деконструкцията на „меката сила“ са се заели и хора от степите, и техните идиоти от белия дом че и Ерголям та и Китай. Но те са груби и външни. Истинската Деконструкция е вътрешната контрареволюция на идеите и старите сметки за уреждане.

  2. Тази историческа справка макар и може би правдива няма отношение към реалния живот по простата причина, че масите ,които творят историята не се интересуват от нея и не действат рационално. Оня ден Билд съобщи, че в източна Германия Алтернативата е вече водещата политическа сила с един процент пред съюза на Меркел. В западна Германия съотношението е все още 30 на 15 в полза на съюза на Меркел, но въпроса е докога. Германия е разделена и има големи комплекси заради загубената последна война, опитват се да подражават на победителите си – едните копират мултиетническия модел на САЩ, а другите са сковани от мироглед и възпитание още от съветски времена, но да копираш не винаги е добро решение. Ако гледаме само цифрите , понеже демокрацията е диктатура на мнозинството, където са достатъчни двама кретена да надгласуват един гений, не изглежда нещата да са извън контрол, но почвата е благодатна на изток бившите комунисти да станат националсоциалисти, случвало се е вече нещо подобно в Германия. Как ще се развият нещата обаче никой не може да каже със сигурност, защото масите не действат рационално, но от друга страна както се казва немците не са народ на революциите, щото и една гара да трябва да превземат първо отиват да си купят билет, а от друга страна са склонни да се ръководят и от съмнителни идеологии, и да следват водачи – Лутер, контрареформация, комунизъм /марксизъм/, нацизъм, а днес пак са важен фактор на континента, въпреки претърпяната тежка загуба в последната война. Едно е сигурно, че каквото стане в Германия ще има отзвук из целия континент, така е било последните сто години , та още и от борбите на немските племена с Римската империя. Случващото се е отвъд добро и зло, няма факти само интерпретации.