0
1519

За здравето на медийно-политическата среда

Местният контекст е тотално променен от експанзивното нахлуване на два глобални феномена – коронавируса и популизма. Единият е съвсем нов, другият пусна своите най-дълбоки корени в началото на века. Освен масовото разпространение по целия свят, придобило вече пандемични размери, споменатите два феномена притежават няколко ключови общи характеристики: първо, те са трудни за улавяне и изследване, за преодоляване на преките социални последствия, които носят след себе си; обхващат огромни маси от хора, но конкретното медицинско или политическо лекарство невинаги бива изнамерено, невинаги дава положителен резултат. Второ, влиянието им върху медийната среда е силно, овладяват я до голяма степен, превръщат се в тема номер едно. Трето, водят до дисфункция на основни институции, блокират работата им, забавят и торпилират обичайни процеси в политическата система, способстват за утвърждаване на харизматичното лидерство като работещ инструмент. Когато популистите са извън властта, те използват общественото недоверие към партиите и институциите, манипулират го и така постигат политическа мобилизация. Когато популизмът е овладял властта, за него коронавирусът е добре дошъл, защото борбата с пандемията е тема, по която лесно може да се постигне консенсус и респективно унификация на народната воля. Харизматичният популистки лидер полага не само всички необходими институционални усилия, а включва в публична употреба манипулативни техники, за да изтъква предимствата и успехите на управлението в извънредната ситуация. Опозицията подкрепя тази борба, доколкото евентуалната ѝ съпротива би могла да ѝ донесе само пасиви. Същевременно, връщайки се към втория фактор, виждаме, че опозицията се намира в затруднено положение, доколкото контролът, който коронавирусът и популизмът упражняват върху медийната среда, се явява спирачка пред разгръщането на останалите теми от значим обществен интерес. Друга особеност на нашия случай е, че Националният оперативен щаб е пряко подчинен на Министерския съвет и солидното присъствие на неговите представители в медиите като независими експерти нарушава баланса и равнопоставеността между управляващите и опозицията. На четвърто място, но не и по важност, коронавирусът и популизмът подкопават нормалното функциониране на демокрацията. Извънредното положение в България ограничи редица човешки права като правото на свободно придвижване или правото на бърз и справедлив съдебен процес. До голяма степен може да се каже, че беше ограничено правото на достъп до информация, защото медиите ни заливаха със статистики за пандемията, тотално неглижирайки важните политически теми. Като пример може да се посочи оскъдната информация по въпроса защо няма да отпадне мониторинговият механизъм върху страната в областта на правосъдието и вътрешния ред. В съдебната система текат подмолни деструктивни процеси, изцяло покрити от сянката на пандемията. Главният прокурор Иван Гешев възобнови проверка отпреди пет години срещу бившия правосъден министър Христо Иванов за фалшифициран подпис върху документ, въпреки многократните твърдения на Иванов, че подписът е негов и е автентичен. В началото на извънредното положение ВСС без никакви аргументи отне от Лозан Панов управлението на Съдебната палата. Онлайн дебатът в онова заседание се провеждаше под пристрастното ръководство на Данаил Кирилов към доминиращата позиция в съвета, подплатено с недопустими процедурни похвати, политически забележки, внушения и лични нападки към опозиционно настроените членове. Миналата седмица почти незабелязано отмина новината, че проверката срещу Цветан Цветанов по „Апартаментгейт” приключи, без да установи нищо нередно.

Една от най-тежките последици от разпространението на коронавируса в политически аспект е, че той спусна завеса в политическото пространство, зад която тихо и незабележимо се възроди моделът „Кой?”, изразяващ се в срастването на политическата, медийната и съдебната власт. ДПС продължава да подкрепя ГЕРБ в парламента по всички ключови законопроекти и решения, по които управляващата партия има нужда от по-широка политическа подкрепа. ДПС гласува „за” закона за прекратяване на извънредното положение, ГЕРБ и ДПС си поделиха кандидатурите при попълването на състава на Комисията за регулиране на съобщенията, през декември ГЕРБ, ДПС и ОП заедно избраха Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ. Последният факт е много любопитен не само поради настъпилото политическо разделение в БСП при това знаково гласуване. Цацаров е фигура, която най-меко казано може да се охарактеризира със спорните оценки за дейността ѝ като главен прокурор, фигура, която постави началото на нов тип процеси в съдебната система. А с избора на Иван Гешев се появиха различни интерпретации, които в една или друга степен отразяват чувствителността на различни медии към темата. И все пак има една закономерност относно политическото позициониране на популярни средства за масова информация, която лесно може да се провери в интернет и особено ярко се проявява около актуалния скандал с Васил Божков като отделно взет емпиричен случай: медии, за които е публично известно, че са свързани с Пеевски като „Пик” и „Блиц”, както и медии, подкрепящи ГЕРБ като „24 часа”, водят открита война с Божков и защитават Борисов. Критики към Божков могат да се открият в отявлена форма във „Фрогнюз”, зад който стои известнният опонент на Пеевски Цветан Василев, а в доста по-плаха форма в някои относително независими медии. Но по същество казусът „Божков” не се коментира и тук е необходимо да обясним защо: сведенията, подхвърляни от укриващия се в Дубай бизнесмен, съдържат намеци за висока политическа корупция, без да посочват конкретни данни и факти. Ако те се окажат верни при проверката на една безпристрастна и обективна прокуратура, хипотеза, която всеки сам може да прецени дали е възможна, правителството ще падне веднага и следват избори. За предсрочен вот няма интерес нито една партия. Бойко Борисов се радва на невиждан политически рейтинг поради успехите в борбата с коронавируса. За него е неподходящо да се замесва в нова корупционна афера, в момент когато Цветан Цветанов му диша във врата с намерението да създаде партия с потенциал да изсмуче дял от електората на ГЕРБ. Впрочем Цветанов върви по линията на познати политически проекти като тези на Меглена Кунева, Слави Трифонов и Мая Манолова, които тръгнаха уж доста колебливо след дълго обмисляне и наблюдение на обществените настроения. Накрая всички те чуха гласа на гражданите и създадоха партии. БСП е вътрешно разделена, коронавирусът ѝ нанесе две тежки поражения: Първо, столетницата беше принудена да подкрепя адекватните мерки на правителството в борбата с пандемията и липсата на достатъчно критичност отслаби нейната опозиционност. Второ, беше отложен прекият избор за председател – фактор, несъмнено затрудняващ партийната консолидация преди парламентарния вот. БСП не може да натрупа електорална подкрепа, за нея би бил неблагоприятен вариантът за следизборно сътрудничество с ДПС. Именно двойната игра на ДПС в момента подкопава системата на политическите баланси. Официалното афиширане на движението като парламентарна опозиция контрастира с явната или полускритата подкрепа за ГЕРБ. Моделът „Кой?” беше монтиран при Орешарски, но все още не е демонтиран при Борисов. Медийно-политическата прегръдка на ДПС е опасна със своята тайнственост, задкулисност и енигматичност. Тази прегръдка може лесно да бъде прекъсната, когато се наруши крехкото равновесие между партньорите. Нейното прекъсване е непредвидимо и обичайно се обозначава с термина „депесарски шут”, чиято най-проста дефиниция е смяна на партньора. Така пред следващите парламентарни избори се оформя актуалният въпрос: „Кой?” с кого?”. ДПС не е и единствената дилема пред БСП. Евентуален успех на проекта на Мая Манолова също би могъл да провокира разделения сред социалистите относно опциите за партниране. Не се знае и каква би могла да бъде евентуалната роля на Слави Трифонов. Ако се формира силно фрагментиран парламент, неговата конфигурация би могла да стане толкова сложна, че да не е възможно да се помести в реалните и в хипотетичните граници на модела „Кой?”.

Накрая може да се обобщи, че основната заплаха пред демокрацията в България в момента е, че коронавирусът се превърна във фактор в политическия живот с реална способност да замъгли или да остави на заден план важни процеси. Нека да предположим хипотетично, че редовните парламентарни избори бяха през пролетта на тази година. Тогава с въвеждане на извънредно положение те можеше да бъдат отложени най-рано за есента. Извънредната ситуация променя и политическия ред и в този смисъл тя може да бъде използвана инструментално в зависимост от контекста. Затова е от особено значение да се отграничи здравният от политическия характер на последствията от пандемията. Всяко съчетаване на извънредна ситуация с извънредна власт води до авторитаризъм; нещо подобно беше отбелязал един известен анализатор още през месец март. Сега сме свидетели на едно по-продължително политическо развитие и първите реални проявления вече са налице. Човек, който има силен контрол и влияние върху повечето медии, лесно може да овладее цялата държава. А обезвредените институции тогава се лишават от капацитета да дадат отпор на процеса.

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияСнежен човек
Следваща статияТи го каза