0
653

За избора пиано или фагот

dgcHD1
Fidelio Artists/Joan Tomas

Като гост-диригент на Националния филхармоничен оркестър на 27 февруари в зала „България” ще видим Давид Хименес, в програмата са творби от Бетовен, Шопен и Чайковски. Солист е забележителният наш пианист Людмил Ангелов. С испанския диригент, който не е за пръв път в София, разговаря Ирена ГЪДЕЛЕВА.

Чудесна възможност за по-задълбочените меломани да оценят таланта на испанския маестро като индивидуалност. Защото първото му гостуване у нас беше за коледния галаконцерт на великия Хосе Карерас – тогава също със Софийската филхармония, но все пак в сянката на звездата. Разговорът ни започна именно с разликите в две подобни представяния.

Тук, в София, откривам много ентусиазиран и отзивчив оркестър. Работим много и засега съм много доволен. Разликата между единия и другия концерт е много голяма. Първо, програмите: в един галаконцерт има, разбира се, няколко увертюри и оркестрови пиеси, които трябва да издирижирам, но истинският акцент е върху звездата, в случая маестро Карерас и неговия репертоар. Сега имаме симфоничен репертоар и в центъра на вниманието сме оркестърът и аз. И Людмил Ангелов, който е чудесен пианист. Не съм работил с него преди, но смятам, че е голям музикант. А за мен голяма разлика имат и залите, защото галаконцертът на Хосе Карерас беше в НДК, с озвучаване, а тук, в зала „България” има естествена акустика и е разбира се, много по-приятно.

Имате ли предпочитани жанрове, когато избирате какви ангажименти да приемате?

Обичам да дирижирам и опера, и симфонична музика – нямам предпочитания, просто всичко зависи от репертоара, от оркестъра, от солистите, от мястото. Но обичам и двете.

И все пак в досегашната дискография на маестро Хименес преобладава операта. Силно се открояват две големи фигури, които го предпочитат като партньор – с Монсерат Кабайе и Хосе Карерас.

Двадесет години след дебюта ви като диригент в Хановер вече сте били на най-престижните световни сцени – Ла Скала, Виенската Щатсопер, Ковърнт Гардън, в Ройъл Албърт Хол в Лондон, Плейел в Париж, Карнеги хол – Ню Йорк… Спомняте ли си за какво мечтаехте като дебютант, как са се променили мечтите ви сега като музикант?

Тогава, през 1994, аз бях много млад и повече от всичко бях притеснен – дали нещо няма да се обърка. Както във всяка професия, в началото си някак поведен от обстоятелството. Всичко е ново и ти се иска да можеш да контролираш всичко, затова не се наслаждаваш особено. Това идва с опита. Сега се наслаждавам повече на това, което правя, имам повече опит и знам какво искам. И продължавам да чувствам същия ентусиазъм. Истинска привилегия за музиканта е да може да си изкарва прехраната с тази професия, но и да има правото на избор какво точно иска да прави. Тогава е наистина хубаво да се работи. Понякога се налага да правим компромиси, но все пак животът не е само работа, работа… Артистът трябва да се впише, защото изкуството е за живота, което означава, че артистът трябва да се научи да живее – в противен случай няма да има какво да каже.   

Вие, маестро, сте обиколили света, работили сте с престижни трупи и оркестри – къде е най-дълбока кризата в културата? Защото тук, в България, я усещаме много силно.

По-богатите страни като Германия, Централна Европа, Скандинавия, Япония усетиха кризата като всички други, но все пак не толкова тежко. Там културата все още се подкрепя, има големи традиции и интерес от страна на хората. В тези страни продължава да се работи така, както преди 10 години. Други държави направо бяха ударени и там започнаха да орязват много от културата, което според мен е огромна грешка. А може да се съкращава от други разходи – от тежкия бюрократичен апарат, например. И в Испания е същото.

Каква е ситуацията в Испания – развива ли се музикалното образование и как работят оркестрите?

Имахме един много, много хубав период – от началото на 90-те години до 2005 г. Бяха построени много зали, сформираха се нови оркестри – имаше и пари, и отношение. Но когато дойде кризата, много от това изчезна. Орязаха много от бюджета за култура. И не само – случи се и в здравеопазването, и в образованието. Смятам, че правителството не подрежда правилно приоритетите. Безсмислената бюрокрация не страда, а страда културата. Виновни са политиците, защото носят отговорност, а ако хората гласуват за тях – ние се примиряваме.

В Испания, като южноевропейска страна, хората са индивидуалисти. Имаме великолепни солисти – певци, пианисти, цигулари, но не сме много добри в изграждането на ансамбли. Няма колективно съзнание. Подобно е положението и в образованието. 80% от децата учат пиано, 12% – цигулка. И само 0.5% се обръщат към фагота, към другите инструменти от оркестъра. Образованието в тази насока не е добро в Испания, според мен. Всичко трябва да се промени – системата, съзнанието и най-вече трябва да имаме много по-добро музикално образование в обикновените училища, не само в консерваториите. За да се запознаят децата в ранна възраст с музиката, както е в страните от Централна Европа. В Германия и Австрия се изучава много повече музика в училищата.

Преди броени дни в България гостува именитият руски диригент Юрий Симонов, който ми каза, че диригентът трябва да има свой собствен оркестър, защото това е неговият инструмент. Вие, маестро, предпочитате ли да сте ангажиран постоянно?

Бил съм главен диригент на няколко оркестъра в Барселона и Букурещ, но сега ангажиментът ми не е постоянен. По-скоро съм главен гост-диригент, но истината е, че идеалният вариант е да имаш свой инструмент, който да можеш да оформяш. Но за целта трябва да имаш правилните връзки и силата да променяш, а понякога това е много трудно. Особено в държавните оркестри, защото те имат бюрократични правила. Някои музиканти не желаят да учат и да работят много. В тяхна защита са тези правилници. Нужна е власт, за да влияеш на този инструмент. А като гост-диригент често откривам доброто общуване от първия момент и това се усеща. Тогава е много приятно. Сега това се случва тук – музикантите от Софийската филхармония са отворени за моите предложения, работим в детайли по баланса и фразирането и смятам, че имаме много добра творческа връзка.

Кои са акцентите във вашия календар за 2014 г.?

Имам някои много интересни проекти. През април ще дирижирам световната премиера на нова опера от австрийския композитор Кристиан Колоновиц. Постановката ще бъде в Билбао, Испания. Много съм развълнуван – ще бъде тежка подготовка, но мисля, че ще бъде хубаво. После вероятно ще представим заглавието на фестивал в Австрия и в Мариинския театър в Санкт Петербург. Чакат ме и симфонични концерти в Далечния Изток – Китай, Япония. Имам ангажименти и в моя роден град Барселона. Така че годината ми е доста запълнена и това ме прави щастлив.

 

Давид Хименес е роден в Барселона, започва да учи пиано и композиция в Консерваторията в родния си град. По-късно специализира дирижиране във Висшето училище за музика във Виена при Карл Остерайхер и в Кралската академия за музика в Лондон при сър Колин Дейвис. След дебюта си с оркестъра на Северногерманското радио в Хановер през 1994 г. той се изявява с едни от най-прочутите оркестри и солисти в зали като Ройъл Абърт Хол в Лондон, Берлинската филхармония, зала Плейел в Париж, Концертхаус във Виена, Suntory Hall в Токио, Карнеги Хол и Ейвъри Фишър Хол в Ню Йорк. Дирижирал е Виенската, Лондонската и Мюнхенската филхармония, Оркестъра на Париж и оркестъра на Миланската Скала, с участието на солисти от ранга на  Йо Йо Ма и Антонио Менесес.

По настоящем е главен гост-диригент на Букурещката филхармония и диригент-лауреат на Orquestra Simfònica del Vallès в Барселона. Голямо място в неговата активност заема операта. Той се изявява в обширен оперен репертоар  в Миланската Скала, Виенската Щатсопер, Ковънт Гардън, Оперите в Цюрих, Вашингтон и Сидни, Дойче Опер в Берлин и др. ,в сътрудничество с прочути певци като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Кири Те Канава, Роберто Аланя, Анжела Георгиу, Брин Терфел и др.

През този сезон му предстоят концерти с Пражкия радиосимфоничен оркестър, Московската филхармония, Симфоничния оркестър на Загребското радио, филхармониите в Токио, Шанхай, Букурещ, Барселона и др. Ще дирижира „Кармен” на Бизе в Кадис на тържественото честване на 200-годишнината на първата испанска конституция, заедно със звезди като Карлос Алварес, Аинхоа Артета и Мария-Хосе Монтиел. Той ще съпровожда Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Кири Те Канава, Роберто Аланя на турнета в Европа, Азия и САЩ, ще вземе участие и в големите летни музикални фестивали в Пералада и Кап Роиг. Освен това ще участва в журита на такива престижни конкурси като певческия Voci Verdiane в Парма и Reina Sofia – за композиция в Мадрид.

Давид Хименес има записи, издадени от фирмите Decca, BMG Classics, Koch-Schwann, Erato и Discmedi.