3
1364

За котките

DEnev

Тони Николов ми каза:

– Защо не напишеш нещо за котките?

Аз съм изпълнителен човек. Думата на моя главен редактор е закон за мен. И затова ето един текст за котките. В текста аз съм се скрил в образа на бащата, който лежи на дивана.

Дъщерята се прибра превъзбудена, с настроение. Постановката била много хубава. После се видяла с двете Цветита, седнали някъде, хапнали, бърборили. Дошъл и Пафи, гаджето на едната.

Бащата лежеше на дивана със затворени очи, слушаше разказа й, беше му приятно това нейно речитативно говорене, сменящо рязко посоките, но с удивително свежи езикови находки, с много верни характеристики.

Появи се и Зара, скочи до него на дивана, започна да се ближе. Котките много обичат да са в компания, бащата знаеше това открай време…

В този момент дъщерята почти изпищя:

– Ама забравих да ви кажа. Цветито, Джувинова, си беше забравила джиесема и нали живее близо до театъра, след постановката се качихме за малко до тях да го вземем. Те са си взели котка, досега нямаха, някаква дългокосместа, породиста, гледа важно. Чисто бяла, само на главата й има две черни петна с формата на квадратчета. Като шахматна дъска. Толкова е смешна. Уж важна, ама аз я гушнах за малко и веднага започна да мърка. Когато човек обича котките, как и те разбират това.

Изведнъж Зара скочи от дивана на пода, отиде до вазата в ъгъла, пълна до половината с вода, в която беше натопен един голям жълт слънчоглед и небрежно започна да го дъвче. И както дърпаше със зъби стъблото, вазата се катурна, падна на паркета и цялата вода се изля. Зара не се смути особено много. Все пак, за всеки случай, се скри под масата. Когато направеше беля, за всеки случай се скриваше. Майката грабна кофата и ракетата с парцала да попие и забърше веднага водата, дъщерята, след като се скара галено на Зара, отиде да се преоблече, а бащата продължаваше да лежи на дивана, изведнъж осенен от невероятна догадка.

Котката просто разбираше езика им. Беше чула разказа за чуждата котка, беше го изслушала с омерзение и реши да ги накаже.

Това беше. Нямаше какво друго да е.

Той отвори очи и потърси погледа на Зара под масата. И тя го гледаше. Гледаха се като двама съзаклятници, обвързани със страшна тайна.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияВеликобритания печели от изтичането на мозъци от Източна Европа
Следваща статияШекспир, неподражаемият