0
3979

За невидимите хора

orfeus

Писателят Илия Троянов и фотографът Кристиан Мурбек в разговор за синтеза на текст и фотография, за интереса на журналистиката към безгласните хора и за преодоляването на туристическото клише за България. Вижте видеото.

Общата книга на Илия Троянов и Кристиан Мурбек „Там, където е погребан Орфей” се появи на немскоезичния книжен пазар през есента на 2013 г., а неотдавна излезе и в превод на български (Федя Филкова) в издателство „Сиела”. През април необикновеното като оформление и качество издание беше представено в Гьоте институт, модератор бе Ангел Игов. Събитието бе съпътствано от изложба на фотографа Кристиан Мурбек.

С този откъс от книгата, прочетен на немски от Илия Троянов, започна премиерата на книгата.

Родата

tam kydeto e pogrebanШироко разклонена е нашата рода – из цялата страна, далече извън границите на страната. „Имаме само роднини“, казва майка ми, докато разбърква гювеча, „роднини, които познаваме, и непознати роднини“. И предците ни, които каним на всеки празник и които получават най-сочното парче агнешко. Дядо ми захапва едно чушле, което не му е никога достатъчно люто, и оправя кепето си: „Няма как да избягаш от роднините си, най-добре е да свикнеш с тях.“ Прабаба ми, с кошничката с бродерии до себе си, се изсеква така шумно, че чуваме погрешно прогнозата за времето, хвърля носната си кърпа на пода и взема думата с най-изтърканата си мъдрост: „Ти си това, което са другите преди теб.“ Докато сестрите ми мият съдовете, по телевизията един пее, навярно далечен роднина, и на мен ми идва наум завещанието на прапрадядо ми, надраскано върху корицата на един изпокъсан фотоалбум: „Границите на моята рода са граници на моя свят.“…

В последвалия разговор за органичния синтез на текста и фотографиите Илия Троянов се върна към началото на работа си с фотографа: „Когато Кристиан Мурбек ме заговори и ме помоли да напиша текста, той вече разполагаше с много голям архив от снимки. От 10-15 години той идва редовно тук. И наистина познава България изключително добре.”

Въпросът бил как този голям архив да се канализира и как да се намери съотношението между текста и образа. Обикновено във фотографските албуми текстът изпълнява функцията на документация. Двамата обаче си поставят точно обратната цел: да избегнат сухата документация, да разкажат откъс от днешната българска действителност по маниер, който Троянов нарича симбиоза, чрез директни, но и индиректни връзки, чрез асоциативен монтаж на цялото.

Кристиан Мурбек продължава размислите как колаборират наративната фотография и текстът при всеки сюжет. Чрез девет разказани истории и над 120 фотографии книгата създава портрет на една страна, не толкова на сградите и красивите пейзажи, тя разказва историите на хора. Двамата автори избягват класическото отношение, в което образите предават това, което текстът разказва. Целта им е създаването на междинно пространство, нещо трето. Всяка история на Илия Троянов представя различен рисунък, докато фотографският език остава непроменим, нюансите в текста създават тази друга плоскост, обяснява Кристиан Мурбек. А контрастът между литературния текст и суровия реализъм на изображението е търсен.

Книгата не създава туристически образ на страната чрез фотографии на манастири, природни забележителности или черноморски летовници. Тя разказва за социалната периферия на България. При общите им пътувания Илия Троянов с интерес наблюдавал, че в селата из България фотографът е посрещан почти като стар приятел. Благодарение на него и писателят открил за себе си непознати истории, хора, традиции. Хора, които остават невидими за медиите в България, защото са смятани за излишни. Илия Троянов: „Повечето от тези хора имат чувството, че са безгласни, искат да разкажат историите си. Дори очакват от фотографите и авторите да коментират тяхната съдба.”

Кристиян Мурбек добавя: „За мен ключът е в завръщането на едно и също място по няколко пъти.” И наистина в продължение на десетина години той общува с героите си от книгата, които от самото начало знаят за намерението му. Да създаде книга, колективен портрет на българи, роми, мюсюлмани, като едно голямо семейство, допълва той.

За Илия Троянов границата между документалното и художественото не е определена. Всичко, написано от него, се базира на сериозна документация, понякога събирана в продължение на години. За фотографа пък е от значение да излезе отвъд класическия журналистически контекст, отвъд фиксирането на определена времева рамка: например, България в периода 2000-2010 г.

Двамата се срещат в стремежа да насочат вниманието към теми, които се премълчават, към живота на най-непривилегированите социални прослойки, който е и най-непознат. Или както обобщава Илия Троянов: нали целта на изкуството е в това човек да бъде принуден да види нещо, което не иска.

Немската публика, за която първоначално е предназначено изданието, е възпитана да търси информация и ориентация, затова и в изненадата си е била любопитна. По-малко внимание е обърнала на естетическия аспект, а много повече на документалната стойност на книгата, разказваща за страна, член на Европейския съюз, за която германците почти нищо не знаят.

Илия Троянов (роден през 1965 в София) е живял в Найроби, Мюнхен, Мумбай и Кейптаун. Понастоящем живее във Виена. Някои от романите му в превод на български: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (1997), „Събирачът на светове” (2007), „Кучешки времена: Революцията менте” – 1989 (2008), „По пътя на Ганг” (2008), „Щурият глобус” (2008), „Ледовете се топят” (2013).

Кристиан Мурбек е роден през 1969 г. в Берлин. Следва графичен дизайн/ фотография във Висшето училище по изкуства, Бремен. От 1999 г. живее и работи като фотограф в Берлин. За фотографските си проекти е пътувал из Африка и дълги години е обикалял балканските страни.

Още за „Там, където е погребан Орфей”