22
1540

За пазеното и живяното в Църквата

KYanakiev

Миналата неделя в Рим Католическата църква прогласи тържествено светостта на майка Тереза. На площада пред „Сан Пиетро“ имаше сигурно няколко десетки хиляди католици от практически всички страни на света, повечето от които приеха и причастие на самия площад.

В този текст (нека бъдат спокойни родните зилоти) нямам намерение да дискутирам светостта на майка Тереза (нито въобще въпроса за светостта извън Православната църква). Искам да обърна внимание на нещо друго. Майка Тереза бе обявена за светица на Католическата църква. Не на Албанската католическа църква (защото доколкото знаем е от албанска народност), нито на Македонската католическа църква (защото е родена в македонската столица Скопие), нито даже на Индийската католическа църква (защото подвигът на нейното милосърдие е извършен най-вече на територията на тази азиатска държава). Дали действително е светица или не (щом е просияла с неотрицаемото и от некатолици свое милосърдие извън Едната и единствена църква) – тя ще бъде чествана оттук нататък без съмнение като светица от всички католици и като светица-застъпница на всички католици. Само някои католици ще знаят и помнят каква е по народност и на територията на коя държава се е родила. И за тези обаче, които ще знаят това, то няма да има кой знае какво значение. Едва на второ или трето място тя ще бъде албанска католическа светица. Точно така впрочем, както т. нар. „малка св. Тереза“ – тази от Лизийо, едва на второ или трето място е днес френска католическа светица.

Защо това е така? Разбира се, защото според учението на Католическата църква, тя – тази последната – е „Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква“ и Божият народ, който я съставлява, където и да живее в света, какъвто и да е по своя етнически произход или държавно поданство, е народ на „Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква“, една част от който „народ“ пребивава около Божия престол в особено прославено състояние, имайки дръзновението да се застъпва за своите „по-малки“ братя и сестри около него, които живеят все още тук, на земята. Да се застъпва за всички тези „по-малки“ братя и сестри, защото всички те са братя и сестри, „съграждани“ на светците, „сънародници“ на светците на Църквата, а не на един или друг народ.

Но съвършено същото в това отношение е и учението на Православната църква (която за нас, които сме православни е „Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква“). Щом вярваме и изповядваме в Символа на вярата именно „Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква“, ние също вярваме и изповядваме, че тя се състои от един народ Божий (λαὸς τοῦ θεοῦ), който Бог си е избрал от „народите“ (ἔθνη), за да бъдат „народ на Негово име“ (срв. Деян. 15:14). Именно „граждани“ на този „народ“ са и всички православни светци, независимо къде и като какви по етнос са се родили и къде – в коя „юрисдикция“ са просияли. И са светци за целия този православен народ, независимо къде живее той на земята, към коя нация принадлежи на нея и под чия църковна юрисдикция се намира.

Така е по доктрина и тази доктрина е безупречна.

Така ли е обаче в живота на Православната църква? Очевидно дълго време е било именно така. Никой от векове не би определил примерно св. Иоан Златоуст за гръцки (византийски) светец, доколкото е просиял на Константинополския патриаршески престол, нито за сиро-семитски светец, защото се е родил и наченал духовния си път в Антиохия. Никой не би казал, че св. Кирил Александрийски (V в.) е светец на Александрийската патриаршия, а св. Марк Ефески на „малоазийските църкви“. „По доктрина“ добре образованият православен християнин не би определил по аналогичен начин и който и да било от новите (просияли през XIX и XX в.) светци на Православието. Обръщайки внимание къде са се родили и прославили, от лоното на кой земен народ са произлезли, добре образованите православни ще кажат, че и всички тези нови светци са светци на цялото Православие, на „Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква“.

Ще кажат обаче, ако ги знаят. Защото – с ръка на сърцето – ще съумее ли някой православен българин днес да изброи поне петима новопросияли (през XX в.) в Гърция светци? А петима нови светци от Сърбия? Петима от Румъния? Почти съм сигурен, че ще му бъде трудно да изброи дори петима новопрославени руски светци (макар, поради комунистическия терор, в тази страна мартирологът на пострадалите за вярата да е особено обширен). Ще трябва да признаем, че по съвсем същия начин обаче би се затруднил с тази задача и един православен грък, ако трябва да изброи по петима светци, канонизирани през XX в. от другите поместни православни юрисдикции. И същото ще се отнася за православния сърбин, румънец, грузинец или руснак.

На какво е симптом това явление? Защо за католичеството „малката св. Тереза“ е светица на Католическата църква, на католиците по целия свят и всички католици я почитат (и така ще бъде и с майка Тереза), а ние, православните българи не  знаем, не познаваме новите светци на събратята си гърци, румънци, сърби, руси и т. н.? Защо и те не са чували (и затова „по доктрина“ само, но не и в живота почитат нашите и на събратята си нови светци)? Защо – да го кажем пак с ръка на сърцето – гледка подобна на тази при канонизацията на майка Тереза е практически немислимо да се случи на площадите пред православните храмове в нашите столици? Защо е немислимо на прославата на светците там да присъстват не само „делегации“ от архиереи на „братските църкви“, но и народ – народ от всяко „православно племе под небето“?

Отговорът, че това е така защото Католическата църква била „монархично“ устроена, а Ватиканът е „мощна машина за PR“, освен че е злонамерен, не обяснява нищо. „Монархизмът“, който касае йерархичното устройство на Църквата, ако наистина е задължително условие и за вселенското почитане на светците, би имал следователно своите незаобиколими еклезиологични основания. А и тук не говорим за събитието на прославата, а за по-нататъшното почитание и за (прискърбното) непознаване на светците ни. „Малката св. Тереза“ не е все-католически почитана, защото един „център“ я е обявил за светица, а защото католическият свят е „акцептирал“ провъзгласеното от този „център“. Защо той го е „акцептирал“ и „акцептира“, а при нас не става така и ние не познаваме и почитаме светците си все-православно?

Моят отговор на поставените въпроси е следният. Православието от най-ново време, макар да пази доктринално изповеданието си, че е „Една, Свята, Съборна и Апостолска църква“ не живее тази си вяра. Напротив, от повече от век живее почти изключително в своята поместност – живее в своите „Руска“, „Българска“, „Гръцка“, „Сръбска“ и т. н. църкви, т. е. не живее с братята и сестрите си извън тях. Устроило се юрисдикционно в „автокефалии“ (самооглавяващи се от свои поместни синоди църкви), то е преакцентирало авто-кефализма (само-оглавлението) си и е забравило, че всяко самостоятелно „оглавление“, все пак, е образ на едното оглавление на Църквата Христова, което е Сам Единият и Единствен Христос.

А католическата църква живее доктрината (която поне в това отношение не се отличава от Православната).

Което е един урок за нас, гордеещите се с това, че пазим чистата, точната („правата“) вяра. Урок, че освен „да пазим“, трябва и да живеем онова, което пазим. А за да го живеем трябва да започнем да се събираме: от „автокефалиите“ си в „Една, Свята, Съборна и Апостолска църква“, в която и само в която автокефалиите са право-славно само-оглавяващи се.

И може би да се замислим за незаобиколимостта на фигурата на един предстоятел, който, като си остане първи, да – „сред равните“ нему предстоятели – ще поеме функцията да олицетворява (и прогласява) единството на поместните ни църкви – например единството им в почитането на светците на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква.

Накрая, нека го подчертая изрично: не казвам, че не е естествено един светец да бъде особено почитан на онова място, на което е просиял с живота си и от онези, които са му съ-народни и „по плът“. Не казвам дори, че подир напускането на „тази телесна хижа“ светецът не остава особено ревностен застъпник пред Бога за онези, на които е бил съ-жител в този свят. Но да бъде познаван един светец като светец само на Българската, на Гръцката, на Сръбската, на Руската църква, защото е бил сънароден на тези хора тук на земята, означава по недопустим начин да се стеснява (святата) широта на сърцето му. Да се оковава то, святото му сърце, в броните на църковните ни национализми и автокефализми.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.
Предишна статияВ огледалото
Следваща статияКомунистите от вчера

22 КОМЕНТАРИ

  1. Чак такива явни глупости не очаквах да излязат изпод перото на светия професор и дфн. Нивото на съчиненийцето е като на лошо написан студентски реферат, който следва да получи слаба оценка.
    Крайно несериозно е да се приемат за аксиоматични някакви си там приумици на светия професор, които не се оснавават на абсолютно нищо, освен на Неговото настойчиво желание те да са такива и на тази основа да се построява цялата теза на статийката.
    В края маската съвсем пада и си проличава истинското желание на св.проф. дфн Калин Богослов – да имаме т.нар. „източен папа“.

    Мисля, че е крайно време Калин Янакиев да напусне БПЦ.

    • Напускането на БПЦ хич няма да го трогне. „Професора“ е дърт комунист, доказан продукт на идеологическото възпитание на Коминтерна. Би го заболяло само ако от спонсорите му врътнат кранчето с парите. Е тия партньори и подкрепящи, дето са изписани най-долу. Което може и да стане, тъй като статиите му имат обратен ефект.

      • Ти пък много обичаш да четеш такива текстове. Някаква привързаност към Калин явно имаш. А може и да се натягаш на някого, който те кара да четеш текстовете му преко сили… Дали пък не искаш да станеш виртуален подвижник, светия сущий. Само дето иконата ти ще е без лик, но за сметка на това с латински надпис ZILOT – същинска епитафия.

  2. Тежки глупости, отново. Все едно ако тръгнеш да питаш хората по улиците на Прага или Барселона, те ще са наясно с всички светци на католическата общност.
    Ами да изброим няколко български светци, които се почитат и в други поместни църкви.
    1. Йоан Кукузел – почитан в Гърция (примерно)
    2. Климент Охридски – няма смисъл да пояснявам за него
    3. Св. Петка Българска – за нея също се спори „чия е“.
    4. Иван Рилски – в Русия е почитан, на Атон в скита Ксилург една от църквите там е на негово име, почита се в Сърбия.
    5. Св. Димитър Басарбовски – патрон на Букурещ, мощите му са в Патриаршеския храм в центъра на града.

    Това са светци, за които лично съм се убедил, че се познават от чужденци.
    А и можем да допълним бройката с още 26 мъченици за вярата, изгорени от така любимите на професора – богослов паписти в кулата на Зограф. Ама тия последните ви бодът много в очите и за тях май не искате да се сещате. И не само за тях, ами и за цялото събитие, свързано с тях. Защото в един момент иконата на Богородица (известна по- нататък като „Пожарната икона“) внушава на молещият се пред нея монах да предупреди братята си в манастира, защото „враговете на Моя Син“ ще дойдат. ВРАГОВЕТЕ, подчертавам. Пиша го и във връзка с една предишна статия на православния богослов (по- скоро „празнословен“ богослов), който описа иконите на Богородица, все едно става въпрос за коментар на снимки в модно списание.
    В края на краищата който иска – научава. Който не иска – не научава. Мнозина са призвани, малцина са избрани. Да четеш жития (което е много полезно всъщност), е въпрос на личен избор.

  3. „И каква била причината римокатолицизмът да познава светците си в пълнота, а Православната Църква само на национално ниво, според професора? Ами много просто – Православието е „преакцентирало авто-кефализма“. Следва кулминацията: „И може би да се замислим за незаобиколимостта на един предстоятел, който, като си остане първи, да – „сред равните“ нему предстоятели – ще поеме функцията да олицетворява (и прогласява) единството на поместните ни църкви“. Ох, мамин златен! Те всички тия глупости, дето ги писа толкова месеци, затова ли били? Ми кажи си го, че искаш папа? Щото ние и сега си имаме диптиси, които казват кой първи, кой втори… Или първият трябва да стане още по-първи? Сещам се какво казва по този повод един хем светец, хем папа (колко подходящо). Свети Григорий Двоеслов говори за титлата „вселенски“ патриарх и за претенциите за пръв епископ следното: „Да се приеме тази титла, значи да се наруши достойнството на всички патриарси; и ако се случи този, който се нарича „вселенски“, да изпадне в някоя ерес, то няма да има вече епископ, останал верен на истината“. Разбирате ли, г-н професоре, какво пише св. Григорий до Александрийския епископ Евлогий? Мисля, че няма нужда да ви обяснявам какво ще стане, ако този, който „олицетворява (и прогласява) единството на поместните църкви“ изпадне в ерес. Някога светите отци не са се притеснявали от тази дума и са я употребявали често, виждайки в нея погибел за душите. Не като сега. И за да бъда още по-конкретна, че да ме разберете правилно, ще цитирам и друго нещо, което пише папа Григорий: „Аз казвам без ни най-малко колебание, че който нарича себе си вселенски епископ или желае тази титла, е по гордост предшественик на антихриста, защото претендира по същия начин да бъде над другите.“ Ние знаем, че светейшият Константинополски патриарх Вартоломей, макар и формално да носи титлата вселенски, не претендира да бъде над другите, защото знае, че така ще стане предшественик на антихриста! Или вие намеквате нещо друго? Опитвате се да припишете на светейшия патриарх претенции, каквито той не би могъл да има, защото, сигурна съм, добре познава учението на Църквата? Може би се опитвате да направите интрига? Дано не е така! Предпочитам да го приписвам на вашето незнание. Или може би имате друг някой предвид да бъде първи? Знаейки колко много обичате Русия, едва ли намеквате за патриарх Кирил. Остава само този, когото някои православни светци наричат „ересиарх“ – римският папа. На това ще кажа само: Да не бъде! От друга страна, като толкова много искате папа, толкова много ви харесва как католиците се събират и се причастяват по площадите и какви добри дела правят фондациите им – ми вземете се, бе! Що натрапвате собствената си любов към католиците на цялата Църква?“

    http://outsideri.org/archives/1383

    • Ти някога католик виждал ли си? Или само на картинка? Що тогава „натрапвате собствената си“ ненавист към един човек или към една група хора на цялата Църква? (Обръщам се на „вие“ в случая, щото сте легион) Явно Църквата ти служи като на партийците партийката – за да се научиш правилно да мразиш. Ненавист, омраза – квалитетни качества, спор няма. Ако някой ви плаща, за да създавате на Църквата отвратителен облик, добре заработвате. Ако пък го правите безплатно, още по-зле.

  4. Зилот и М вага са коликите пратени от Патриархът на Цялата Степ Кирил, които трябва да измъчват Професора в неговото писание. Мрежовите архангели са хронични и настървени срещу католиците – музейна група жреци светещи с реликтово излъчване в оксидента и срещу фанариотите също толкова театрални старци, които бранят славното минало на Втория Рим да не попадне в ръцете на степните хора. Защото духът на Вторият Рим е всевселенски – сиреч нещо което трябва да се разпространи на всякъде. Степните хора жадуват монопола на този дух защото им трябва оправдание за поредица освобождавания, които са си наумили. Професорът се опитва да сведе идеята до юзерите на вярата. Зилотите я борят идеята за да остане само стептната практиката. Това е разказа на случката. Останалото, описано в текст, е висшият полет на една Небивалица измукала време, усилия и човешки животи. Зилоте, М Вега, защо просто не стъпчете Професора, както тъпкахте на скоро сините флагове? Някак си по стептно е.

    • Това горното, в което си вложил тоооолкова много интелект за да го напишеш, ако се опиташ да ни го обясниш още 4-5 пъти, накрая сам ще го разбереш. И тогава ще схванеш що за глупости са това. Пък си започнал да пишеш и „професора“ с главна буква. Съвсем става ясно колко ти е акъла. А щом ме определяш и като „настървен срещу католиците“ и степен човек (явно това значи русофил, може би, дето тъпче сини знамена)- диагнозата ти е ясна. Както и да е, виждам те, че си зад-клавиатурен дебил, за това ще ти го обясня просто.
      „Професорът“ хич и не се „опитва да сведе идеята до юзерите на вярата“ (можеше да кажеш и „вярващите“), а да си оправдае хонорарите. „Настървението“ ми не е насочено към обикновените католици, а към тия, дето плащат на такива като „професора“ ти. Фондации като Комунитас, Комунистас, Чучулигас и подобни. Защо им трябва да плащат на някой, за да дрънка глупости в ефир, е друг въпрос, не за твоя „юзерски“ мозък. За теб е важно да знаеш, че когато музиката спре, ти ще останеш прав, няма да имаш стол да седнеш. Ще си от кофти прецаканите. История на Църквата ни е дала много, но един важен извод сме го разбрали, специално ние българите, по трудния начин, за цели 500 години. „Не се ебавай с Православието“. Твоят кумир сериозно се е заел да се ебава, за това няма и нужда аз или други като Зилот да го тъпчем. Той сам се е натъпкал където не трябва. Тия пари, които ги взима сега, ще трябва да ги отчита пред рогатия Счетоводител и неговите касиери. Ти му мисли.
      Православието е фар. Не за да ти свети, а да те ориентира, когато е мрак. Всички ние, които постната ви пропагадна определя като зилоти, сме хора, които искаме този фар да не се пипа или мести. Католицизма, протестантството, разните там мормони и Бог знае още колко такива подобни … За тях мястото на този Фар е въпрос на лично удобство – като пречи тук, да го мръднем ей там, да не ни пречи да минаваме от тук. Ние така не искаме. Който иска – ей го Рим. Иди целувай там ръка.

      А за цялостното творчество на професора, че е винаги многословен (зер на дума му се плаща явно) и винаги над нас, простите степни диваци, мога да цитирам Православната Библия :
      – Матей 5:37 „Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.“
      – Матей 11:25 „В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци“.

      С което пожелавам на всички зилото-разобличители успешно литературно-научно творчество.

      • Значи да изричаш гласно какво мислиш е „е….е“, а? Какво те различава тогава от комунистите, които също о…ха всеки, който се „е….е с комунизъма“. А такива като теб не се ли „е…т с православието“ използвайки го като бухалка?

      • Глупости М Вега, глупости изкристализират от духовната ви мътилка. Изчакваме да преципитират и след това ще ги отдекантираме. И като ги разровим излиза че: Православието, явно имаш предвид степната ортодоксия, е бухалка? Нещо страшно? С което не трябва да се ебаваме. Ние българите сме заобикаляли православието успешно и много векове. То е било култура на елитите ни. Българският народ се е пазил от ортодоксията защото тя е била ту гръцка то руска… На степната култура винаги фондациите са и виновни. Фондации плащат на пРОФЕСОРА за да пише антируски. Защото не съм уловил пРОФЕСОРА да пише против ортодоксията. Човекът за мое съжаление е юзър. Само като пример покойния Умберто Еко е медиавист но той не е юзър. Приключил е с вярата на 26 години… Православието фар? Гупости м ВЕГА. Православието е политика. Първата политическа религия. Християнската секта като цяло е само политика. в името на християнството се убиват хора. Каква пародия. Християнството спира жертвоприношенията. На животни. И започва да убива хора… въобще аврамическият свят е геноциден. Но какво да обяснявам на степен човек. Вие обожествявате убийството. Хуманизма, една пост християнска идеология, ви е чужда. От начина ви на писане М Вега ви личи че сте чужд на българското. Вие най вероятно сте степен човек. Или като генотип. И или като култура. Степността не се превъзмогва. Руснакът е като кръпка върху цивилизованата дреха. Личи от далеч. Православието е последната спирка в яловата руска душа. (Защото дори и матрьошките не са руско измишление.) Русанците така са прегърнали православието че ще го задушат. Каква перверзия. Великата римска култура издъхва в степите… схизма М Вега. Само нова схизма ни оправя. Вие степните хора. Там на вън в степното мракобесие. Ние останалите с една красива секуларна Европа.

  5. По отношение на правописа – към онзи, който поучава: титлите, професиите и длъжностите в българския език се пишат с малка буква, но има случаи, в които е допустимо да се изпишат с главна – т.нар. преход от нарицателно към лично име. Нямам намерение да Ви ограмотявам безплатно, но Православна Църква е изписване с правописна грешка. Имате за домашно да разберете защо. И що за православен може да бъде един анонимник, един преследвач, който излъчва бяс, омраза и така грозно си служи с езика, така спекулативно цитира Светите отци?! Калин Янакиев подписва текстовете си, той излиза с името си, с думите си, с мислите си, със сърцето си. Той има аргументи, страст, готов е да спори и да убеждава. Зад гърба му преследвачите плюват, ругаят, мразят. Езикът на православния е милувка, утеха и храна, така както хранят думите на Калин Янакиев. По словото ще ги познаем, наистина!

    • „… излъчва бяс, омраза и така грозно си служи с езика, така спекулативно цитира…“
      „… Калин Янакиев подписва текстовете си, той излиза с името си, с думите си, с мислите си, със сърцето си. Той има аргументи, страст, готов е да спори и да убеждава.“
      „Езикът на православния е милувка, утеха и храна, така както хранят думите на Калин Янакиев.“ Тука веке плаках. Тука веке горко плаках, от умиление де, нищо, че ми миришеше на родзови шушони, на претенции за филология, па що не и за семиотика, па що не и за интелект.
      „По словото ще ги познаем, наистина!“ А! Те точно затова става дума! Ние, зилотите, некак си гледаме да не остроумничим върху Христос, колкото и удачно да ни се струва. Ти, псевдосантиментална лиго, си над тия неща. Щото си много умна, витална и симпатична, ох, котьо. И щото /искрено го пиша, с болка/ си много далеч от Словото, Което коментираш. И от словото, бай де уей

    • Госпожа MN, Вие ме трогнахте и засегнахте едновременно. Трогнахте ме, първо защото се обръщате към мен на „Вие“, и второ – защото ми дадохте домашно. Засегнахте ме, защото отказвате да ми давате уроци по правопис, без дори и да сме обсъждали пари, а и защото аз нямам вина, че дискусията се обърна по този начин. Така да се каже, не аз започнах пръв. Е тия горните две изделия Ватмарк и Неутрино ме обвиниха, че наблягам на турско-индийските сериали, вместо да вникна по-дълбоко в изключително фундаменталното творение на „Професора“ за Богородичните икони. Та за това бях предизвикан да си отворя мръсната уста. Как да знаят тия двамата хайвани, че сериали не гледам, защото в нашата Странджано – Сакарска степ електричеството е кът, и за да пиша в момента, брат’чеда трябва отвън пред юртата да върти един генератор. Каква телевизия, какви сериали. Не е като при вас, по Софията. А брат’чеда върти, защото едно време на младини неговия дядо, с който аз не съм и роднина даже, попитал на всеослушание в Хоремага къде са захранващите проводници, за които цялата махала събирала бакърени съдини. Заради това му недоверие, че Компартията спазва Ленинската мисъл как се строи комунизъм с електрификация + нещо си друго + нещо си трето, бил изпратен на семинар или обмяна на опит (така го обяснили) в Белене. След 8 месеца се прибрал доста умълчан, като на нас ни разказваше как са го викали често да се изказва по някои въпроси, както и че там разбрал каква е разликата между православната бухалка и бухалките на комунистите (Неутриното да чете и да си води записки). И пак заради този дядо, с който дори и не съм роднина, аз престанах да пиша домашни след 8-ми клас. За това сега съм си избрал такова кратко анонимно име, че пиша с два пръста на клавиатурата. Едвам изкарах ПУЦ-а. Как да не Ви се зарадвам бе Госпожа, че сега ми давате домашно ? Жалко за уроците разбира се, но Вие губите. Аз пък няма да Ви науча как се лепят плочки с фуга. Между другото, човекът който докладвал за дядото на брат’чеда, го наградили с Рабфак, за повече не му бил стигал багажа. Та може и да сте учили заедно, щото и той после разправяше, че Православната Църква била правописна грешка, че „партията“ извървяла преход и вече се пише с главна буква, „генсек“ също. Както и че по словата ще ги познаете, не по делата. Едно към едно сте, ахааа.

      Встрани от тези неща, ще съм малко по-сериозен. Това го пиша не конкретно за Вас г-жо MN, а за всеки, който попадне тук. Преди няколко години имах финансовата възможност да посетя Атон. До този момент по отношение на религията бях зле. В смисъл Вие поне се интересувате, коментирате, опитвате се да разсъждавате. А аз … Както и да е – отидох. Кое беше това, което ме накара да си похарча парите там, а не да си опъна задника на морето, не мога да обясня. Да съм на това място остави усещането, че в живота си току що съм завил рязко на някъде. Рязко! Не преувеличавам. Четири дена по- късно, след като се прибрах у нас, не ми и дремеше какъв е правописа на Православна Църква. Ще си я пиша с главни букви и никой не може да ми каже, че е грешка. Както и за Богородица. Да й коментират иконите, все едно сме в изложбена зала и критикуват художника, е все едно да обсъждат майка ми.
      Казвам го, пък който разбрал – разбрал. Г-жо MN, Вие няма как да посетите Атон, но само ако имахте възможност да видите една църква в манастира Ватопед …. Снимки …. Стотици ли, хиляди ли, не можах да преценя тогава. Много … На хора .. Но най-много на бебета, на деца. От благодарни хора, от излекувани чрез вяра, от бездетни. Не знам дали тези снимки са още там… И това само във Ватопед. А са още 19 манастира. Православни манастири.

      Всички вие, с вашето красноречие, имате ли си представа срещу какво сте се изправили и какво критикувате ?

      • Ах, ах… бедни ми поете! Кога стана калайджия, кога ти почерня „дирника“?! За тъждество между себе си и Православието ли пледираш? Не си ли даваш сметка, че проблемът не е в Православието, а в такива набедени „защитници“, дето ако имаха Белене и малко власт не осем, а по осемдесет пъти по осем месеца биха пратили там събрата/сестрата, та ако може да ги умълчат завинаги. Ами хайде допусни – за това няма нужда да ходиш до Атон втори път, стига да не искаш да се похвалиш де – че има и други православни на тоя свят и не си в позицията на краставичари краставици да предлагаш. Нищо, че пишеш в Култура и четеш Комунитас. Щото да не търпиш чуждо мнение за постовете си и да храчиш анонимно словесно човек, който подписва текстовете си на Атон няма как да си го научил. Та ако обичаш по-малко се лупай в гърдите, че дефицитите няма да ги береш ти (анонимен и безлик си), ами Господ и Църквата, на която всички станахте кокорбашии в последно време.

  6. Диагнозата ти в общи линии е вярна, но не съвсем.
    Сега ти е лесно да споменаваш Златоуст и св. Кирил Александрийски, но точно те са примера, че винаги е било така. Златоуст? Дето толкова хладно /изразявам се по най-мекия начин/ към него са се отнесли други велики светци съвременници, които са били задължени да го защитят? Св. Кирил Александрийски, представител на школа, дето спори с друга школа /и двете напълно православни/, та са похабили толкова души и енергия на няколко вселенски събора? Май мозъка ти ги е извел като несъгласие с тезата ти, ама си го „дисциплинирал“.
    Да, земната част на съвременната православна църква е жестоко увредена от етнофилетизъм. Тук си абсолютно прав.

  7. В последния брой на „Църковен вестник“ Карамихалева /знаете се/ разказва, как крал Стефан Дечански, син на крал Стефан Милутин, преди битката при Кюстендил през 1330 г. дошъл да се помоли на гроба на св. Йоаким Осоговски. Битката е била с цар Михаил Шишман, сърбина я печели, после турците, после македонците… После иди в „Св. Неделя“, виж непресъхващия поток от бг вярващи пред раката на сърбина Милутин и т.н.
    И т.н.
    И все пак си прав. Много ми е болно, че Константинопол е паднал, ама на. Много ми е болно, че се прав, ама на. Утешава ме само, че има прослойка християни, които не отдават дан на националност.
    Има я и тя расте, на глобализацията хич не и е приятно, но допринася.

  8. А по отношение на „рецептата“ ти е пълен смех. И въобще не мога да разбера що го правиш – купен ли си? наивник ли си? мечтател? изобретател? последовател? духател?
    Пепел ми на езика, ама май не е на добро

  9. Вие сте в дълбока заблуда, не коментирам „Словото“, а Вашите изсипани думи, примесени със слюнка и бяс. Не съм нито „филолог“, нито „семиотик“, нито „интелигент“, „нито психолог“, нямам такива претенции. Но и без тези етикети и претенции съм се научила да пиша правилно на няколко езика. Без да съм „такава“ или „онакава“ зная, че Вие имате тежък проблем. Без да съм специалист аз го виждам като „маниакалността-на-малкия-човечец“ или „претенцията-на-полуинтелигента“ или „комплексите-на-пообразовалия-се-простак“. И да знаете, ако не сте го разбрали, никой не Ви чете, защото никой нормален средно интелигентен човек не може да издържи на подобни излияния с претенции за „слово“. Не съм сигурна, дали и Вие успявате да се прочетете след това.

  10. До M_VEGA: аз също пиша „Православна църква“ с главна буква, но Вие я изписвате с две главни буки. Мислех си, че е обикновена правописна грешка, но сега, докосвайки се до Вашето величие, разбирам, че грешката имала и друго обяснение, не било само въпрос на правопис. Не бих си позволила да поучавам никого, беше в отговор на някого, който се опитваше да прави забележки за правопис. Очевидно Вие сте се припознали. Ще трябва да Ви разочаровам: не съм учила в т.нар. от Вас Рабфак по биологични причини, но съм чувала за тези славни времена, виждала съм – пряко и косвено, някои от възпитаниците му – повечето от тях са в управлението на държавата ни. Не притежавам и „висше“ по българските стандарти, но и аз като вас не съм много съкрушена, така че сме на един хал. Само дето аз не мога да лепя плочки, но ще го преживея някак. Не съм стъпвала на земята на Света гора, да, голямо откритие направихте, но пък може да съм минала покрай Света гора с кораб, например. Може благодатта й да се е носила във въздуха в този момент, над водата, и една малка частица да е стигнала до мен. Така че, не ме мислете!