Изложба, посветена на 90 години от рождението на Магда Абазова, е подредена до 16 април в залите на СБХ на „Шипка” 6.
„Нейният кръг съмишленици се очертава от автори като Иван Кирков, Тодор Панайотов, Найден Петков, Любен Зидаров и т.н. Тя обаче остава извън всякакви класификации и характеристики на генерациите. Може да се каже, че Магда Абазова е от този тип автори, които в своето развитие запазиха много от принципите на класичното, но и постановиха много от модерното.” Така определя художничката изкуствоведът Димитър Грозданов и куратор на изложбата на „Шипка” 6, посветена на 90-годишнината от рождението й (на видеото).
„За Магда неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в нашето изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си бе канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Същественото в случая е, че тя прехвърляше мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак си несъзнателно и без никакви амбиции се включи в най-новите тенденции… И в „най-обикновените” натюрморти авторката търси скрития смисъл на предмета. А и в най-смелите си абстракции тя подсказва аналогии с реалността. Художничката има и типични социални композиции, в които се четат не само възгледите на съвременниците й от различни периоди, но и нейната способност да отсява значимото и да му прави оценка.”
Магда Абазова е родена през 1923 г. в София. Завършва Художествената академия през 1948 г., първоначално учи в класа на проф. Илия Петров, а след това при проф. Дечко Узунов. Работи като художник във вестниците „Септемврийче”, „Български писател” и в списание „Септември”. Член е на СБХ от 1951 г. До 1982 г. Магда Абазова има само две самостоятелни изложби, дълго време е в периферията на обществено внимание, макар днес да е сред най-признатите и обичани художници у нас. В жанрово отношение творчеството й е много широко: от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. Почина през 2011 г.
