0
1636

За празника на шрифта

4
Снимка Типофест

Второто издание на Типофест се провежда в Пловдив. На него са поканени международно известни майстори на шрифта. Събитието се случва две години след появата на манифеста „За българската кирилица“. Въпросите към Борил Караиванов, един инициаторите му и организатор на Типофест 2016, зададе Людмила Димова.

През 2014 г. в София се проведе първото издание на Типофест, празник на шрифта, калиграфията и типографията, а сега в София и Пловдив тече второто, вече международно. То започна с две работилници: „За по-добър летъринг” на Мария Дореули и Криста Радоева, и на холандския дизайнер Лукас де Гроот, създател на шрифтове като Calibri, на шрифтовете на „Шпигел”, „Монд”, на корпоративните шрифтове на Sun Microsystems, Bell South, Heineken, Volkswagen и Miele.

На двудневната конференция в Пловдив между 28 и 29 май доклади изнасят 16 международно известни майстори на шрифта – сред тях са Лукас де Гроот; Георг Зайферд (автор на шрифтовите семейства Graublau Sans и Graublau Slab); Александра Королкова (участва в проекта за публичен шрифт на Руската федерация PT Sans и PT Serif); Адам Твардох; Хенинг Краузе, автор на над 1000 шрифтови проекта, който ръководи професионалната асоциация на немските графични дизайнери; Томас Мило, който заедно със съпругата си Мириам е партньор в DecoType, разработващ технологии за арабската писменост; Алесия Мацарела, която проектира шрифтове за индийски писмености и др.

В рамките на фестивала в Пловдив, ще се открият две изложби. Едната представя победителите в третото издание на единствения международнен конкурс за дизайн на кирилски шрифтове в света. Организатори са водещият руски производител на цифрови шрифтове ПараТайп и онлайн списанието „Шрифт“. В конкурса участват 356 шрифта от 26 страни. Авторската изложба на Васил Николов показва работата му в областта на шрифта през последните няколко десетилетия.

Организатори на събитието са графичните дизайнери Борил Караиванов, Кирил Златков и Велина Мавродинова.

Нека се върнем към манифеста „За българската кирилица“, който приехте през 2014 г. В него по същество апелирате за разпространяване и развитие на българската кирилица и за въвеждане на стандарти за нейната употреба на държавно равнище. Какво се случи за тези две години с програмата на вашия манифест?

В програмата ни са залегнали три посоки: към широката общественост, към професионалните среди и към държавните институции. Дадохме си сметка, че особеностите на българската форма не са познати дори сред хората, които работят професионално с шрифт. Парадоксално, но в чужбина дизайнерите типографи сякаш проявяват повече професионален интерес от колегите си у нас.

Първата ни задача бе да заявим на повече хора за българската форма на кирилица. Манифестът (www.cyrillic.bg) беше последван от не малък медиен интерес. В същото време започнахме да развиваме образователна инициатива наречена Типоклас (www.typoclass.bg), през която вече преминаха повече от 200 дизайнери и хора, интересуващи се от типография. Те ще продължат да популяризират качествената типография и в частност българската форма на кирилица. Много от тях са създатели на шрифтове, които всички ние ще ползваме в бъдеще.

Направихме и няколко опита за диалог с държавни институции, но бързо си дадохме сметка, че е необходимо да наберем повече инерция преди да седнем отново на масата за преговори. Държавата е тромава по природа и за да се помръдне в дадена посока, натискът трябва да е основан на сериозни количествени натрупвания.

Срещнахте ли отклик и къде? Оптимисти или обезсърчени – как се чувствате?

Първата реакция на манифеста ни изненада. Една част от хората я приеха като националистическа пропаганда. Дискутирахме не малко време по форуми и социални мрежи, като разяснявахме позицията си. Тъй като материята от една страна касае всички, всеки се чувстваше длъжен да даде мнение или оценка. От друга страна обаче, проблемът е тясно професионален и всеки път ни отнемаше не малко време, докато хората проумеят, че това, което се опитваме да обясним, не е това, за което си мислят.

През последните години интересът към българската форма на кирилица в чужбина се засилва. Големи фирми производителки като Monotype и Paratype започнаха да включват българските форми като част от шрифтовите си фамили, а локализацията на шрифтовете сякаш е новата посока в развитието на типографията. Хората, работещи в областта на шрифта в България също осезаемо се увеличиха.

Ако си припомним един любим анекдот, в който песимистът казал: „От това по-лошо не може“, а оптимистът го репликирал: „А-а-а, може може!“, то не бих искал да се ограничаваме до тези две възможности. Още в началото си давахме сметка, че ще се борим с вятърни мелници и че това ще е дълъг процес. Днес сме много по-наясно как да се справяме с трудностите, а желанието ни не е помръкнало и сякаш ставаме все по-уверени.

С манифеста и първия типофест от 2014 г. вие – четримата инициатори, поставихте проблема за паметта – който е актуален в почти всички измерения на общностния живот днес. Успяхте ли да предизвикате интерес не само сред вашата професионална общност, а и сред потребителите, които имаме ниска култура по отношение на шрифтовете?

Понякога имаме чувството, че текстът на манифеста изпревари дискусията за национална идентичност, която се води днес. В тесни професионалните кръгове темата за българската форма на кирилица не е нова. В Националната художествена академия тази дискусия се води от десетилетия, а много от студентите в смециалностите Книга и печатна графика, Плакат и визуална комуникация и Рекламен дизайн са възпитани с идеите на проф. Йончев и неговите ученици и съратници.

След публикуването на манифеста сякаш се появи надежда, че смисъл от това да се бориш има. Появиха се много нови прояви, които по един или друг начин засягат темата, а много от колегите ни открито започнаха да споделят желанието си да работят в тази посока. Разбира се появиха се и нови шрифтове, с българска форма, което само може да ни радва.

Въпреки това, истинският диалог тепърва предстои. Необходимо е да се направи ревизия на познатата ни традиция, като тя се адаптира и актуализира спрямо проблемите на нашето време. Тепърва трябва да се постави въпросът за грамотното оформяне на текст както в печатната продукция, така и в интернет или други електронни медии. И въпреки че сама по себе си типографията не би могла да се пребори с неграмотността, то тя косвено адресира и този проблем, като обръща внимание на ефективната употреба на писмеността.

1
Работилницата на Лукас де Гроот, снимка Свобода Цекова

На втория Типофест са поканени 16 дизайнери от цял свят. Бихте ли обяснили на какъв принцип ги избрахте? Какви проблеми обговарят в лекциите си?

От една страна, искахме да поканим дизайнери, които са с дълъг и траен интерес към българската форма на кирилица, като Лукас де Гроот, който е безпорен законодател на решения в областта на наборните шрифтове. От друга страна, поканихме хора, които са интересни с това, че повдигат проблеми, характерни за съвремието, като Индра Купфршмид, която ще разчупи стереотипа, че интернет типографията е изоставащата малка сестра на печатната типография.

Поканихме представители на най-големите производители на шрифтове в света като Ханинг Краузе и Александра Королкова, които представят съответно фирмите Монотайп и ПараТайп. Важното в техните лекции ще бъде заявката на големите производители на шрифтове да се съобразят с локалните форми на дадена писменост и да работят в посоката на по-силна локализация на шрифтовите си библиотеки.

Лекции ще прочетат и специалисти по арабска, индийска и руска типография, като задачата е да разширим максимално представите на българския дизайнер. Като резултат очакваме той по-добре да намери своето място в света на шрифтовия дизайн.

Поканени са доста руски дизайнери. А в манифеста пишете: „Кирилицата ни свързва, но и различава” и обяснявате трудностите на българската кирилица да намери място сред шрифтовете с преобладаващо руски характер.

Съществува погрешното схващане, че руските дизайнери са закостенели и неспособни да разберат българските си колеги. От личните си срещи с тях мога с увереност да твърдя, че това не е така. Нещо повече, руските дизайнери и изследователи на шрифта с желание и готовност търсят информация за българската форма, още повече, че през дългите години на развитие в Русия кирилицата нееднократно е претърпявала промени, някои от които подозрително напомнят българските форми.

От друга страна, за българските дизайнери на шрифта ще бъде само от полза да опознаят особеностите на един толкова голям пазар на шрифта. Във всеки случай няколко пъти по-голям от българския.

Този път програмата е разделена между София и Пловдив. Защо решихте така?

Работилниците са във София, където биха могли да ги посетят повече хора, предвид това, че повечето дизайнери работят и живеят в столицата. От друга страна, Пловдив е чудесно място, за да настаним и покажем на гостите ни от чужбина традициите, които се преплитат и ни формират като българи.

2
Работилницата на Криста Радоева и Мария Дореули

Бихте ли разказали малко повече за работилниците, които провеждате? Едната от тях, на Лукас де Гроот, носи провокативното заглавие „Проглеждане в дизайна на шрифт“…

Ха-ха. Лукас си е провокатор. Той е известен с крайностите си, опитвайки се да направи най-тънкия или най-дебелия възможен шрифт. В същото време опитът и знанията му в областта на типографията са толкова разнообразни, че гостуването му в България определено може да се нарече събитие. Участието на специалист от неговия ранг в нашата конференция ни изстреля веднага в международна орбита и позиционира фестивалът ни като едно от интересните събития през тази година.

В своята работилница Лукас преведе участниците през дългия път на създаването на шрифт. От калиграфията и първоизточника на формата за всеки един знак, до софтуерния продукт, готов за употреба. Обучението е тъкмо за българските дизайнери, тъй като дава в концентриран вид всички етапи, през които преминава реализацията на един шрифт днес.

Другата работилница бе фокусирана върху рисуването на букви и надписи за най-разнообразни поводи. Преди ерата на компютърната графика това умение е било основно за графичния дизайнер. Достатъчно е да се загледаме в кориците на книгите, издадени преди 1990 г., и ще открием рисунъка на художници, за които буквата е била изразно средство, а не набор от знаци в компютъра.

Двете работилници се радват на сериозен интерес от страна на дизайнерите. Показателно за това е, че участниците в курса на Лукас де Гроот в Москва преди две години бяха толкова, колкото тези в София през тази година. Това недвусмислено показва, че желаещи има въпреки малките размери на страната ни.

Какво представляваха изложбите, които съпътстваха феста?

Изложбата „Съвременна кирилица 2014“ представя 29 финалисти в третото издание на единствения международен конкурс за кирилски шрифтове в света. Той е организиран от най-големия производител на кирилски шрифтове, руската фирма „Паратайп“ (www.paratype.ru) и руското онлайн издание Шрифт (www.typejournal.ru). Сред имената на градените са автори като Матю Картър, Робърт Шлимбах, Ерик Шпикерман и др. В нея могат да се видят шрифтове на всички по-големи производители на съвремието ни като Monotype, Adobe, FontBuro, Typoteque и др. Малко известен факт е, че сред наградените е и българинът Светослав Симов от Фанфабрик (www.fontfabric.com).

Ретроспективната изложба на доцент Васил Николов представя работата му като дизайнер на плакати и шрифтове през последните няколко десетилетия. Сред представените шрифтови пана ще могат да се видят както примери от книгата на проф. Васил Йончев „Древен и съвременен български шрифт“, така и примери от работата на автора за ХермесСофт (www.hermessoft.com/bg/). Той е редовен преподавател по шрифт, графичен дизайн и калиграфия в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (http://www.artacademyplovdiv.com/), а шрифтовете му се използват всекидневно вече повече от 20 години от всички издателства, рекламни агенции и дизайн студия в страната.

Кои събития бяха предназначени за по-широка аудитория? 

Изложбите биха били интересни на широк кръг от хора. Конференцията бе предназначена по-скоро за дизайнери, а работилниците са тясно ориентирани за дизайнери, които се занимават с шрифт професионално. На този етап усилията ни са насочени към повишаване на информираността и качеството на работа сред професионалната общност. В бъдеще ще разширим усилията си, тъй като грамотната работа с текст и в частност с графиката му е нещо, което касае всеки един от нас.

И накрая – бихте ли дали съвет на потребителите: как да избират шрифтовете, които ползват; на какво да обръщат внимание при избора?

На първо място е необходимо да се мисли за контекста, в който ще се използва шрифтът. За уебсайт на онлайн медия или малка книжка с поезия потребностите са различни, а и аудиторията има различни нужди и очаквания. След това е добре да се има предвид съдържанието, което ще се представи. За техническа информация или официален документ на фирма изискванията са едни, докато за детска песничка съвсем други. След това е добре да се подбират шрифтови семейства, които имат много начертания и достатъчно пълен набор от различни знаци. Често може да се окаже, че даден шрифт той не ни дава възможност максимално да изпълним задачите си просто защото е непълен като набор от отделни знаци или начертания. И накрая не трябва да се пренебрегва и техническата страна. Шрифтовете, които ползваме, трябва да работят безпроблемно независимо дали ще ги използваме, за да печатаме с тях, или ще четем през екрана на мобилните ни устройства.

Още по темата: началото