0
1091

За природата на любовта

„Сантименталният мъж“, Хавиер Мариас, ИК „Колибри“, 2017 г., превод Теодора Цанкова

Хавиер Мариас е добре познат на българските читатели (преведени са вече 6-7 негови романа) или поне на онези от тях, които са почитатели на хубавата, сериозна и многопластова литература. Безспорно писателят е едно от най-респектиращите имена в съвременната не само испанска, но и европейска литература.

Сега излиза един ранен роман на писателя, публикуван през 1986 г. – „Сантименталният мъж“. Роман, в който той отново демонстрира някои от характерните особености на писателския си вкус и стил. Прозата на Мариас винаги е „умна“. Писателят има отношение и влечение към философията и в писането си винаги разсъждава, разисква, мисли върху алтернативи, предизвиква и читателя да го прави. В някои от романите му това води и до сложност, непосилна за всеки, започнал да ги чете. Лично аз смятам, че когато това не е просто претенциозност, а в случая на Хавиер Мариас определено не е – този повествователен подход „учи“ читателя да чете бавно, да потъва по-дълбоко и по-дълбоко в текста. Предоставя му възможност за едно хубаво и смислено „усилие“ за четене.

„Сантименталният мъж“ притежава тази особеност, но без да натоварва, без да прекрачва границата, от която нататък усилието може да остане само усилие. Романът е елегантно премерен във всичките си аспекти. Има сюжет, бих казала класически – построен върху един любовен триъгълник. Героите, не много на брой, са органично вкарани в него. Същевременно има загадъчност в тези образи, нещо, което ни убягва, те пробуждат желание да ги опознаваш повече и повече, да ги разгадаваш. Това в най-голяма степен важи за централния женски образ в „Сантименталният мъж“ – този на Наталия Манур.

Всъщност тя до края остава обвита в почти призрачна неяснота. Освен описанието й в началните страници на романа, после, в разгръщането на сюжета, тя остава все така обгърната в тази неяснота. Жена-фикция, с която са свързани двата централни мъжки образа. Първият е оперен певец, пътуващ с влак за Мадрид. Там именно среща Наталия Манур, нейния съпруг, белгийски банкер, другия участващ в тъй наречения „любовен триъгълник“, и техния придружител, който всъщност изпълнява функцията на пазач и компаньон на Наталия. Поводът за пътуването на оперния певец е ролята на Касио в „Отело“ на Верди. Няма случайни избори в романите на Мариас, а препратките към Шекспир също са важни за не един негов роман.

Разказът се води именно от първо лице, от пленения от Наталия певец. Развитието на любовната история завършва неочаквано и с обрат. До края тя е история „преди началото и след края“. Любовта, вярва Мариас, „до голяма степен се основава на своето предвещаване и спомена за себе си“.

Обрат има и в самото възприемане на героите от читателя. Очакването, че артистът притежава сложна и поетична душевност, се пропуква от признанието, че животът на оперните певци всъщност прилича на този на търговските пътници. Банкерът пък през цялото време ни изглежда груб, прагматичен, просто притежател на една жена. Но се оказва съвсем друго.

„Сантименталният мъж“ е наистина елегантен, написан с финес роман, чието повествование се движи свободно между преди и сега, между съня и спомена, движи се така плавно обаче, че създава илюзията за последователност и логика. Роман, който може да съблазни читателя си и да го остави докрай в очарованието на своята недоизказаност.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияТялото на удоволствието
Следваща статияКъсометражка