5
1347

За пушките и розите

024

„Раната”, най-амбициозният филм на Фатих Акин, разказва за арменския геноцид, включен е в програмата на София Филм Фест. Ето какво споделя режисьорът за работата си пред „Ню Йорк Таймс”.

logoФатих Акин е роден в Германия пред 41 години, родителите му са от турски произход. Филмите му „Срещу  стената” (2004) и „От другата страна” (2007, „Краят на рая”) са част от трилогия, която самият той нарича „Любовта, смъртта и злото”. Последната, трета част е най-новата му творба „Раната”, чието действие се развива през 1915 г. и представя един от болезнените епизоди от турската история: арменския геноцид. Главната роля на арменски ковач се изпълнява от Тахар Рахим („Пророк”, реж. Ж. Одиар, 2009). Той прекосява света – от град Халеб в Северна Сирия до Хавана и Северна Дакота, в търсене на двете си дъщери. От дълго време той няма новини от тях – причината е насилието, което отнема живота на милион и половина арменци. „Раната” е сниман на 35 мм, в широкоекранен формат, с екстериори от 5 държави и бюджет от 15 млн. евро и е най-амбициозният филм на Фатих Акин до момента.

01

Обявихте в един турски вестник, че страната е узряла за голям филм по темата за арменския геноцид. След което вестникът получи няколко смъртни заплахи. Това промени ли мнението ви?

Не. Продължавам да мисля, че Турция е готова. Двама мои приятели продуценти прочетоха сценария. Единият ми каза, че ще хвърлят камъни по мен, а другият – че ще ме покрият с цветя. Именно за това става дума, за пушките и розите. Показах „Раната” на хора, които отричат, че през 1915 г. е извършен геноцид, и на хора, които го признават. И двете групи го посрещнаха със силен емоционален отклик. Надявам се филмът да бъда разглеждан като мост. Естествено, съществуват радикални и фашистки групи, които се страхуват от всяка форма на помирение, и колкото по-малобройни са, толкова по-голям шум вдигат.

Сцените в „Раната”, чието действие се развива в Турция, в действителност са снимани в Йордания. Защо?

Най-вече поради логистични причини. Филмът е ситуиран в 1915 г., в югоизточна Турция, съвсем близо до границата със съвременна Сирия. Имах нужда от стари влакове, исторически вагони като от Багдад, които германците произвеждали, за да прекосяват турската империя по онова време. Намерих тези влакове и необходимите пейзажи в Йордания.

007
„Раната”

Някои епизоди са снимани в Германия, Куба, Канада, Малта…

Това е нещо като road movie. Сюжетът разказва за баща, който търси изгубените си деца. Арменският геноцид не е само акт на жестокост и насилие, но и насилствена миграция, разпръскване по света на всички тези хора, от Анадола до Порт Саид в Египет, до Хавана, Канада, Калифорния и Хонконг.

До каква степен филмът е вдъхновен от биографията на реално съществувала личност?

Направих много проучвания, докато пишех сценария, и открих арменски вестници, на хора, пристигнали в Хавана в началото на 20-те години на ХХ век; открих многобройни разкази и писмени свидетелства за лагерите и конвоите на смъртта. Събрах огромно богатство от портрети на свидетели и се опитах да ги съгласувам.

Изградили сте филма като уестърн…

Да. „Раната” не е само филм по темата, той е свързан и с перипетиите на моето пътуване през киното, с режисьорите, на които се възхищавам и които вдъхновяват работата ми. „Америка, Америка” на Елиа Казан много ми повлия, както и творчеството на Серджо Леоне и начинът му на кадриране. Филмът е също и своеобразно отдаване на почит на Скорсезе. Писах сценария съвместно с Мардик Мартин – първия сценарист на Мартин Скорсезе, работил върху „Мръсни улици” и върху първата версия на „Разяреният бик”. Той е арменец, запознах се с него, докато разработвах проекта си, и той ми помогна в писането. Често пъти се връщахме към вманиачените персонажи от филмите на Скорсезе…

„Раната” е повлиян много и от възхищението ми от Бертолучи, спагети уестърните и маниера, по който Клинт Истуд ги пренася в американското кино. А начинът на улавяне на светлината, оставяйки я винаги зад нас по време на снимките, идва от работата на Терънс Малик. Голяма част от действието във филма се случва в Атлантическия океан, някъде близо до Азорските острови. За европейски филм той е твърде американски, а за американски – твърде европейски.

03
„Раната”

Защо турските персонажи във филма ви говорят турски, докато арменците се изразяват на английски?

Основната причина е, че ако исках да контролирам филма, трябваше да контролирам диалозите, а аз не говоря арменски. Има много подобни примери в историята на киното. Бертолучи например е снимал „Последният император” с китайци, говорещи английски. Възприех идеята, използвана от Полански в „Пианистът”, където поляците говорят на английски, а германците – на немски, превръщайки английския в език за идентификация. Става дума за ясен избор, който обаче изненадва някои хора, свикнали с моите филми на немски и турски. Другояче казано, този филм засяга в по-голяма степен света като цяло и не се ситуира само в една минималистична рамка.

Как работихте с Тахар Рахим?

„Пророк” много ме вдъхнови, за мен това е шедьовър. И 90 % от качествата на филма се дължат на Тахар Рахим. Когато се срещнахме, имаше много общи неща между нас. Идвахме от сходна среда: той е израснал във Франция, в арабска общност, аз – в Германия, в турска общност…

Притеснявахте ли се как ще бъде приет филмът ви от фестивалната публика? Защо го оттеглихте от програмата на Кан в последния момент, с аргумента „по лични  причини”?

Прекарах много време в работа по този филм. Обикновено ми отнема около 2 години, а този път минаха 7, като последните 4 работех всеки ден. Да, притеснявах се. Показахме филма на селекционери от Кан и от Венеция едновременно. Реакцията във Венеция беше много ентусиазирана, а в Кан доста по-предпазлива, както винаги. Това ме изнерви и се доверих на инстинкта си. Същевременно беше невъзможно да призная решението си в пресата, защото от венецианския фестивал ме помолиха да изчакам те да направят анонса си. Хората от Кан не са отхвърлили „Раната”, но ми се стори, че той не отговаря на очакванията им. Защото е исторически, на английски, не е минималистичен и не знам още какво. Невъзможно е да се задоволят очакванията на всички. От друга страна, аз съм доволен от филма.

Превод Екатерина Лимончева

„Раната” може да бъде гледан на 13 март от 20 ч. в зала 1 на  НДК, на 15 март в Дома на киното – 20.30 ч.,  и в Арена Deluxe Bulgaria Mall от 21 ч.; на 17 март в Cinema City Mall of Sofia от 19 ч.; на 18 март в G8 от 20.30 ч.; на 19 март в Cine Grand от 21 ч.; на 20 март в Културния център на СУ 17 ч.; 25 март в Кино Одеон, 20.30 ч.