0
918

За радостта от българската музика

veselina_kasarova_3
Веселина Кацарова

Оперната певица, която рядко се връща в България, изнесе концерт в зала „България на 14 януари 2016 г. Ден по-късно с нея разговаря Татяна Иванова.

Вече 27 години мецосопраното Веселина Кацарова е част от световния оперен елит. Родена е в Стара Загора, завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в града със специалност пиано. Към края на обучението си като на шега тя започва да пее и се включва в дипломния концерт на випуска си с прочутата Хабанера из операта Кармен от Жорж Бизе, съпровождана от оркестъра на Старозагорската опера. Тази ария е част от репертоара й и до днес. Тя беше включена и в концерта й на 14 януари 2016 г. в зала „България” в партньорство с Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” и Софийската филхармония под диригентството на Павел Балев. Кацарова я повтори като финален, трети бис.

Веселина Кацарова е възпитаничка на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София в класа на проф. Реса Колева. Завършва обучението си там през 1989 г. и веднага заминава за операта в Цюрих. През 1991 г. певицата печели Първа награда на конкурса Neue Stimmen („Нови гласове”) в Германия, което й отваря вратите към голямата сцена. Пяла е в най-големите оперни театри в Европа и САЩ: Баварската и Виенската държавна опера, които я удостояват с титлата „камерзенгерин” (съответно през 2005 и 2010 г.), Дойче опер – Берлин, Миланската скала, Ковънт Гардън в Лондон, Парижката национална опера, театрите „Реал” в Мадрид и „Лисео” в Барселона, Метрополитън опера – Ню Йорк, Лирик опера в Чикаго и др. Дебютира на Залцбургския музикален фестивал през 1992 г. в операта Милосърдието на Тит от В. А. Моцарт под диригентството на сър Колин Дейвис. Оттогава участва в престижния фестивал в 13 последователни години.

Веселина Кацарова е работила с най-големите личности в диригентското изкуство на нашето време: Николаус Харнонкурт, Сейджи Озава, Рикардо Мути, Даниел Баренбойм, Волфганг Савалиш, Зубин Мета, Владимир Федосеев. Прочутата изпълнителка е носителка на редица призове. Наградата за класическа музика „Ехо” и Европейската награда за култура са само част от тях. Има десетки роли в репертоара си, при това в максимално широка палитра – от предкласическите опери на Хендел, през класиката на Моцарт и Росини, по-късните Верди, Бизе и Офенбах, руските композитори, та до Рихард Щраус. От многобройните й компактдискове особено важно място в сърцето й заема албумът Българска душа с преработени специално за нея народни песни от Красимир Кюркчийски. Записва го през 2002 г. с български музиканти (Камерния ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Цанко Делибозов, хор „Космически гласове”, ръководен от Ваня Монева). Записите се осъществяват в София, в зала „България” с германски екип за световноизвестна компания.

Години наред Веселина Кацарова включва български песни в рециталите си в Европа и света, а „Калиманку Денку” и „Я кажи ми, облаче ле бяло” често са сред бисове й.

Рядко имаме шанса да видим и чуем световноизвестната певица на наша сцена. През тези близо три десетилетия, откакто Веселина Кацарова живее в чужбина, срещите й с родната публика се броят на пръстите на едната ръка. Обикновено те са много емоционални – както за нея, така и за публиката. Завършват с поне три биса, както беше и сега, и с дълго общуване на оперната прима с почитателите й след последните аплодисменти.

В очакване на концерта си в София Кацарова сподели пред журналисти: „Изключително много се вълнувам, че съм отново в България и в зала „България”. За последен път пях тук, когато записвах песните на Кюркчийски. Аз не живея в България от 1989 г. и това е моята трагедия като човек. Миналата година имах юбилей – 50 години, и си мислех откога не съм пяла в зала „България”. Програмата за този концерт със Софийската филхармония и Павел Балев обаче изисква тази сцена”.

И още от казаното от нашата прима: „Класическата музика в целия свят е елитно изкуство, не само в България. И в целия свят има проблем как ще продължи да се развива тази музика. Аз имах щастието през 90-те години да работя с изключителни музиканти и да запиша много албуми. В днешно време е много трудно в това изкуство. Ако говорим за оперното пеене, е още по-сложно… Аз съм човек, който се опитва винаги да говори истината. Не успях да се променя с годините, напротив. Запазих себе си и това беше най-трудното, което можех да постигна в това изкуство – да съхраня себе си. Трябва да благодаря на маестро Балев за това, че сме тук, в София, защото заедно с него осъществихме един изключително хубав проект –  нови записи на руска музика. Изключително съм щастлива, че успяхме да направим това. (Компактдискът Руски арии излезе през октомври 2015 г. и беше номиниран за Международната награда за музика. Б.а.)… Мисля, че България има таланти. Трябва да ги уважаваме и обичаме. Само по този начин България ще успее да запази класическата музика.“

„Кариерата си дължа изключително на големия диригент Херберт фон Караян, който ме забеляза, каза още Кацарова. – Аз съм първата българка, която не мина по утъпкания път. Тогава имаше практика ние, всички българи, да ходим да се доразвиваме в Източна Германия, в Русия или Италия. Аз отидох, за да работя. Първите ми години бяха в операта в Цюрих. Защо казвам това? Караян обичаше българите, обичаше българските гласове. Никога не бива да забравяме този факт.” – каза Веселина, която винаги е подчертавала, че е родена и възпитана в България.

„Много често ме питат нямаме ли български опери, защо не се поставят  тук. За да продължим да имаме такава култура, трябва да изпълняваме и българската музика. Трябва да обичаме това, което имаме, а то не е малко. Нашата музика е много изразителна. Зависи човек как я интерпретира, разбира се, и как я цени. Аз никога нямаше да притежавам този глас, ако не бях родена в България. Вярвам в енергията, която ми е дадена. Защото съм минала през доста трудности. Моята кариера никога не е била лесна. След раждането на сина ми дори исках да се откажа от пеенето. Чувствах се изцедена като лимон. През 90-те години пеех много не само в Европа, но и в Америка. Минавах от театър в театър, през различни диригенти и на всеки трябваше да се харесам. Срещах и расизъм. Само това ми е помагало – моята енергия, която идва от България, от Тракия. И честно да ви кажа, българите винаги трябва да покажем малко повечко от другите. Обръщам се към младото поколение: не трябва да се прекланяме пред всеки чужденец, защото чужденците пред нас не се прекланят. Не го казвам с лошо. Трябва да бъдем много силни и да вярваме в себе си. Да не бъдем арогантни, да не бъдем груби или да имаме някакво глупаво самочувствие…”

На 14 януари Веселина Кацарова изпя емблематични за репертоара си арии – речитатив и рондо на Изабела из Италианката в Алжир от Росини, ария на принцеса де Буйон из Адриана Лекуврьор на Чилеа, спомената Хабанера из Кармен на Бизе, както и по-новите за нея арии из опери на Чайковски и Мусоргски. Изправената на крака публика в пълната зала „България” чу още ария из операта Ксеркс от Хендел – първи бис, който певицата посвети на своята преподавателка проф. Реса Колева, която също беше в залата, с благодарност за всичко, което е научила от нея като певец и човек. Вторият бис – Я кажи ми, облаче ле бяло просълзи мнозина присъстващи.

Попитах я след концерта как преживя всичко това от сцената?

В.К.: Аз се почувствах, разбира се, много емоционално заредена. Винаги се вълнувам, когато съм тук, защото малко съм пяла в България. Хората, които са дълго на сцената като мен, имат огромен респект от публиката. Бях много развълнувана, за мен беше огромно преживяване и до 4 часа сутринта не успях да заспя. Бях заредена от адреналина и от всички хора, които дойдоха да се видим. Беше незабравимо! Преживях го с много голяма емоция.

Г-жо Кацарова, българската музика, която изпълнявате често извън България, сякаш е ваша мисия. Около Коледа у нас, в социалните мрежи, отново се завъртя записът на детската песничка „Шаро и първият сняг” по музика на Александър Райчев, която изпяхте на български език на концерт във Виена през 2014 г. с прочутия хор на Виенските момчета. Как се стигна до изпълнението на тази песен?

Ще пея отново във Виена с хора на Виенските момчета на коледен концерт през 2017 г. За първи път пях с тях преди една година. Разбира се, попитаха ме какво искам да изпълня. Аз казах: „Българска песен. Защо не?“ И всички австрийци бяха много въодушевени. Тази песен, „Шаро и първият сняг”, я откри моята майка в библиотеката в Стара Загора. Тя ми я изпрати по пощата. Един швейцарски композитор аранжира песента, за което съм му изключително благодарна. И ако говорим за емоции и чувства, аз на първата репетиция във Виена така се развълнувах, когато момчетата запяха песента на български! Не мога да ви обясня колко ми стана мило и хубаво! Спрях. Не можех да продължа. Това са незабравими моменти. Това са спомени от моето детство. Мисля, че всеки би се почувствал така. Особено, когато изпълнява тази музика.

Ние имаме един голям посланик на българската музика по света във ваше лице. А как мина концертът с Мюнхенския радиооркестър през ноември миналата година, когато изпяхте повече български песни?

За първи път го направих – изпях цяла първа част с български песни с оркестър. Искам да споделя нещо много тъжно. Може би от много музиканти в България се знае, че аз записах български песни за BMG. През 90-те години имах изключителния шанс да запиша много неща. Имам над 40 компактдиска – с опери, солови рецитали. Записах и българска музика с Красимир Кюркчийски, той разработи народна музика. Написа неща за мен, за моя глас. И тези партитури се изгубиха. Започвам с това предисловие. А в Мюнхен трябваше концертмайсторът на Гергиев, който е с полски произход, да разработи тези неща. Той извади всичко на ноти от слушането на моя компактдиск, за да изсвири един оркестър от германци тази музика. Залата в Принцрегентентеатер беше пълна, концертът беше разпродаден, с такова внимание германците слушаха нашата музика! Аз винаги съм държала да бъда естествена и да не преувеличавам в изказванията си, но тази вечер в Мюнхен мога да кажа, че бях горда, че съм българка! И горда, че мога да си позволя този концерт, че съдбата ми го разрешава. Обръщам се към хората, които ще чуят или прочетат това интервю: много моля, не за мен, а за бъдещите поколения да се намерят тези партитури! Защото това е един много тъжен факт. Мисля, че много музиканти ме разбират. Не искам да звучи патетично, искам да звучи така, както е. Ако аз, Веселина Кацарова, не ги намеря –  не е никакъв проблем, но сега германците притежават правата върху партитурите, от които свириха, и ние не можем да ги ползваме просто така. Трябва да заплатим. Аз мога да платя, за да направя един концерт, но искам да ви кажа колко е парадоксално. Това е един от най-големите ни композитори. Никого не упреквам. Нотите са някъде, но не знаем къде. Цанко Делибозов, който дирижираше тогава, почина. Дъщерята на Красимир Кюркчийски, който също почина, ми се обади по телефона, защото мислеше, че партитурите са при мен, но те не са. Нека кажа и хубавото. Изключителна музика! Аз съм благодарна на съдбата, че мога да я изпълнявам. Нашата музика има много сила, много чувство, много искреност. Не по-малко изразителна е от всеки друг репертоар.

Кога ще ви видим отново на българска сцена и кога отново ще изпълнявате българска музика в чужбина?

Изпълнявам българска музика по целия свят винаги, когато имам тази възможност. Аз имам привилегията да правя доста песенни вечери, турнета с различни оркестри. А в България ще дойда, когато хората искат това и когато имам възможност. Винаги с най-голямо удоволствие! Снощи за мен беше една незабравима вечер. Звъннах на моя съпруг Роже и той ме попита: „Весе, как мина концертът?” А аз му отговорих: „Много емоционално, ще ти разкажа, когато се прибера в Цюрих. Не може да се опише с 2-3 думи”. Видях толкова много колеги, много познати. Министърът на просветата беше там, министърът на културата от миналото (Георги Йорданов – б.а.), моята преподавателка проф. Реса Колева. Беше много мило и вълнуващо.

 

Интервюто с Веселина Кацарова и думите й на пресконференцията са излъчени по програма „Хоризонт” на БНР.