0
1991

Реставрация на паметта

plamen2
Асен Василиев, „Обсъждане на картина”, 1952, маслени бои върху платно, СГХГ

Това е историята на един изследователски проект, възкресил не/познати фигури  от художествения живот на Кюстендил. Изкуствоведът Пламен Петров (на видеото) говори за фактите и хипотезите около една картина на Асен Василиев.

„Реставрация на паметта. Не/познати художници от една картина”. Така се нарича изследователският проект на изкуствоведа Пламен Петров и реставратора Илинка Чергарова, които са от екипа на СГХГ. В основата на експозицията в галерия „Васка Емануилова” (до 20 септември) е произведението на Асен Василиев „Обсъждане на картина”. Създадено в средата на ХХ век, то е включвано в изложби, но днес много от изобразените на платното личности са непознати на публиката и специалистите. Научното любопитство тласка авторите на проекта към двегодишна работа по възраждането на потъналите в забрава лица и факти.

Изследванията показват, че на платното са изобразени най-изтъкнатите художници на Кюстендил – Владимир Димитров – Майстора, Иван Ненов, Крум Кюлявков, Кирил Цонев, Богомир Лазов, Стоян Венев, Борис Колев, Драган Лозенски, Борис Елисеев, Любен Стоименов, Иван Йорданов, Григор Попдимитров, Васил Евтимов, Никола Иванов – Шаната, Райна Евтимова, Евтим Томов, Богомир Лехчански, Асен Янчев, Владимир (Поп)Григоров, Мордохай Бенцион (като посмъртен портрет – една от най-поетичните фигури в културния живот на Кюстендил, починал млад) и самият автор на картината Асен Василиев.

В интервюто за Портал Култура (на видеото) Пламен Петров търси връзка на картината с фреската на Рафаело „Атинската школа”. Произведението на Асен Василиев, което днес виждаме след нелек процес на реставрация, документира процес на обсъждане на картина. Всички изобразени фигури са рисувани от натура, както подчертава сам авторът. И след дългото изследване обаче около картината витаят въпроси: например около тенденцията да не бъде забелязвана през 50-те години; около опита на художника да демонстрира единението на кюстендилската групата, която комунистическата идеология вече е разделила; около отсъствието на един от лидерите в нея. Има много премълчавани факти около идеологическите позиции на изобразените художници. Неясен е и творческият път на най-възрастния от тях.

В изложбата са включени също произведения на изобразените автори, които не са показвани от десетилетия. Освен творби, дело на немного познати имена, в залите на галерията могат да се видят платна на Майстора, Кирил Цонев и др., които представят в нов аспект техния талант. Наред с живописните платна са включени графични отпечатъци и скулптура.

Изложбата е придружена от каталог, в който е проследен процесът на проучване на „Обсъждане на картина”. За всеки от изобразените художници е подготвена кратка биографична справка, при някои това е единственото, което днес знаем за тях.

За разбиране на времето и контекста, в който се появява картината на Асен Василиев, в изданието е публикуван анализ на проф. Евгения Калинова за културата и идеологическия императив зад Желязната завеса в началото на Студената война.

В експозицията са включени произведения от колекциите на Организацията на евреите в България „Шалом”, ХГ „Владимир Димитров – Майстора” – Кюстендил, СГХГ.

Докторант в катедра Нова и съвременна история при СУ „Св. Климент Охридски“. До 2019 г. е уредник в Софийска градска художествена галерия, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списания L'Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.
Предишна статияМалък сезон 2014: шум в лятна нощ
Следваща статияМишките и въжето