4
1871

За скритото изкуство на Ничето

nikov_kolav

Изложбата „Един парижанин в София” от живопис, графика и рисунки на Николай Ников – Ничето (1924-1989) е подредена в Национална художествена галерия до 30 ноември 2014 г. За нея говори кураторът Иво Милев (видео).

„Ничето беше парижанин, случайно попаднал в София.”

Атанас Нейков

Николай Ников, наричан Ничето, е човек, който винаги се е прикривал, създавал е мистификации около себе си, това е неговата стратегия за оцеляване, обяснява Иво Милев, куратор на изложбата „Един парижанин в София” в Националната художествена галерия и автор на монографичната студия за художника във впечатляващия каталог.

Деветдесет години след рождението на Ничето (1924-1989) се появява тази първа негова ретроспектива, едно първо отбулване на дълбоко скритото и лично творчество на художника, създадено през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век. То представлява своеобразен стилистичен и тематичен компендиум на българско изобразително изкуство от този период и свидетелство за епохата.

3
Николай Ников. Автопортрет, 1949 г.

Николай Ников не е създател на „магистрални” творби за социалистическата епоха, почти не е споменаван от критиката, приживе организира няколко самостоятелни изложби, но рецензиите за тях са оскъдни. Винаги изискан в облеклото си, денди и емблематична фигура на софийската художествена бохема през 60-те и 70-те години, Ничето е душата на компаниите в заведения като „Бамбука”, ресторант „Производство”, „Славянка”, Клуба на журналиста. Въпреки това той почти не се споменава от хроникьорите на епохата.

Има и нещо друго, което смущава художествените критици, според Иво Милев. Ничето е различен с всяка своя изява, започва като график, преминава към живописта, сменя стиловете, като истински артист неизменно изненадва. Освен творбите за публика той цял живот създава едно скрито творчество, предназначено за тесен кръг познати. В скритата, окултна линия, която се оказва много по-единна и последователна, присъстват скицата, наброската, акварелът, както и алегорични композиции, еротични произведения, портрети и автопортрети. Тя демонстрира пределната отчужденост на художника от социалистическия свят.

4
Николай Ников. Синята кооперация, 1944.

Николай Ников – Ничето, е роден през 1924 г. в София. Майка му, Райна Ракарова, е основателка на първото българско училище за приложни изкуства и занаяти, в което преподават видни български художници и приложници. От малък Ничето е заобиколен от интелектуалния кръг на майка си, включващ техния родственик, художник и окултист Емануил Ракаров, Николай Райнов, Борис Шаров, Дечко Узунов, младия Павел Вежинов, Богомил Райнов и много други художници, музиканти, писатели и журналисти. Още от дете Ников получава завидно образование в сферата на изящните и приложни изкуства, музиката и езиците. Това ще му позволи по-късно да работи свободно във всички живописни и графични жанрове и техники, да свири на пиано, китара, мандолина и тромпет, с школуван глас да изпълнява джазови и оперни партии, заедно с шлагери и романси, да ползва свободно осем европейски езика (включително латински и старогръцки). Впоследствие образованието му се допълва с познания върху историята на европейското изкуство и литература (с особено предпочитание към френската), окултизма и езотеричните науки.

Макар да е роден в София, пред приятели художникът обичал да казва, че е роден в Париж. В стаята му в апартамента на площад „Tакев”, над леглото висяла карта на парижкия остров Сен Луи с оградено място на улицата и дома, където, по негови твърдения, бил роден. Tо е в непосредствена близост до „Отел Лозен”, където от 1843 г. живее Шарл Бодлер и написва значителна част от творбите, влезли по-късно в „Цветя на злото”. Връзката с мястото не е случайна. Бодлер не е само любимият поет на Ников, в значителна степен той се самоидентифицира с него.

2
Николай Ников. Разпятие, 1948 г.

По-голяма част от творчеството на Ничето остава скрита за погледа на публиката, дори и за най-близките му приятели, до смъртта му през 1989 г. и чак до днес. В този смисъл, напълно буквално трябва да възприемаме думите на неговия приятел, художника Атанас Нейков – Найо, че „изкуството на Ников е скрито”, подчертава Иво Милев.

Пръв посетител на изложбата, при краткото си посещение в София през септември 2014 г., е френският интелектуалец от български произход Цветан Тодоров и близък приятел на Николай Ников от София и Париж. Той написва специално предговора към каталога.

Изложбата „Един парижанин в София” е подредена до 30 ноември 2014 г. в НХГ.