Изложбата в софийската галерия „Арте“ (до 21 май) е повод за тези редове в памет на Стоян Цанев (1946–2019). Тя разкрива посоките в творческия му път: доминират графичните листове, присъства знак за живопис, а полиптихът маркира задочен диалог с Милко Божков.
Акцентът е личността на Стоян Цанев – мълчалив, вглъбен естет, който преминава от предметност към абстракция със съзидателната воля да развълнува зрителя. Неочаквано и безвъзвратно Стоян Цанев изчезна от сцената на живота. Някак изведнъж… Минимализмът и чувството за свобода са ключ към артистичната и човешка позиция на Стоян Цанев. Те прозират в тихото, ненатрапващо се, но значимо негово присъствие на творец.
Стоян Цанев е художник, който дава свобода на зрителя, защото самият той умееше да бъде свободен. Той ни кара да мислим или по-скоро ни оставя да се замислим пред творбите му, без да ни натрапва набързо скроени послания, скалъпени заглавия или готови асоциативни връзки.
Роден през 1946 г. в Бургас, Стоян Цанев завършва графика в Художествената академия във Варшава при проф. Анджей Руджински през 1973 г. В зората на неговото творчество досегът му с различна социо-културна среда слага отпечатък върху усещането му за граница и компромис. Наред с използването на разнообразни графични техники, още тогава Цанев се изявява и в полето на живописта и керамиката. Той не се съобразява с повелите на времето, а със законите на душевната си хармония и изискана артистичност. За него хуманността е най-важната част на изкуството. С картините си той акцентира на уверено аргументираната позиция, в която присъстват и емоционалното, и рационалното като компоненти, организиращи творбата.
В архивите на десетилетията името на Стоян Цанев се свързва с бургаската група художници, но той остава преди всичко космополит по изказ. Успява да се съхрани встрани от суетата на деня, от ограничаващата хватка на тоталитарната доктрина. Въпреки повелите на соцреализма, Стоян Цанев съумява да оцелее, защото винаги и въпреки страха прави каквото иска. Каква е цената на успеха му? Корените ѝ са в непоносимостта към компромисите, във вярата в истинността на личното кредо, в дистанцираната позиция, която му осигурява възможност да бъде себе си.
Стоян Цанев не бърза, не гони времето, а бавно следва собствената си творческа съвест. Той декларира свободата си с мълчание и упорито преследва целта си – да запази вътрешния си свят и в същото време да продължава да се развива.
Пътят на Цанев е многопластов и сложен. Привидно гравитиращ в ограничена траектория, неговият изразен арсенал се напластява и усложнява с течение на годините. Той превръща натурата в абстракция в ранния си период, а в зрелите години абстракцията постепенно става негова втора природа. И графиките, и живописните му платна излъчват своеобразна музикалност – в конструктивните композиции, в контрастните цветови акорди. Той преодолява много бързо фигуративното, използва го, за да направи анализ на видяното и да премине отвъд конкретната образност.
Картините му носят усещането, че са изградени на един дъх – всяко петно е намерено като тон, всяка линия тежи на мястото си, всяка форма уплътнява пространството си. Така привидната лекота е скрила зад себе си пластовете на систематично овладяно познание. Независимо от техниката, Стоян Цанев трансформира реалността с цел да постигне автономно пространство, в което властват ритмично изграждане на условни пространствени планове, противопоставяне между линия и експресивна багра. Контрастът не означава сблъсък, а естетизирано противопоставяне. Зад спонтанността на художествения жест, зад устрема към освобождаване от границите на формата и превръщането ѝ в абстракция стои непоклатима логика на структуриране на композициите.
Стоян Цанев беше пестелив на словото, но мъдър и открит. Той притежаваше уникална способност да преценява хората. Правеше го вярно и го изразяваше тактично – с кратко изречение, с една дума, с един жест. С право можеше да бъде наречен аристократ на духа. Обичан от приятели и колеги, за него хоби и професия се сливаха в една единствената дума – призвание. Стоян Цанев говореше без думи и рисуваше без образи, за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание.
Загубихме го изведнъж. Усетихме липсата му и разбрахме колко много му дължим.
