0
1528

За творческата интуиция
на Николай Майсторов

Николай Майсторов, сн. Татяна Антонова

Слово при връчването на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора на 1 февруари в Кюстендил.

Уважаеми дами и господа, скъпи гости, приятели на изобразителното изкуство и колеги, днес – 1 февруари 2017 г. – в Кюстендил отбелязваме 135-годишнината от рождението на забележителния български художник Владимир Димитров – Майстора, в галерията – този храм на изкуството, носещ достойно името му.

Бих искал да продължа тона в хубавите думи на директора на галерия „Владимир Димитров – Майстора“, и да се присъединя към заслужените аплодисменти за миналогодишния носител на наградата Станислав Памукчиев и впечатляващото му „Завръщане. Защото успоредно с неговата вдъхновяваща изложба изключително вълнуващият повод за тържествената ни среща става още по-специален.Спомням си две изложби в София, за които хората буквално се редяха на опашки. Едната – на Леонардо да Винчи в СГХГ (2007 г.), а другата – на Майстора по повод 120-годишнината от рождението му (2002 г., СБХ, София, „Шипка 6).

Преди пет години отново имахме щастието да видим в Националната галерия великолепната експозиция „Майстора, цветето и вселената на кураторите Анелия Николаева и Катя Тинева, работили заедно с екипа на кюстендилската галерия.

сн. Татяна Антонова

Връщам се към това събитие, защото през него се завъртя нанизът от спомените ми за възстановяването (или по-точно новото учредяване) на престижната награда за живопис. Именно около трескавата подготовка на тази изложба и честването на 130-годишнината на Майстора се запознах с бившия директор на галерията, поета Михаил Калдъръмов. Негова бе инициативата за учредяване на наградата… Редно е да му изкажем благодарност, но я дължим не само на него, а и на Община Кюстендил, и най-вече на кмета – г-н Паунов. На първата ни среща недвусмислено бе изразено позитивното му отношение. За нас, хората на изкуството, това звучеше обнадеждаващо, а след постигнатия положителен резултат бяхме окончателно убедени, че идеята е прегърната от личност, която държи на думата си и милее за културното развитие на града. Ползата се разпростря в много посоки. В голяма степен Кюстендил стана част от онова, което се случва с българското изобразително изкуство. Наградата е не просто признание и стимул за българските творци – връчването й се превърна в празник и събитие от национална величина. Длъжни сме да благодарим за отзивчивостта на Министерство на културата като съучредител, осигуряващ националния статут и престиж на наградата. Важно е да отбележим и заслугата на художника Свилен Блажев с авторитета му и способността да убеждава, както и ролята на Вальо Господинов, който сърцато работи и отстоява позициите на изкуството тук, в града – лично като творец и институционално като директор на галерия „Майстора.

Радвам се, че и пред СБХ се откри уникалната възможност да добави своята частица заслуга към това национално значимо събитие. Няма съмнение, че българската култура може да върви напред в условията на съгласие и градивен диалог между различните институции в една обща загриженост за развитието на българския талант и достойната му оценка. Надявам се, че ще намерим сили и средства и заедно ще опазим в името на голямото изкуство тази благородна традиция, и се моля да не я опорочим.

Да, сега всички сме в трепетно очакване да разберем кой е щастливият носител на тазгодишната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора… Както вече знаете, на 18 януари 2017 г. бе проведено заседанието на журито, избрано от УС на СБХ, за определяне на лауреата. Наградата се присъжда всяка година на един български художник за изключителните му постижения в изобразителното изкуство през изтеклата (в случая – 2016) година и е учредена от Община Кюстендил и ХГ „Владимир Димитров – Майстора, Министерството  на културата на Република България и Съюза на българските художници. Предложения се правят от представителствата на СБХ в цялата страна, от галериите в страната, от секция „Живопис към СБХ и др. Тази година за наградата бяха предложени: Десислава Минчева, Димитър Генчев, Иван Димов, Иван Милев, Игнат Игнатов, Красимир Русев, Надежда Кутева, Николай Майсторов, Сашо Стоицов. Журито разгледа всички постъпили кандидатури и дискутира реализираните от всеки автор самостоятелни изложби. След гласуване на два етапа се определиха следните номинации: Десислава Минчева за изложбата й в галерия „Академия“; Игнат Игнатов за изложбата му „Живописта отвътре“ на „Шипка 6; Надежда Кутева за изложбата „Песента на цветовете“ на „Шипка” 6; Николай Майсторов за изложбата „100 икони х 100 сонета“ в галерия „Райко Алексиев“.

На един от номинираните артисти принадлежат думите: „Моята най-истинска вяра е моята свобода, моята вътрешна същност!“(1)

За художник от неговата величина могат да са открият изключителни текстове на автори като Ружа Маринска, Георги Лозанов, Кирил Попов, Иван Димов, Станислав Памукчиев, Филип Зидаров… Имате усещането, че всичко за него вече е изказано. А и той самият пише – самоанализира се, опитва се да разтълкува, да разкодира творчеството си, дързък и откровен е в поетичните експерименти. А като учител е впечатляващ и пламенно заразителен, въодушевен и всеотдаен в продължаващата му вече няколко десетилетия просветителска мисия. Какво се стреми да предаде на студентите си?

 „Опитвам се да им внуша по-истинско усещане за изкуството, различно от широко налаганата комерсиализация. Разбира се, уча ги и на специфичните тънкости в рисуването, които то притежава в качеството си на занаят. Стремя се да ги накарам да проумеят колко важно е вътрешното освобождение и да се вслушват в интуицията си. Да пазят своята индивидуалност и оригиналност, доколкото последната е възможна. Защото (забележете!!!) истински оригинален е не постигнатият резултат, а самото състояние, довело до него. А всеки човек е резултат на своето състояние!“(2)

Художник или философ?

„Противоречието в душата ми ражда болката на самотата, която е стъпало в две посоки. Първата е в безличната пустота на материалната граничност на земния ми път като съблазън на сетивната преситеност. Втората посока е борбата ми за вяра, раждаща силата на вътрешния поглед, или животът като отдръпване, като жертва, за да се роди творящата човешка енергия. Това е свободата на творческата воля и интуиция.“(3)

В част от словото си за изложбата „Сътворение” Светлин Русев пише за автора й следното: „…посланията не са литература, а преди всичко пластически истини, постигнати в едно сгъстено пространство, в което формата, цветът, рисунката, живописната материя са езикът на сътворението и разрухата!.. Това е изкуство, колкото далече от краснописните изкушения, толкова и от сериозната приблизителност, изкуство на личното преживяване, смисъл за живота на вселената и битието на човека. Подобно изкуство е възможно не само когато имаш висока пластическа мярка, но и когато тя е израз на духовно издигнат и вътрешно освободен човек.“(4)

Според критика Свилен Стефанов „…в живописта си [той] хвърля мост към пределна интелектуализация на живописното именно през „традиционния“ език на експресионизма и срещата му с текста.“ Стефанов определя тази живопис като концептуално най-изчистеното експресионистично явление в българското изобразително изкуство.(5)

В каквато и конкретност да навлизам по-нататък относно впечатляващия мащаб на творчеството на тази личност, стремейки се до последно да не споменавам името, все по-трудно ще ми бъде да го опазя неразкрито… Самостоятелните му изложби, проследени някъде от края на седемдесетте години насам, са вече повече от тридесет само тук, в България. Десетки са изявите му и в Европа. Многобройни са и участията му в общите изложби на Съюза на българските художници, в десетките издания на международни биеналета и триеналета на живописта и графиката у нас и по целия свят. Не е малък и броят на получените през годините награди, сред които едни от най-престижните за живопис, като голямата награда „Владимир Димитров – Майстора за 1986 г., наградата на Международното триенале на живописта „София – 1996 и наградата „Захари Зограф за 2005 г. След две предложения от СБХ (2010 и 2014 г.) за наградата на София в област „Изобразително изкуство (повод са мащабните му проекти съответно на „Шипка 6 и в СГХГ), най-после през 2016 година бе удостоен с приза на Столична община за изложбата, която му донесе и настоящата номинация. Преди да обявя името, ще си позволя последно малко отклонение.

Вероятно мнозина от вас са чели или поне са чували за Харуки Мураками – популярен съвременен писател. Не че може да се намери нещо общо между неговото творчество и това на нашия лауреат – даже напротив. Алюзията е друга. В своето интересно мемоарно есе, посветено на страстните му занимания с бягане на дълги разстояния, японският писател е използвал за мото една мантра – мантрата на маратонеца. Тя гласи: „Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“(6) Усърдието и огромната работа, хвърлени в дългите всекидневни тренировки за едно състезание (реалност, използвана за метафора на творческия акт), както и цялата същина на двете изречения от мантрата – ето това са нещата, имащи много общо с „маратонското бягане на точно този художник, с автентичните му дълги дерзания, проекции в продължителни творчески цикли и характерни мощни изяви в типично неговата убийствено тежка дисциплина… В този дух и живописецът Иван Димов, възхитен от една от изложбите на своя приятел и съсед по ателие, споделя: „Осем години каторжен творчески труд. […] работи честно, всеотдайно, самоунищожава се чрез картините си.“(7)

сн. Татяна Антонова

Ще завърша с нещо, за което вече съм писал – спомен от 2009 година за „Сътворениетои подреждането на тази огромна изложба. В съзнанието ми тогава изникна определението динозавър, но в смисъла му от жаргона на рок музиката (най-вече тежкия рок)… За мен тазгодишният лауреат е подобно явление в изобразителното изкуство… Наистина ми е много трудно да го измеря с когото и да било друг, заради мащабите, в които работи, заради последователността и постоянството, и дълбокото откровение, и разтърсващата енергия на експресията му.

Една от любимите ми, често повтаряни от него сентенции, е: „Животът е постоянна загуба.“ Какво точно губи един художник, когато печели – ще разберем вероятно догодина по това време, когато на мястото на изложбата на Станислав Памукчиев, ще е неговата…

Дами и господа, за мен е голяма чест да обявя, че тази година Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора се връчва на автора на изложбата „100 икони х 100 сонета – Николай Майсторов.

________

(1) Клер, Деспина. Интервю за вестник „България СЕГА“, 10 Април, 2014 г., http://www.bulgariasega.com/

(2) Клер, Деспина. Интервю за вестник „България СЕГА“, 10 Април, 2014 г., http://www.bulgariasega.com/

(3) Майсторов, Николай. „Сътворение, Разсъждения, с. 179, 2010 г., ISBN 978-954922562-4.

(4) Русев, Светлин. Сътворението на Николай Майсторов, „Сътворение, с. 11, 2010 г., ISBN 978-954922562-4.

(5) Стефанов, Свилен. „Трансформациите в българската живопис през 90-те Електронно издателство LiterNet, 19. 04. 2003 г., http://liternet.bg/publish8/svstefanov/transformaciite.htm

(6) Мураками, Харуки. „За какво говоря, когато говоря за бягането, ИК „Колибри, 2016

(7) Димов, Иван. „Една европейска изложба, в. Труд, 30.04.2009., с. 20-21.