Големият новосадски композитор, саксофонист и визионер Борис Ковач пристига в София специално за шестата годишнина на радиофестивала на програма „Христо Ботев”, която е и част от честванията на 80-годишния юбилей на БНР. За новите насоки в музиката си той говори пред Цветан ЦВЕТАНОВ, който се свърза с него дни преди концерта.
Всяко идване на Борис Ковач в България е малък празник за ценителите на другата балканска музика – онази, която се прави едновременно с познание и уважение към традицията, но и с въображение и със сърце. И която не само е извън мейнстрийм калъпа „Брегович-Гуча-турбо-етно”, толкова добре продаван на Запад, пък и у нас, но и нека го подчертаем, не се прави за продан, а е следствие на вътрешна необходимост и вътрешен импулс (без това да я дистанцира от проблемите на света, в който живеем, даже напротив). Ако трябва да направим някаква адекватна съпоставка с други успешни изкуства в съседна Сърбия, за музиката Ковач е това, което е Горан Паскалевич за киното – талантлив, дори гениален автор, който се появява на сцената достатъчно рядко, за да не се превърне в мода, но и достатъчно регулярно, за да напомни, че изкуството се нуждае и от дълбочина, а не само от атрактивност.
Концертът в четвъртък, на 30 октомври, от 21, 30часа в Първо студио на Националното радио няма да е повторение на този във Военния клуб от 2003г. с LaDaABa Orchest, нито пък на този от 2012 г. с Давид Йенгибарян. Защото големите творци се развиват и винаги имат какво ново да ни кажат. Пък и в други времена живеем. Земята продължава да се върти, въпреки че мнозина са склонни да игнорират този факт.
Г-н Ковач, разкажете ни за New Ritual Quartet. Къде се намира тази формация в поредицата трансформации на вашия Ritual Nova Ensemble през годините?
Това е един вид продължение на музикалната концепция на Ritual Nova Ensemble, която практически съществува още от първите ми години в музиката – концепция, свързана повече с традициите на ритуала, която е много повече от забавление, от естетика на радостта, и е по-скоро процес на трансформация посредством музиката. Това е основата на поетиката ми и след всичките трансформации, през които преминах през годините, стигнах до точката, в която с малък ансамбъл от само четирима музиканти се опитвам да стигна до по-изчистена форма и да изведа на преден план най-доброто от това, което съм правил през последните 15, 20, че и повече години.
Къде се намира в този процес на трансформация последният ви засега издаден албум с Ritual Nova Ensemble – Catalogue Of Memories?
Catalogue Of Memories беше опит да съчетая двете основни линии в работата си от последните 20 години – камерната музика, вдъхновена от „новите ритуали”, и уърлд-мюзик проектите ми La Danza Apocalypsa Balcanica с музиката от албума The Last Balkan Tango на LaDaABa Orchest и La Campanella, формацията, с която работя през последните 10 години и с която продължават приключенията ми в света на уърлд-, джаз-уърлд- или както там се нарича тази музика… Отвъд жанровете, ако може въобще да се обясни цялата тази смесица от жанрове… Та, в един момент взех да се чувствам като раздвоена личност. Едната част от мен беше посветена изцяло на камерната музика и в тази си посока следвах един вид вътрешен, херменевтичен, спиритуален, интровертен подход към музиката. Другата част от мен се опитваше – с LaDaABa и La Campanella – да наблегне повече на пърформанса и раздвижването на хората на основата на танца, още повече че тези проекти бяха и са свързани с живота тук и сега, с историята, с всички тези исторически движения през последните 20 години – разбира се, и с войните в бивша Югославия и бомбардировките над Сърбия. И така, в един момент взех да се усещам като двe различни души в едно тяло, защото понякога в рамките на една седмица трябваше да превключвам от единия на другия начин на изразяване. И в един момент почувствах, че истинското предизвикателство е да ги съчетая и Catalogue Of Memories беше много специален момент в моята кариера, защото там успях да свържа двата подхода. След като вече го направих, изцяло преминах към начина, по който правя музика сега с New Ritual Quartet.
Няколко думи за програмата на квартета, която ще представите в София.
Ще свирим, естествено, нови произведения, които съм написал специално за този квартет. Върху това съм фокусиран в момента. Но разбира се, ще направим и една ретроспектива на предишните мои произведения от различни години. Първата част на концерта ще включва по-сериозни творби, най-вече части от последния ми проект Times Of Day, както и друг един цикъл от композиции, озаглавен Book Of Happiness, композиции, писани от мен по време на бомбардировките в Сърбия. Във втората част програмата ще включва „най-големите хитове” през годините – Danza Transilvanica от периода на LaDaABa Orchest, една композиция от програмата, която свирихме с Давид Йенгибарян тук преди две години – My Eastern Heart, и разбира се, танго за финал, защото един хубав период от моето творчество е свързан с тангото.
В различните версии на Ritual Nova Ensemble – и по-старите, и по-новите – използвате и женски глас. И то не кой да е глас, особено в последно време. Бихте ли се върнали към работата със Светлана Спаич и в този квартет?
Да, бих се върнал към гласовете. Особено със Светлана Спаич, чийто глас е прекрасен и може да се чуе в Catalogue Of Memories. Сега съм се фокусирал повече върху възможно най-минималистичния вариант с този квартет, но да – ако ни се отвори възможност отново да работим с нея в някоя бъдеща продукция или вариант на New Ritual Group, с удоволствие бих я поканил.
Какво става с другия ви квартет – Ultima Armonia със Стеван Ковач Тикмайер? Доста интересен е самият факт на съществуването му, защото и двамата сте композитори (пък и Милош Матич от LaDaABa и La Campanella) – т.е. трима композитори и един млад барабанист свирят… фрий джаз.
Да, записахме този материал преди около две години и съм доста доволен от резултата. И преди има-няма два месеца Leo Records издадоха албума. Не знам дали ще имаме възможност да свирим отново някога тази програма, но записите, които останаха, ме правят много доволен. Но пък това си беше импровизирана програма – с Тикмайер се знаем много от отдавна и можем да я изсвирим винаги, когато се видим – дори посред нощ, без никаква репетиция.
Накрая ще ви помоля да представите членовете на New Ritual Quartet, всеки от които е специален музикант.
Слободанка Стевич идва от сферата на класиката, но има много опит в областта на съвременната музика. Нейното собствено клавирно дуо „Ингмар” има доста добър международен успех. С нея свирим заедно повече от 12 години. Тя е лидерът на групата, музикантът, който свързва всички нас, останалите, на сцената. И съчетава женското, чувствителното начало в музиката с мъжеството да борави напълно свободно с изразните средства. Контрабасистът Синиша Мазалица също е класически музикант, но свири и много фрий джаз, и съвременна музика в различни комбинации. Точно такива музиканти харесвам – музиканти, които свирят достатъчно свободно, но и достатъчно прецизно. А Лав (синът на Ковач и настоящ барабанист и на La Campanella – б.а.) е музикантът на мечтите ми. Може да изсвири всичко, без да се налага да му се обяснява каквото и да било. Много бързо се ориентира в музиката… не като баща си. Наистина не бих могъл и да си представя по-добър перкусионист и барабанист, с когото да работя.
*Билети за концерта все още има в „Дюкян Меломан” и в системите на Ticketplus и Eventim, ограничено количество ще се продават и на входа на Първо студио на „Драган Цанков” 4 непосредствено преди концерта. А политиката на организаторите следва тази на културното пространство The Stone на Джон Зорн в Ню Йорк – никакви напитки в студиото, никакви включени телефони и други разсейващи звуци, никакви светкавици на фотоапаратите. Само музика!
ПРОГРАМА НА КОНЦЕРТА:
ПЪРВА ЧАСТ: Intro into the Land (2010), Opening Ritual (2013), The Morning (2012), the first part of the Concerto suite Times of Day, The Book of Happiness (1999)– The Dance, The Sunrise, Color of Remembrance, Delightful
ВТОРА ЧАСТ: Danza Transilvanica (2001), Traveling Music (2012), My Eastern Heart (2011), Flying, flaying…dance (2007), The Midnight (2012), the fourt and the last part of the Concerto suite Times of Day, The Last Balkan Tango (1992)
Борис Ковач и Давид Йенгибарян – My Eastern Heart (София, 2012)
