0
1015

За цветята и хората

„Квантова градина“, разкази, Александър Чобанов, ИК „Хермес“

kvantova-gradina

Кратки разкази (или поне повечето), събрани в малка по обем книга. Не е първата с разкази за 36-годишния писател и сценарист. Дебютът му е през 2008 г. – „Колекция 18“, му носи и наградата „Южна пролет“ за проза. Следват още един сборник с разкази „Летен следобед“ (2011) и романът „Хлапета“.

Заглавието на сборника може би ще се стори странно на някои читатели, може би ще ги накара да се запитат дали в тези разкази не присъства по-малко или повече „научен“ елемент, дали просто не става дума за научна фантастика? Всъщност то, заглавието, е много добре намерено – в книгата на Александър Чобанов между отделните „кванти“ съществува свързаност. Понякога по-забележима, понякога съвсем трудно откриваема. Това, което със сигурност обаче сплотява идейно отделните разкази в цяло, е важният въпрос за хода на времето. То тече различно за всеки, ходът му не е еднакъв – често движението напред може да означава връщане или обратно.

kvantova_gradina_hrm_1Всички герои в разказите от сборника, тези малки „кванти“, носят имена на цветя. В някои случаи има значение историята на името, в някои – няма, но човешката градина, която писателят създава, е богата и многообразна. В нея едни цветя са ярки и запомнящи се, от други остава само лек дъх, неясен спомен. Някои от героите са „потопени“ в реалността на един добре познат ни свят, други обитават свои си, гранични, фантазни светове. „Квантова градина“ много разчита на сетивността – на героите, на повествованието, на читателя. В нея състоянията, емоционалните внушения имат същата тежест, както и сюжетното разказване. А понякога и по-голяма.

Пространството на градината – то също е важно. Геометрията му е различна за всеки един от героите, независимо че те могат да бъдат в определен момент заедно, в общо пространство. Тази винаги съществуваща мисъл за относителното е последователно и със сигурност съвсем съзнателно прокарана от автора. Времето, пространството, човекът, чувствата, мисълта, истината – могат да бъдат определени, назовани, изказани само приблизително, не и абсолютно.

„Квантовата градина“ е изпълнена със символи и тази символическа постройка на разказите – по отделно и в цялостта на книгата, е същностен елемент от повествователния подход на автора. Самите „цветни“ имена додават на героите си нещо от значението си. Не бих искала да пропусна и стиловото разнообразие в разказите. Различни стилови почерци, уместно използвани – както в полза на героите и сюжета, така и като отпращане към определени литературни образци.

Новият сборник с разкази на Александър Чобанов е наистина добро продължение на неговия път в прозата. Сборник, в който винаги има нещо, което ще изненада читателя, има ненатрапчив, но много приятен хумор, недоизказаност в полза на въображението на читателя, има някакъв общ позитивен дух, но най-вече има упование в човешкото, надежда за това, че тя, тази човешка градина, все още съществува, има я.