0
1062

За цената на журналистиката

„Нищо друго освен истината. Избрани статии“, Анна Политковская, превод от руски Ангелина Александрова, издателство „Сиела“, 2019 г.

„Струва ли си да дадеш живота си за журналистиката? Винаги когато се случи нещо, подобно на вечерта на 3 ноември в Рязан (покушение срещу Михаил Комаров, заместник-главен редактор на регионалното издание на „Новая газета) – а в Русия покушенията срещу журналисти не са нещо необичайно – ние, служителите и робите на информацията, си задаваме този въпрос. Ако цената за истината е такава, може би е по-добре да спрем? И да си намерим занимания с по-малък шанс да ни се случват „много големи неприятности“? Как ще реагира на това обществото, заради което работим? А и освен това – всеки прави своя избор“, пише руската журналистка Анна Политковская, която до последно работи в московски вестник „Новая газета“.

До последно, защото на 7 октомври 2006 г. журналистката, познатата не само с  противопоставянето си на официалната политика на Русия и с отразяването на чеченския конфликт, но и с дързостта си да назовава директно нещата, е разстреляна. А на компютъра ѝ остава незавършен един текст, върху който тя е работила в онзи момент – текст със заглавие: „Какво толкова сторих аз, подлата?“.

Какво толкова сторих аз, подлата? Аз просто пишех за това, на което бях свидетел. И нищо повече. Умишлено не пиша за всички други „прелести“ на избрания от мен път. За натравянията. За задържанията. За заплахите в писма и по интернет. За телефонните закани за убийство. Мисля, че това са все маловажни неща. Главното е да имаш шанс да си вършиш основната работа.

Този текст, както и някои от най-силните статии и есета на Анна Политковская, събрани посмъртно, намират място в сборника „Нищо друго освен истината“.

Анна е била заплашвана със смърт по телефона и в публикации в интернет. Публикувани са статии, които я оскърбяват, била е обект на присмех, на социална изолация до степен някои нейни бивши приятели и колеги да избягват контакт с нея от страх да не бъде опетнена репутацията им. Тя говореше с тъга за трудностите в личния си живот, последиците за семейството и децата ѝ. И все пак изолацията и самотата, вместо да я смаляват, изглежда, се превръщаха в източник на решителност и сила, сякаш е прекосила някакъв Рубикон и вече е извън обикновените представи за страх или смелост.

Това пише в предговора на тази книга британският държавен адвокат Хелена Кенеди, авторка на книги и водеща на предавания, член на Камарата на лордовете. „Нищо друго освен истината“ е третата книга на Анна Политковская, която излиза на български език – след „Русия на Путин“ и „Руски дневник“. И в тези текстове Политковская пише не само за тежките конфликти и за борбата срещу цензурата, но тук са включени емблематичните ѝ репортажи от войната в Чечения, от терористичните актове в Беслан и „Норд-Ост“. Но тук има и лични текстове – за собствените ѝ страхове и колебания, също и разговори с обикновени хора – като онзи лекар Руслан Ганаев в Грозни, който е останал в празната детска болница само с един единствен пациент – тримесечния Салават Хакимов от Алхан-Кала, на когото му е необходима спешна операция. Всички други деца са прибрани вкъщи от родителите си – дори тежкоболните деца от реанимацията, с което родителите почти са подписали присъдите им. Анна Политковская разказва и за срещите си с личности като Джордж У. Буш, Тони Блеър, Лионел Жуспен, както и с руски дисиденти като Березовски, Ахмед Закаев и Владимир Буковски.

Става ясно, че Анна Политковская е журналист, който обича противоречивите хора и онези, които се съмняват. Тя самата има своите собствени страхове и се учи да ги преодолява.

Някъде отзад капе кран. Някой ходи зад гърба ми, обръщам се; разбирам, че това изглежда нервно, но… Къде да се дяна? Сигурно си мислите, че имам опит в общуването с терористи в екстремни условия…, пише Политковская в онзи първи репортаж от 2002 г., когато зрителите на мюзикъла „Норд-Ост“ са взети за заложници от чеченски терористи, а Анна Политковская влиза в театъра, за да се опита да преговаря с терористите.

Свидетелска журналистика, честна и загрижена за своите герои – това са текстовете на Анна Политковская. Нейното писане се доближава изключително много до писането на белоруската журналистка Светлана Алексиевич, защото и за двете са изключително важни гласовете на хората, гласовете на свидетелите. А преводът на този сборник е на Ангелина Александрова.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияБлажени са неразбиращите
Следваща статияТриста и петдесетата