0
2410

За човека, люшкащ се между доброто и злото

„Аз съм фигуративен художник, интересува ме човекът. Като съществуване, главно като психическо съществуване, като дуалистична природа, която се люшка между два полюса на доброто и злото”. Това казва художникът Николай Майсторов, който на 7 август навършва 75 години.

Художникът още добавя: „И това, което ме вълнува, го откривам и в литературата, и във философията, затова се обръщам към текстове и към библейските текстове, които провокират внушение за тази сложна еволюция на човека през историческото време на развитие. Не съм илюстратор, по-скоро преоткривам идеите и същността си, собственото си усещане за нещата. Някак си тези текстове в някакъв смисъл ме подкрепят, разширяват ми пространството и аз започвам да градя образите. Така че това са все пак мои внушения, не са илюстрация към текстовете. Текстовете са само повод”, признава Николай Майсторов. Разговорът ни бе по повод изложбата му „Апокалипсис сега или винаги” в Софийска градска художествена галерия през 2014 г. Тя беше по „Откровението“ на свети Йоан (1993-2013 г.), като включваше над 100 творби живопис, графика, рисунки. Тази изложба завърши един грандиозен като количество и внушение цикъл за Апокалипсиса, който Майсторов започна от 1993 г. „Приключвам тази тема, която е сложна, тежка и даже при завършването на тази изложба се измъчвах и страдах даже, не исках да работя вече, изнасилвах се. Успях да освободя насъбралото се, бих казал, че има резултат от работата и колегите го потвърждават. И някак си самите картини ми връщат необходимия резултат като енергия, без което един художник не може да живее. Плюс това е важно и отношението на колегите и публиката – да върнат онова, което те получават от картините, да го върнат към мен като одобрение, което също е важно”, казва той.

Николай Майсторов при подреждането на изложбата си в СГХГ

Пет години преди тази изложба Николай Майсторов имаше друга мащабна изложба в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София пак на библейска тема и отново продължи с търсенията си. „Доставя ми удоволствие, че успях да се справя със задачата и все пак съдбата е благосклонна, че ми даде физически и духовни възможности да наситя картинното пространство. Това не е въпрос само на картини, а и на положителна визия – на излъчване, което трябва да приобщи и зрителя към темата”, каза художникът. Тогава сподели, че продължава с друг голям цикъл от 48 картини. Той се нарича „Пътят” – иска да извърви пътя на Христос и използва четирите Евангелия като провокация. „Отново се връщам към Библията, защото чрез нея извличам общата стойност, цената на човешкото съществуване. Не искам да влизам в национален или в илюстративен смисъл на едно социално и човешко преживяване. Библията извежда нещата отгоре, извечно така, сякаш дава формулата и развитието на живота, а Евангелията, които развиват този процес в скъсен порядък, дават този път, как да го нарека, сложно е да се обясни Евангелието в неговия чисто християнски смисъл или принципът на вярата. Мисля, че всеки човек извежда своето отношение към този образ, който наистина представлява една изключителна сентенция на човешката необходимост да открие в един образ така синтезирано, най-доброто в себе си”, добавя Майсторов.

А по-късно дойде нова изложба на художника. Тя беше „100 икони х 100 сонета, любовна лирика на Пабло Неруда” – рисунки и живопис в столичната галерия „Райко Алексиев”. За неговото изкуство по повод на тази изложба художникът Станислав Памукчиев написа: „Изкуството на Николай Майсторов е резултат на трескаво въодушевление, екстаз, сублимиране на дълбоко скритите в сянката на личността психични енергии, на атавистичните, архетипни и либидни сили, определящи дълбинно съдържанието на живота”. И още: „Изкуството на Майсторов е пропито с непосилна тъга. Тъга, породена от невъзможността да се примириш с изтичащото време. Тъга, съпроводена от непреодолимото усещане за нищожността на живота и тленността на материята. Тъга и копнеж по онова, което минава отвъд крайното и граничното. Изкуството на Николай Майсторов – вик, конвулсия, падане и ставане, умиране и раждане, есхатологичният екстаз на духовно жадния. Символично жертвополагане на живота, за да се роди истината за него”, пише Станислав Памукчиев. По-късно за тази своя изложба Николай Майсторов получи за втори път Националната награда „Владимир Димитров – Майстора” и направи в галерията в града изключителна изложба.

Изложбата на Майсторов в Галерия “Владимир Димитров – Майстора” в Кюстендил

Когато говорим за Николай, не можем да пропуснем неговата съпруга, чудесната пианистка и преподавателка проф. Стела Димитрова-Майсторова. Когато отиват на изложба, двамата са заедно, когато има концерт – също. А може да ги срещнете и по улиците на София на велосипеди. Преди време Стела сподели: „Творческият контакт е обогатяващ силно и за единия, и за другия. В това съм убедена! Слава Богу, работните ни места са различни. Той излиза, за да отиде в ателието, аз също обикновено свиря в Академията или вкъщи. Аз виждам картините му в един полузавършен етап, както и той – моя краен резултат на самата сцена. Но и двамата сме в тази сфера, слава Богу, което е много важно, защото това е по-благоприятно за хората на изкуството. И най-щастливият момент е, че не сме в едно и също изкуство, защото не знам какво щеше да бъде, ако аз бях художник, а той – пианист. Нямаше да се получат нещата. Наистина аз никога не бих могла да бъда художник, една черта не мога да направя, а и той никога не би могъл да бъде пианист – абсурд, с неговата психика и с неговия характер!” И добавя: „Мисля, че той е по-добър слушател, отколкото аз зрител. Но след толкова години с него, мисля, че се развих. Няма начин, наистина се развих”, каза тогава през смях Стела Димитрова, а Николай само се усмихна, тъй като присъстваше и на този разговор…

Стела Димитрова-Майсторова и Николай Майсторов са винаги заедно – на концерт или на изложба

Проф. Николай Майсторов също е преподавател. Неговото име се свързва с частната художествена академия „Жул Паскин” и с Нов български университет. Негови ученици са изявени художници като Долорес Дилова, Ива Владимирова, Елица Матеева- Паскинс, Райна Стоймирова, Албена Щениовска-Еглофф, Юлий Таков, Калин Антонов, Иван Михайлов-Жани, Любен Генов, които участваха заедно с него и в изложбата в Националната галерия – кв. 500, зала 19 през май-юни тази година. Тя беше по проекта на Фондация „Въпреки” – „Учители и ученици в изобразителното изкуство”, осъществен с финансовата подкрепа на Програма „Култура” на Столична община и Министерството на културата. При откриването на изложбата проф. Николай Майсторов каза пред нас: „Доволен съм, че всеки е намерил своя път в тази изложба и донякъде е трагично да виждаш копие на себе си. И някак си само по себе си това убива и самия преподавател”.

На изложбата в Националната галерия със свои ученици Николай Майсторов показа проекти от новия си цикъл „Пътят”

И добави: „Никой не може да изкопира достойно преподавателя, ако той е качествен художник. Това ще бъде една лека шега с неговото изкуство. Затова е задължително човек да намери себе си. Една от основните посоки на преподавателя е да даде възможност за саморазвитие. Това е много важно още в началото на учебния процес. Винаги съм наблягал на свободата, на вътрешната свобода. На свободата към материала. Въобще да се работи свободно, за да може човек да не ограничава движението на енергиите си. Те трябва да текат от него свободно. А преподаването дава, наистина, едни граници, но те са много условни граници. Те само канализират информацията, която е нужна за тях. Оттам нататък природният феномен на таланта трябва да изиграе основната си роля”, твърди Николай Майсторов.

Николай Майсторов и Станислав Памукчиев

Колкото за преподаването и дали се е опитвал да ги моделира по свой образ, художникът и преподавател споделя: „Аз нямам подредена логика в преподаването. То е интуитивен процес при мен като всяко мое действие. Основата на моята преподавателска дейност е човешкото тяло. Но човешкото тяло като форма, структура, като принцип на взаимодействие на формите в него, като носител на композиционни стойности, които определят образа на човешкото тяло, което е валидно за всеки образ в природата. За мен природата е главен учител, стига студентът да бъде насочен в правилна линия какво да разбира под природа и как да изглежда съдържанието на формата. А формата е езикът – това е азбучният ред на подредба на композицията. Без това не може. Натурата трябва да се гледа не като натуралистична предопределеност, а повод за една абстрактна стойност; независимо, че формата прилича на конкретността, тя носи своята относителна самостоятелност и за това е абстрактна, носи своята поетична определеност. И в този смисъл учебният процес носи една двояка посока на граници. На конкретна насоченост към преодоляване на натурата – тоест това е учебният процес и съответно една свобода, която извежда натурата като резултат на лична поетична творческа стойност”.

Много от бившите му студенти, сега негови колеги, не спестиха благодарностите си към преподавателя при откриването на изложбата. Николай Майсторов се притесни от похвалите и даже очите му се навлажниха. А по-късно призна пред нас, че може би това е белег на възрастта. Но тогава каза: „Не съм свикнал на похвали. Не живея леко. Самата ми природа е трудна. Рисувам трудно, не изпитвам удоволствие в прекия смисъл от нещата. Трябва да ги преживявам, да изведа някакво движение, за да придобия усещане за щастие. Тук много хубави неща се изговориха, но никога не съм ги покривал със себе си. Аз съм недоволен човек от всичко, не харесвам нищо, имам самочувствие на художник, но резултатите ми се измъкват. Някак те са част от работата ми. На следващия ден като дойда, нещо се наставя. Накрая, естествено, че завършвам картината и винаги казвам – следващата ще бъде, тази пак не става. И така. Не бих казал, че пътят на художника е труден. Но поне за мен е много труден”. А Станислав Памукчиев сподели тогава за една своя случайна среща с художника на улицата. Попитал го къде отива, а Майсторов отговорил: „Да рисувам”. Казал, че всеки ден рисува, и признал: „Защото, ако не отида и не рисувам, за пореден път ще си докажа нищожността на живеенето”. Памукчиев обобщи тази среща: „Не знам какво може да характеризира по-точно нашия опит и това наше състояние, в което можем да живеем някъде по-истински, отколкото в истинския живот”. Да пожелаем на Николай Майсторов още дълги години да живее истински в изкуството с неговите изключителни творчески проекти. 

Текст: въпреки.com, снимки: Стефан Джамбазов