1
506

Звездите на грил сезона

denev

Има една безкрайно тъпа реклама на „Лидл” по телевизиите – „Звездите на грил сезона”. Собствено, рекламата е изработена добре. Едни млади доволни хора купонясват на брега на морето, песничката от филма „Вики, Кристина, Барселона” придава интелектуален чар на забавлението им и всичко щеше да е чудесно, ако не се рекламираха пържоли. Тоест няма лошо в това да се рекламират пържоли. Тъпото е друго – внушението, че младите са се събрали на брега на морето единствено заради пържолите, че пържолите са център на приключението. И тъкмо затова така и са наречени тези симпатични млади момчета и момичета – „звездите на грил сезона”.

Много тъпо лого. От това по-тъпо здраве му кажи.

Сетих се за тази реклама покрай последните събития, на които всички сме свидетели, а мнозина и участници в тях.

Именно фразата „звездите на грил сезона” описва в пълнота случващото се у нас. Лидерите на двете парламентарно представени партии, излъчили съвсем прясното правителство, покрай „казуса” Пеевски набързо бяха сготвени по такъв перфектен, бърз и чудодеен начин, че наистина само комедия или тъпа реклама би могла да разкаже фиаското им. Един Лютви Местан, който от трибуната на парламента успя в късо време да изплува изпод тежката сянка на Доган, да върне доверието в ораторското изкуство и дори да получи номинация за титлата „един от най-опитните политици в България”, в рамките само на няколко дена проигра всичко това с хъса на най-изпадналия картоиграч. Един Станишев, в когото партията с голямо П е инвестирала милиони от най-крехка възраст, който след тежките изборни баталии най-сетне бе осиян от ореола на зрял политически конструктор-мандатоносител с венеца на ПЕС върху главата и тъкмо започваше да бълбука вече от удоволствие в розовата вода на лаврите, също с един замах се превърна ни повече, ни по-малко в гнил политически пън, по който отсега-насетне могат да растат само отровни гъби-мухоморки. Тези двамата наистина с такъв летящ старт влязоха в ролята на камикадзета, че широката публика дори не успя да улови нюансите. Орешарски също някак с неразбираемо упорство и с погледа на човек, който лови мухи, побърза да се раздели със скъпоценния и заслужен етикет на отличен финансов експерт, чиито лични усилия, между другото, лежат в основата на доста от добрите финансови ходове на България, особено в международен план.

Политиката е изкуство на компромиса. Но компромисът е оправдан, ако след него следват действия и дела в правилната посока. В нашенския вариант обаче политиката е изкуство единствено на радикалното говорене без никаква радикална промяна на статуквото. В българския си вариант политиката носи и лек ориенталски привкус – тя не е нищо повече от надуване на зурни и тъпчене на място.

Какво се случи всъщност с „казуса” Пеевски?

Това се питат всички. Версиите се простират в целия спектър на анализа – от многоходова конспирация, през „с мутрите по мутренски” до констатацията за чисто човешка глупост. Бедата на конспиративните теории е в това, че предполагат айнщайновски ум, изчисляване до наносекунда на отделните етапи и великолепни артисти за реализацията на замисъла. Което, да си го кажем с ръка на сърцето, е трудно за постигане в реални условия.

Стана ясно все пак едно – политическата ни класа, особено в това 42-ро Народно събрание е скъсала съвсем връзката с народа и се изродила в нещо трудно описуемо, в зловещо същество с огромна уста, огромен търбух и малко като оризово зърно сърце.

А „казусът” Пеевски просто запечата тази гледка. И затова той персонално се превърна в нарицателно. Да го кажем така – триумфът му в кариерата съвпадна с „грил сезона”, когато политическата класа реши да тури цялата държава на скарата.

За да си представим случилото се, трябва да проумеем един прост факт – острите приказки и поляризацията в това Народно събрание – ГЕРБ срещу ДПС и БСП и Атака срещу всички е за външна консумация. Отвътре тези враждуващи политически субекти представляват една хомогенна маса, почувствала се толкова силна, че изведнъж реши да заличи и последната, макар и доста привидна през последните четири години граница между официално и неофициално, между сцена и кулиси, между институции и лобита, връчвайки самата служба, призвана да охранява държавността, в ръцете на персонаж, дишал миазмите на подземието.

Но в залисията си от брилянтния ход орисниците на „казуса” Пеевски забравиха да скочат от скарата. И бяха изпечени първи.

А народът веднага разбра, че сега няма да му гепят поотделно планини, гори, плажове и реки, а искат да му гепят вече всичко. Че сега искат да му гепят и небето.

И затова се изсипа толкова многоброен на улицата в най-красивия си протест досега от онова време, чак от времето на големите сини митинги.

Но тук трябва да се кажат още едно-две неща. По един чудодеен начин върху грила не попадна ГЕРБ, не попаднаха Бойко и Цецо. Това вече издава наличието на генерален кукловод. Някои провидяха, и не без основание, в тъмното да проблясват златните очила на Доган. Дори го описаха като паяк, който леко подръпва нишките на случващото се. Нека на това място да цитираме коментара на бившия вътрешен министър от правителството на ОДС Богомил Бонев във фейсбук профила му относно странната съгласуваност между действията на Доган и ГЕРБ:

„Три политически хода във времето на лапнишараните

I. Преди парламентарните избори 2009 г. „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“. Това е заявил лидерът на ДПС Ахмед Доган на 18 юни 2009 г.по време на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган е знаел, че го снимат камери по време на събранието в село Кочан, община Сатовча.Записът е предоставен на ГЕРБ от доброволци.
Това каза пред журналисти областният секретар на ГЕРБ в Благоевград Калин Каменов, предаде БТА.
Запис, предоставен удобно на ГЕРБ, които го огласяват две седмици преди изборите!
Мощна вълна на недоволство. БСП губи катастрофално, като за ГЕРБ гласуват и много привърженици на БСП. Само Румен Овчаров по-късно се усеща, че са изпързаляни.

II. Преди местните избори 2011 г.
Ахмед Доган: Балканската война е и война за етническо прочистване.
Това заявява на 4 ноември 2011 г. в Кърджали лидерът на ДПС Ахмед Доган по повод казуса с неизбирането на ген. Васил Делов за почетен гражданин от общинския съвет на Кърджали, който според него е не само държавнически, но и нравствено-психологически.
Мощна вълна на недоволство и … ГЕРБ пак печели.

III. Първите дни на кабинета Орешарски. Абсурдни кандидатури на ДПС за „порциите“ на властта. БСП не смее да погледне избирателите си в очите.
Мощна вълна на недоволство, ГЕРБ поема глътка въздух и надига глава, правителството се клати, а заедно с него и поста на Станишев, като изпързалян за трети път. Някои от критиците му вътре в БСП са доста близки с ДПС. Бяха близки и с ГЕРБ.

И в трите политически разигравания ДПС не губи нищо. На избирателите на ДПС не им пука за подобни неща. Те си гласуват винаги. Цената плаща БСП, а големите губещи са всички, които не искат мафията да управлява.

Съвпаденията са случайни, май…“

Покрай „казуса” Пеевски бе употребена думата катарзис. Дано наистина „казусът Пеевски” сега послужи за катарзис на мнозина. Така и самият Пеевски най-сетне ще съумее да влезе в така жадуваната от него роля – да бъде полезен на държавата си.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияКАК ДА МИНЕМ БРОДА?
Следваща статияЗаразени сме от тоталитарния режим