Бих искал да напиша няколко реда за една пулсираща частица от културата на България. На 29 април 1928 г. в присъствието на преподаватели от институт за слепи, както и на писатели в София се основава читалище на слепите хора. За първи председател е избран Петко Стайнов – вече признат композитор в страната. Още с основаването на института за слепи през 1905 г., благодарение на инициативата на проф. Иван Шишманов – министър на просвещението по онова време, първите ученици, както и будните им събратя по съдба мечтаят да ползват книги на релефен шрифт от една обществена библиотека. Още от създаването на читалището започват да се пишат книги. Това е ставало ръчно до въвеждането на нова технология през 1994 г. По случай 30-годишния му юбилей, общото му събрание приема за патрон Луи Брайл. В днешно време всички, които купуват лекарства, виждат изписано с точки наименованието им върху лекарствените кутии. Това е възприето в целия Европейски съюз. С течение на годините е създаден националният брайлов фонд. В днешно време читалището издава около 30 заглавия годишно на брайлов шрифт. То само отпечатва книгите на съвременен принтер, подвързва ги и ги разпространява чрез неговата централна и филиални библиотеки до слепите читатели. И в дигиталната епоха брайловото писмо остава незаменимо средство за самостоятелен достъп до информация. Читалището разполага с тактилни дисплеи, на които работят специалисти без зрение. Те участват в процеса на предпечатната подготовка. В чужбина тези технически средства се предоставят безвъзмездно или срещу минимално заплащане на учащи се, както и на професионално ангажирани интелектуалци без зрение. За такъв мащаб разказа неотдавна и директорът на библиотеката във Вилнюс – г-жа Далия Балчитит. За нас е мечта активно ползващите брайловото писмо да разполагат с такива средства, които са изключително скъпи.
От 1995 г. читалището започна да прави електронни книги. За дигиталната книга са изразходвани десетки милиони по света, където е създадена компютърната говореща програма на дигиталната аудиосистема. Тъй като нашата страна не разполагаше с финансови средства, тя остана извън тази програма. Ние правехме отначало книгите на DOS, а от 2007 г. на WINDOWS WORD. Асоциацията за компютърна лингвистика разработи подходяща програма за България с дарени средства от чужбина. През последните 10 години всички издателства започнаха да правят и продават електронни книги.
Читалището прави средно 1000 електронни книги годишно. Те се свалят от интернет, сканират ги доброволци или в някои случаи се подаряват от издателства. Те се теглят от читателите от денонощно работещ сървър. В духа на европейското законодателство читалището е регистрирано в Министерството на културата като специална библиотека, която има статут за достъп до литература, издадена на хартиен или електронен носител.
Читалището изпълнява всички дейности, присъщи на народните читалища в страната, подкрепя любителското изкуство на съставите си, насърчава творчеството на членовете си, общува с многобройни организации. То ползва делегирана субсидия от Столичната община, която е предназначена само за трудовите възнаграждения на работещите в него. Не се предвиждат никакви финансови средства за издръжката му, за отопление, консумативи и т.н. Трябва да се търсят средства по друг начин. Благодарение на десетки проекти са покривани част от тези нужди. Институцията е създадена като читалище. Като единствено за страната, то е било финансирано до промените от Министерството на културата. Това е съответствало на статута на другите подобни културни институти в чужбина, където те са държавни. За съжаление, неколкократните опити за преминаване като второстепенен разпоредител по държавния бюджет останаха без отклик.
От основаването си читалището винаги си е сътрудничело с дейци на изкуството, науката и културата. Малкото салонче на пл. „Славейков“ е посещавано от десетки личности. Сред тях са големите български писатели и поети, композитори, артисти и музиканти като Димитър Димов, Димитър Талев, Константин Кисимов, Марин Големинов, Явор Милушев. До последните популярни автори като Владимир Зарев, Георги Господинов, Стефан Цанев. Йордан Радичков и Валери Петров бяха истински приятели на читалището и на слепите хора. Срещите за нас винаги са били един духовен контакт с творците, едно истинско преживяване, стимул и вяра в живота. С радост посрещнахме Захари Карабашлиев. И с него се създаде приятелска атмосфера, която ще помним. Ние се изненадахме от неочаквания му жест. В навечерието на святата Бъдна вечер той ни дари наградата си от Столичната библиотека, като внесе още 700 лв. собствени средства. В читалището постъпиха 1000 лева. Това е равностойността на една или две брайлови книги. Преди повече от 20 години подобен жест направи и Георги Данаилов, който предаде целия си хонорар на читалището. Захари Карабашлиев има нежна душа с тънко чувство за благородство. Той потърси и навлезе в живота на човека без зрение. В днешната епоха зрението придобива още по-голямо значение. То се свързва с дигиталните технологии. Да загубиш очите си е ужасен удар в живота. Образите и целият красив свят с багри и цветове изчезва. Да не можеш да видиш очите на близките, на децата си и на всички скъпи хора е ужасно. Писателят Карабашлиев се помъчи чрез своето перо да преживее тази съдбовна изолация от природата, от обществото и професионалната заетост. Аристотел е казал, че човек вижда с ума, а гледа с очите. Христо Ботев пише за слепците с очи. Ето защо духовната слепота е по-страшна от липсата на физическо зрение. Малката частица от българската култура допринасяше и допринася за духовната светлина на слепите хора в страната.
Спас Михайлов Карафезов е виден български деятел в областта на рехабилитацията, интеграцията и професионалната реализация на хората със зрителни увреждания, родом от Габрово. Заместник-председател на Съюза на слепите в България и главен редактор на неговите издания, редактор на бюлетина на Европейския съюз на слепите. Допринесъл е изключително за развитието на брайловата, говорещата и електронната книга в България, председател е на Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ и заместник-председател на Българската федерация „Спорт за инвалиди“.
