0
1181

Звуковите пейзажи на Сара Ренар

Сара Ренар

Спонтанното мини турне на Сара Ренар след едномесечната ѝ артистична резиденция по проект на Международното дружество „Елиас Канети“ (Русе) завършва довечера в „Петното на Роршах“ в Пловдив.

Сара Ренар е авторка на песни, инструменталистка (китара, миди-клавиатури, лупъри и други машинарии), от Хърватия, със словенско-френски корени. Има три пълнометражни албума – Djeca (2013), Tišina (2016) и Gdje povlačiš crtu? (2018), и на различни сингли, ЕР-издания и ремикси, като движението ѝ през годините е от постблус и постпънк, през ембиънт и дрийм поп към дълги експериментални наративи, в които се наслагват различни мелодични гласови и инструментални линии. Носителка е на редица отличия. Неотдавна приключи артистичната ѝ резиденция в Дома „Канети“ в Русе, където тя представи своя литературно-музикален пърформанс „Вода – саундтрак“: на живо, с участието на Анна-Мария Николаева, Мира Душкова и Явор Цанев + един емблематичен текст на Симо Мраович, включен по идея на Сара. Архитектка по образование, Сара Ренар използва и този свой опит в съграждането на звуковите си пейзажи, които понякога приличат на електророкендрол, друг път на филмова музика, а често имат и дълбок социален оттенък. Най-новият ѝ сингъл е посветен на „робството на длъжника“, в което всички ние живеем днес. През последните години Сара Ренар има над 300 концерта, много участия на фестивали.

Да започнем с това как се озовахте в Русе?

Тази година спечелих стипендия от Международното дружество „Елиас Канети“ (финансирана от Дунавската конференция на ректорите) за проекта „Саундтрак Русе“, в рамките на който предложих да създам звукова среда за избрани български поети и музикален пърформанс с техни текстове на живо. И така, с помощта на организаторите на Литературния фестивал получих контактите на няколко наистина прекрасни съвременни автори – Мира Душкова, Явор Цанев и Анна-Мария Николаева, която е също така и актриса. Срещнахме се четиримата и в процеса на разговори и изчитане на техните текстове, решихме общата концептуална рамка да е с основен мотив вода. И резултатът беше 30-минутен пърформанс в Дом „Канети“, по време на който те – с изговаряне, а понякога и с изпяване на текста – създават едно цяло с това, което аз съм композирала или импровизирам, следвайки ги. Втората част от същия проект включва запис на пърформанса, оформянето му като албум. И после с Дружество „Елиас Канети“ ще решим как да го представим – дали в дигитален, или във физически формат.

Слушах ви на Литературния фестивал в Русе и ми направи впечатление фината работа с близостта между българския и хърватския език. Специално ли избрахте произведенията с тримата автори, така че и звуково да следват тази линия?

Имах и късмет, понеже Мира Душкова вече е участвала на Литературния фестивал в Загреб преди няколко години, поради което някои нейни текстове са преведени на хърватски. И не само че са преведи, но някои от тях тя е написала точно в Загреб. Много е интересно как стихотворенията ѝ „За първи път над мен залязва небето на Хърватия“ или „Кулата отвътре“ комуникират с хърватския контекст. В „Кулата отвътре“ тя цитира доста популярния в Хърватия поп певец Джибони, който говори за един графит на стена в Загреб. И точно тези две стихотворения ми бяха много интересни от изследователска гледна точка. Поезията е нещо твърде деликатно, ако говорим за езика. Колкото и близки да са хърватският и българският, ги има и нюансите. И точно в тези две произведения нюансите в превода функционират много добре. Можеш веднага да усетиш това метаниво, слушайки българския оригинал, в който има цитат от хърватската поп култура, а при превода на хърватски се появяват и допълнителни измерения… Мисля, че в крайна сметка свършихме доста добра работа заедно.

Артистичната ви резиденция в Русе е след друга такава в Нови Сад. Това ли е новият начин да се прави турне, след като вече са невъзможни дългите международни пътувания, при които буквално всеки ден минаваш граници и всяка вечер си пред публика в различна страна?

За съжаление много концерти и фестивали тази година бяха отменени. Ето, и аз, като се върна в Загреб, имам един концерт през ноември и нищо повече до края на годината. Зимата вероятно ще прилича на катастрофа. А в рамките на артистични резиденции от типа на тази в Русе, независимо дали работиш с група от хора, или сам, все пак си в някаква условна изолация, което е един от моделите за преживяване на артистите днес. Аз лично имах късмет тази година да работя по тоя начин, за което съм наистина благодарна. Но погледнато дългосрочно, музикалната индустрия се намира в голяма криза и без коронавируса. Предстоят големи структурни промени и ще бъде страшно интересно какво следва в близкото бъдеще. Както беше преди няколко години, когато дойде дигитализацията. Ето, пишеш песен и тя вече не е оригинал, защото говорим за безброй дигитални копия. Това е хубаво, от една страна, защото смятам, че музиката трябва да е достъпна за колкото се може повече хора. От друга страна обаче, стои проблемът как трудът ти да бъде заплатен и от какво ще живееш като автор или изпълнител. Този въпрос доскоро се решаваше с концерти и всички пътувахме непрестанно по турнета – нещо, което страшно обичам… Но ако тези концерти не са добре заплатени, пак не можеш да издържиш. Можеш да преживееш известно време на път, в колата си, така да се каже. Ама не можеш през цялото време да водиш такъв живот, защото трябва да работиш и по нови песни. Аз издържах три години. А сега се появи и коронавирусът, който постави съвсем нови предизвикателства. Наистина ние, музикантите, сме изправени пред голям проблем в тази ситуация, защото дейността, която все пак ни осигуряваше някакви доходи, прекъсна. И виси с пълна сила въпросът какво следва в бъдеще… Аз лично се надявам пандемията да отмине. Иначе всички ще трябва да се преселим в топлите страни и да свирим на открито…

В Сахара…

В Сахара, да. Или да чакаме глобалното затопляне да стигне до нас.

Имате и трио, но сякаш днешните времена са най-подходящи за солови концерти.

Да, мисля, че тук се корени и отговорът на въпроса защо днес има толкова много поети с китари и солови артисти. Защото с група винаги е по-скъпо. Обаче това е отпреди епидемията… Но в Хърватия и Сърбия например тези, които изгубиха най-много от кризата, са големите звезди. Там, където на сцената трябва да има поне петима музиканти, и то на голяма сцена, където в играта са замесен и големи пари – пострадаха най-тежко. Няма как групи като TBF или Let 3 да свирят в книжарница например. В моя случай беше по-лесно – цели 12 концерта имах това лято из Хърватия. Да, аз мога и сама, а можем да сме и трио. И всички сме свикнали да функционираме в минимален вариант, не е сложно да преаранжираш песните си, мислени за трио, като за соло концерт. Смешно звучи донякъде, но днес като че ли малките формати имат предимство. Преди кризата с корона вируса планът ми беше да работим върху трио формат за по-големи сцени – аз, клавиристът и саунд инженерът ни, който да се качи с нас на сцената и освен да пуска семпли, да свири на бас. Идеята ни беше цялото нещо да заживее свой пълнокръвен живот за голяма цена. Само че сега стои въпросът за кой фестивал…

С концерта на Сара Ренар започва и есенната програма на Посткултурната сцена в „Петното на Роршах“ (след повече от половин година пауза). Организатори са Eclectic Mansarda и „Пост Култура“. Капацитетът на клуба при спазване на всички противоепидемични мерки е 50 души.