1
584

Звукът като материал

snimka_vasilis1

Със създателя на Conjecture Василис Ангелополус за звука като материал, средата като стимул и образованието като стъпка към творческата свобода разговаря Ангел Симитчиев. Турнето на Conjecture започва от София на 10 април.

На 10 април с концерт в Чешкия център в София започва двуседмичното европейско турне на гръцкия пост-индъстриъл проект Conjecture (заедно с българския дарк-ембиънт/дроун артист Mytrip). Conjecture е дело на 27-годишния композитор и художник Василис Ангелополус, който вече е бил в България два пъти, но с друг свой проект. Турнето на Conjecture и Mytrip ще премине през Суботица, Будапеща, Виена, Прага, Познан, Битом, Орадя, Франкфурт, Берлин, Касел, Дрезден, Тимишоара, Белград и ще завърши на 24 април отново на българска земя – в Пловдив. Началото в Чешкия център е по инициатива на колектива за авангардна електронна музика Amek и радио фестивала Alarma Punk Jazz. В събитието с начален час 19.30 ще вземат участие още двама артисти – Evitceles (с концерт дебют) и FINGAH (визуална среда от Евгени Вацов).

Кой е Василис Ангелополус?

Роден съм през 1988 г. Учил съм приложни и изящни изкуства в Университета на Западна Македония във Флорина, Гърция. Със звук започнах да експериментирам през 2005 г. под името Gas Masked Lestat. Три години по-късно заедно с Ник Пейцинис (Resgestae, [distopia]) създадохме DIY (направи-си-сам) лейбъла Species Productions и фестивала Stainless Constructive Machines. Преди две години прекратих Gas Masked Lestat и създадох Conjecture, част съм и от пост-пънк бандата We Came From Waters, където свиря синтове.

Повечето хора вероятно познават работата ти като музикант, а всъщност си учил визуални изкуства. Защо не избра да учиш музика?

Това е заради начина, по който реагираме на звука. За някои хора музиката може да бъде създавана само с инструменти, за други звукът е просто материал. Също като това, което използваш, за да рисуваш. Аз не виждам разлика между музиката, която искам да правя, и визуалните изкуства, които ме вълнуват, било то картини или фотографии. За мен началният импулс е един и същ, независимо дали искам да рисувам, или да композирам…  Не исках да уча музика, защото осъзнах, че това налага определен начин на мислене. При приложните и изящните изкуства е съвсем различно. Визуалният артист трябва да изразява своето мнение или емоциите, които вижда или усеща. В известна степен той копира това, което се случва в съзнанието му, и намира най-правилния начин да го сподели със зрителя. Това разбиране ми помогна да се изразявам свободно както с музика, така и чрез визуалните изкуства.

Какво ти даде и какво ти отне класическото образование?

Не мисля, че ми е отнело нищо. Обаче ми даде знанието, което ми беше необходимо, за да достигна до техническото ниво, което може да обслужи въображението ми.

Conjecture_album_cover1

В България си свирил два пъти като Gas Masked Lestat (GML) – проект, който беше значително по-агресивен и ритмичен от текущата ти работа в Conjecture. Защо реши да изоставиш старото име?

През 2009 г. с GML издадох албума Yvris Nemesis Catharsis. Това беше най-доброто от експериментите ми със звука като материал. След този албум издадох още два, които звучаха като модерна индъстриъл музика. В тях започнах да експериментирам и с ритъм, но смятам, че не бяха толкова завършени и цялостни като Yvris Nemesis Catharsis… Постепенно започнах да усещам, че този проект вече не съм аз. С него започнах през 2005 г., когато бях на 16 години. В рамките на четири години цялата ми философия за създаване и манипулиране на звука се беше променила коренно и ако исках да продължа напред, трябваше да започна отначало.

Доста избирателно подхождаш към представянето на своята работа на живо, което е добра причина хората да видят концерта ти в София на 10 април. Защо е това? Заради липса на интерес от страна на гръцката сцена, или си прекалено голям перфекционист?

Със сигурност е, защото съм перфекционист. Предпочитам да правя по-малко концерти, а не да „претупвам” събитията. Така няма да успея да предам емоциите, които публиката заслужава. Ако превърна музиката си в рутина – това би убило проекта ми и мен самия.

Да си млад артист от Гърция или България, не е много различно. Може би в Гърция има малко повече уважение към чуждестранните творци и по-голяма публика, но като цяло как се отнасят там към изкуството ти?

Трудното при организирането на събитие в Гърция идва от нуждата да гарантираш пред клуба, че ще има достатъчно хора, така че локацията да спечели пари. Това е нещо логично и не съм против, но никога не бих подкрепял подобни събития, приходите от които отиват при всеки друг, но не и при артистите, които участват в тях. Никога не съм искал високи хонорари за своите концерти. Въпреки това е неимоверно трудно да убедиш някого да повярва в музиката ти… От друга страна, мениджмънтът на галериите е доста по-земен. Те работят, без да пилеят прекалено много средства, грижат се за артистите и публиката. Отново виждаме огромната разлика между двата типа изкуство.

Това ли е причината, поради която твоят лейбъл Species Productions и фестивалът Stainless Constructive Machines, върху които работихте заедно с Ник Пейцинис, са доста тихи през последните няколко години?

Не съвсем. Species Productions не е активен, просто защото трябваше да прекарам последните няколко години във Флорина, за да уча. „Базата” на лейбъла беше в Атина, тоест нямаше как да работим на същите обороти. Въпреки това до 2013 г. свършихме страхотна работа. Издадохме доста стойностна музика, включително представихме българския проект |H|14|. Организирахме концерти на култови имена от индъстриъл сцената катo Lith и PAL. Species Productions ще се завърне с пълна сила съвсем скоро!

Според някои хора, единствено когато си „хвърлен в дупка”, имаш стимул да протегнеш ръка и да се бориш за светлината. Смяташ ли, че ако беше роден на друго място, щеше да можеш да се изразяваш по същия начин, по който го правиш днес?

Смятам, че на всяко различно място, на което един артист попадне, се появяват нови и нови вдъхновения, които му помагат да създава. Няма такова нещо като „най-добро място” за един творец. Разбира се, на места като Ню Йорк, Америка или на арт сцената в Белгия повече хора третират „изкуството като бизнес” и това може да ти помогне да оцелееш.

Какви са отзивите за работата ти в чужбина?

Доста е рано да говоря за истински реакции към нещата, които правя. Получавам мейли отвсякъде по света, от хора, които подкрепят и поощряват работата ми, но все още най-много обратна връзка получавам от Гърция. Все пак това е единственото място, където съм правил изложби.

Мислил ли си да комбинираш двете посоки, в които си поел, в медиум от трети тип?

За момента не планирам да смесвам музиката и визуалните изкуства, но предполагам, че рано или късно те ще се озоват заедно на едно и също място. Много бих искал да направя някакъв тип лайв изложба.

Лейбъли издават и двата албума на Conjecture, както и дебюта на бандата ти We Came From Waters, докато по-рано всичко, което издаваше беше DIY. Как се отразява това на работата ти във времена, когато интернет създава безброй възможности за артистите, които искат да са независими?

Исках да работя с лейбъли, защото според мен това е единственият начин да изляза извън границите на Гърция. Промоцията, която те успяват да ми осигурят, е много по-добра, а и е на международно ниво… Да, интернет е огромна сила, но е от огромна помощ, когато някой друг също представлява твоето име по света. Размерът на лейбълите, с които работя, не е далеч от DIY философията, която следвах, когато правех всичко сам.

Има ли място за лейбълите на ъндърграунд сцената?

Винаги ще има нужда от това, което в миналото е подавало ръка на изкуството, защото със сигурност ще продължи да се прави и в бъдеще.

Какво ще чуем от теб на 10 април в София?

Ще представя музика от двата си албума с Conjecture, но акцентът ще падне върху чисто новия ми албум Nunavut, който излезе на 6 април благодарение на Raumklang Music (Германия).

Какво те накара да се качиш в кола, да обиколиш Европа, за да изнесеш 15 концерта един след друг?

Това е мечта, която винаги съм имал – да тръгна на турне, в което няма почивни дни. Ще бъде забавно и пълно с преживявания, които иначе няма как да ми се случат (поне така се надявам).