0
536

Зелената котка и други пиеси

„Зелената котка. Съвременен румънски театър“, издателство „Панорама плюс“, подбор и превод от румънски език Лора Ненковска и Иван Радев.

traffic2
„В задръстването“ на Алина Нелега, постановка на Националния театър в Клуж-Напока

Зелената котка е красива и нереална. Но не това е важното – зелената котка е онзи знак, който можеш да чакаш цял живот. Тя е обещание, че нещо ще се случи и животът няма да бъде все така обикновен и скучен, че има измъкване от капана. Поне ако се вярва на думите на Дани – момчето от пиесата „Зелената котка“ на румънската драматуржка Елизе Вилк.

„В момента, в който видиш нещо такова, сякаш всичко се променя. Осъзнаваш, че в цялата тази мизерия се е появила зелена котка. И ти се струва, че вече не си на улицата в този отвратителен квартал, ами си някъде, в нещо като… не зная как да го обясня, защото като че ли няма дума за такова нещо, а тогава, когато липсват думи, означава, че е най-доброто нещо.“

Zelenata_kotka„Зелената котка“ е пиеса за юноши – главните действащи лица са момчета и момичета между 16 и 19 години, които се сблъскват с невъзможността да открият смисъл, любов, мечта или просто човек, с когото да продължат напред. По този текст вече има няколко спектакъла – поставяна е в Търгу Муреш, в Букурещ, в Рим, в Москва и в Берлин. Пиесата дава и името на целия сборник с румънска драматургия, който освен че е най-представителното издание, появявало се у нас, но и показва какво се случва, какви са тенденциите през последните години в писането за театър при съседите. Не за друго, а защото тази антология включва петнайсет години от развитието на румънския театър – време, в което процесите са много динамични, появяват се много нови имена и се създават почерци.

И така – имаме седемнайсет пиеси и голямо разнообразие от теми и форми. Подборът е направен от двамата преводачи – Лора Ненковска и Иван Радев, и те са се спрели не само на класически текстове за театър, но също и на документални пиеси, които реагират веднага на наболели проблеми; на пиеси, които вече са се превърнали в хитове; на монодрами и на по-експериментални текстове. Сред авторите са популярни имена като Дан Лунгу, Лучиан Дан Теодорович, Джанина Карбунариу, Пека Щефан, Алина Нелега, но и съвсем млади драматурзи като Михаела Михайлов, Алис Моника Маринеску и Давид Шварц.

Детската престъпност, бежанците, майчинството, агресията на младите, насилието в училище, уличната престъпност, корупцията, неразбирането между родители и деца, убийството на животни, любовта, бюрокрацията и кризите на средната възраст – това са малка част от темите, които служат за отправна точка, за да бъде разказана една история за сцена. Пиесите са различни – има текстове за политически театър, но и лирични текстове и комедии, а общото е, че всички тези пиеси са създадени, за да се играят, да бъдат поставяни веднага.

Разбира се, част от обяснението може да се открие във фигурата на драматурга – някои от авторите са и режисьори, други са специализирани само в поставянето на собствените си текстове, а част от пиесите са писани в тандем или поне са част от колективна работа. Алина Нелега, например, е литературен критик, драматург, романист и журналист, направила много за съвременната драма, след като дълги години работи с млади автори и организира школи по драматургично писане. В антологията Нелега е представена със задъханата пиеса „В задръстването“ – в част пик на натоварено кръстовище един мъж е разстрелян в упор, а няколко жени ще разкажат своята версия дали има престъпление, или не. „В задръстването“ изглежда като панорама на един свят, надвесен над ръба.

Обществената служба по прочистването на животните ще изчисти тази страна. И след като се отървете от кучетата, ще последват просяците. И те са вид бездомни кучета. Пълни са с болести, липсват им крайници, какви хитреци само! Търсят вашето СЪЧУВСТВИЕ. Те си мислят, че имат права.“

Подобно е усещането и сред прочита на „Не сме се родили на правилното място“ на Алис Моника Маринеску и Давид Шварц, с тази разлика, че тук се разчита само на силата на автентичното. Тази документална пиеса е създадена през 2011 г. след проучване в три различни общности: на бежанци в Букурещ, на старчески дом на еврейската общност в Букурещ и на афганистански бежанци в Таджикистан. Международната премиерата на спектакъла е в Карлсруе в Германия, а представлението в Румъния е в рамките на сесията за политически театър в „Пространство Платформа“, Букурещ. В този пределно изчистен и въздействащ текст се разчита само на думите, записани при интервютата с петима персонажи – Естера, Селим, Самира, Джемал и Соня, всичките бежанци, напуснали родното си място и живеещи между тук и очакването за другаде. А като алюзия между техните реплики се вмъкнати цитати от ръководството за придобиване на румънско гражданство за чужденци, които често звучат не просто неправдоподобно, но и абсурдно.

For the win на Богдан Джорджеску ни потапя в бюрократичния свят на един офис, където времето е разграфено, репликите са накъсани, хората са взаимнозаменяеми, а „утре е твърде късно“. „Слънчевата алея“ на Габриел Пинтилей пък е пример за добро писане в трудния жанр „пиеса за юноши“. Историята за момчетата и момичета, които всеки ден по едно и също време минават по Слънчевата алея, съдържа в себе си всичко – и разказ за първото влюбване, и бунт срещу неразбирането, и обреченост, и надежда. И най-важното – сръчно и умело написана, тази история не звучи нито за момент фалшиво.

Текстът „Невъзможността на близостта“ на Пека Щефан пък е замислен като triple bill – три спектакъла в една нощ, „Медея/Тя или за брачното щастие“ на Роксана Мариан е драматургична поема в проза, а Елена Владаряну пише за „Non stress test/ Habemus bebe/ Фетална кардиография“, че през цялото време, докато е работила този текст, е мислела за игралното му измерение, но това не пречи да бъде четен и като стихосбирка.

Или с други думи – тези близо четиристотин страници събират в едно различни форми, почерци и стилове, цялото това разнообразие, което подсказва, че в румънската драматургия нещо се случва.

 

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияМъдрите младенци
Следваща статияДа се преродиш в Дон Жуан