Изложбата, посветена на 130 години Национален археологически музей, представя непознати и рядко показвани артефакти, постъпили в неговия фонд в края на XIX и началото на ХХ век. До 5 февруари 2023 г. в НАИМ
Изкушените от културно-историческото ни наследство могат да видят около 160 от най-рано постъпилите предмети в първата музейна институция у нас. Заглавието на изложбата „130 години Национален археологически музей“ подсказва повода за нейното създаване, а мястото ѝ е в залата за временни експозиции в сградата на НАИМ при БАН (някогашната Буюк джамия) на пл. „Атанас Буров“.
Изложбата е хронологична и показва находки от праисторическата епоха до последните векове от османския период. „По този начин даваме представа и за историята на нашия музей – твърди ръководителят на отдел „Експозиции“, доц. Камен Бояджиев. – Един от основните критерии при подбора на експонатите беше те да са сред най-рано постъпилите, тоест всичките са от самото възникване на музея до началото на ХХ век и са вписани в първата инвентарна книга. Другият критерий беше предметите (с малки изключения) да не са част от постоянната ни експозиция и да не са показвани. Постарахме се да бъдат и разнообразни, да не се концентрираме върху определен период или тип находки, а да покажем разнообразието във фонда на НАИМ.“
Думите му потвърждават експонатите от праисторическата витрина, която открива изложбата – големи керамични съдове (зърнохланилища) с богата украса и капаци от V хил.пр.Хр. Находката е от землището на шуменското село Саламаново. Съдовете постъпват в музея преди повече от сто години, а сега ги виждаме върху тогавашните им оригинални поставки.
В следваща витрина е първият предмет, вписан в сбирката още преди институцията да е официално открита – чук от III–II хил.пр.Хр., разкрит случайно при изкопни работи в някогашното село Илиянци. Той е представен заедно със земеделски сечива от Късната бронзова епоха, намерени във Великотърновско и Русенско.
Още преди да поемем по обичайния път за разглеждане, погледът ни привлича може би най-бляскавата витрина. Разбира се, в първия миг е заради благородните метали, от които са изработени експонатите от IV в.пр.Хр., но миг по-късно директорът на музея, доц. д-р Христо Попов, разказва накратко история, в която е замесен барон Людингхаузен-Волф, управител на Пловдив от Временното руско управление след края на Руско-турската война. През 1879 г. именно той, след като научава, че четвърт век по-рано земеделци се натъкват на пребогати находки в трите могили край днешното село Розовец (тогава Рахманлий), нарежда южната от тях да бъде разкопана отново и по-дълбоко. Усилията са възнаградени – изпод пръста излизат златен венец, сребърни и бронзови предмети, железен меч, амфори и т.н. Според музейните експерти дни след откриването им многобройните находки са изложени в Окръжното управление в Пловдив, а след това част от тях поемат към Санкт Петербург, вероятно в Ермитажа.
Повече подробности научаваме от книгата „Паметници из Българско: Могили“ (1898, изд. „Пчела“, Пловдив) на създателите на българската археологическа наука братя Шкорпил. Двамата знаменити чехи описват (почти като във филмов сценарий по разкази на местни хора) първото разкопаване на могилите през 1851 г. и смайващите находки, сред които златен венец (укрит, поделен на части, с които се кичат булки по сватби) и златен пръстен (продаден на тогавашния френски консул Шарл Шампоазо, който го изпраща в Cabinet des Medailles на Националната библиотека на Франция). А после разкриват и събитията след края на войната така:
Във времето на руската окупация (1879 г.) пловдивският управител Волф се научил за „златните китки“, та се разпоредил да се разкопае южната могила. След дълговременно копане почнаха да излизат малки камъни и след малко, измежду тях, почнаха да се показват човешки кости (три черепа) и една желязна стрела. Подир малко захвана да излиза едно дърво, облечено с медна тенекия; като копаха по направлението му, намериха се парчета от паници, украсени с разни кривулички, после се появи един бакър (с две привезла), стомни (пълни с пепел), една сребърна сърнешка глава и други неща, за които споменаваме по-нататък. Най-после, като се свърши дървото, провидяха се едни жълти листа и като разкопаха, с голямо внимание, твърдата пръст, излезе златен венец. Тогава прекратиха по-нататъшното разкопаване (…) Според казаното излиза наяве, че в голямата могила е бил погребан някакъв големец (може би княз), а в малката могила – неговият пълководец.
Въпросната „сърнешка глава“ е изящният сребърен ритон с позлата, който сега е пред погледите на посетителите в НАИМ. Венецът, който виждаме вдясно от него обаче, вероятно е откритият през 1851 г. в т.нар. Голяма (средната) могила, части от който са описани от Карел и Херман Шкорпил като „златни китки“ – предположението е на Богдан Филов (директор на музея от 1910 до 1920 г.). Вероятно е сред предметите, подарени от барон Людингхаузен-Волф, които Александър Менгес, личен секретар на княз Александър Батенберг, препраща на 24 октомври 1880 г. в Отдела за ценности към Българската народна библиотека, превърнал се през 1892 г. в Народен музей (днес Национален археологически музей).
Римската военната диплома е открита край търновското село Миндя и постъпва в музея през 1893 г. Подобни бронзови документи потвърждават, че притежателят им е почетно освободен от римската армия и е дарен от страна на императора с привилегията на римско гражданство. Дипломата е нотариално заверено копие на оригинален декрет (constitutio), издаден от римския владетел, и съдържа неговите титли, имената на ветераните и военната част, в която са служили.
Сред акцентите в експозицията са още доста реалистична и нетипична за изкуството на неолита керамична фигурка на бик с ездач (краят на VІ хил.пр.Хр.), разкрита край Капитан Андреево. Според експертите тя е доказателство, че в тази ранна епоха хората вече са използвали едър рогат добитък не само за храна, но и за транспорт. Впечатляваща е и постъпилата през 1933 г. в музея гротескна бронзова мъжка фигура (І в. сл.Хр., открита в с. Башанли, Караагачка околия). Човекът с големи уши и крив нос е на колене, ръцете му са събрани и вързани пред гърдите, а главата му е обръсната, оставен е само един перчем. Върху гърба на фигурата има халка, с която е била окачвана и използвана като тежест за кантар.
Виждаме и колекция от мраморни предмети, сред които е статуя на Пан от Одесос/Варна (края на III век). Музейните експерти определят изображението като натуралистично и нетипично. Бог Пан е представен с брада и мустаци, особено детайлни са козите му крака, а лицето е плашещо, в контраст с обичайното изобразяване на Пан като веселия спътник на Дионис.
Спираме се и пред нумизматичната колекция – съкровище от сребърни римски монети от II–III в., открито в Ихтиман, и съкровище от златни и сребърни западноевропейски и турски монети от Русе (XVI в.). И сякаш да не забравим реалността извън музея, попадаме на находки, разкрити при строежа на Народното събрание в София през 1888 г. – глинени лампи и сечива от рог.
„С показаното в „130 г. Национален археологически музей“ ни се иска да уверим посетителите, че това, което обичайно виждат в нашите зали, е съвсем малка част от богатството, опазвано, съхранявано и изучавано в институцията – допълва директорът доц. Христо Попов. – Във фондовете ни се крият редица експонати, които са не по-малко ценни и не по-малко представителни от тези в постоянната експозиция. Това ни даде повод да се замислим и за начините, по които постъпват те в музея – благодарение на ентусиазма на музейните специалисти, но и на обикновени хора, които предават в Народния музей съхранявани или открити от тях ценности през първите години от неговата история. В следосвобожденския период наистина има активност, желание и ентусиазъм в тази посока. Все ценности, които може би ни липсват днес или просто са трансформирани другаде. С изложбата се надявам да обърнем внимание и на този аспект, когато говорим за богатото ни културно наследство, за да бъде то правилно опазвано, изучавано и експонирано, както и предавано от поколенията.“
„130 години Национален археологически музей“ бе отворена са посетители на 26 октомври 2022 г. и ще продължи до 5 февруари 2023 г. Изложбата е съпътствана и от каталог „130 избрани експоната от колекцията на Националния археологически музей“, в който са представени най-значимите находки.
