Начало Идеи Минало Златният век и киното
Минало

Златният век и киното

Петър Кърджилов
13.02.2023
Тържествата по случай 1000 г. от управлението на Симеон I, Варна, 1927 г.

От Златния век до наши дни българските творци остават верни „поданици“ на цар Симеон I, те възпяват подвизите му и благоговейно мултиплицират лика му. В началото на XX век в този процес се включва и киното.

Роден през 864 г. (или 865) в Плиска и починал през 927 г. във Велики Преслав, цар Симеон I живее 63 години, през 34 от които управлява държавата си – от 893 до 927 г. Този период се оказва достатъчен за владетеля да осъществи най-голямото териториално разширение на България в цялата ѝ история, да я разпростре на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо, да я превърне в имперска сила, самият той да си извоюва както титлата „цар на българи и ромеи”, така и прозвището Велики, а периодът на културен разцвет, който земите му преживяват, да бъде наречен Златен век!

Навярно затова оттогава до наши дни българските творци остават верни „поданици” на цар Симеон I, непреставайки в протежение на векове благоговейно да мултиплицират лика му, да възпяват подвизите му, да величаят личността му, съхранявайки по този начин спомена за него… В началото на XX век в този процес се включва и киното…

Италианският „Цар Симеон пред стените на Цариград”

Още през 1920 сп. „Кинозвезда” (№ 3) известява, че „в Италия се изработва българският исторически филм „Цар Симеон пред стените на Цариград”. „В този филм – продължава пловдивското периодично издание – участвуват повече от 10 000 артисти. За да бъде илюзията исторически вярна, фотографирани са известните Влахернски врата пред Цариград, от гдето Симеон иска ключовете на византийската столица. Филмът ще костува на издателската къща около 5 милиона лева.”

Български филм, сниман в Италия, по сюжет от родната ни история! – звучи прекалено изкусително, за да се окаже вярно. Сензационна, ала най-вероятно фалшива новина. За съжаление, в италианския специализиран печат от онова време липсва информация за филм с подобно заглавие или съдържание, такъв не се появява през следващите години и по екраните – нито по световните, нито по българските. Нереализирани, останали недовършени, а и дори незапочнати филми по това време не са рядкост.

Вече 11 века образът на цар Симеон Велики вдъхновява хората на изкуството

„Хилядогодишнината от Симеоновото царуване”

През 1927 г. българското правителство решава да отбележи тържествено 1000-годишнината от епохата на Симеон Велики (починал на 27 май 927 г.). За тази цел през март 1928 г. е отпусната субсидия от 4 000 000 лв., сформиран е специален Централен комитет, ръководещ подобни структури, изградени в големите градове на страната, изготвена е програма, която в крайна сметка бива осъществена през първата половина на месец май 1929 г. Тържествата, наричани „общонародни”, „всенародни” или „юбилейни”, се уреждат от Министерството на народното просвещение (МНП) и поради това със заснемането им върху филмова лента се заема Държавният ученически кинематограф (ДУК), чийто директор Христо Кантарджиев още в първите дни на април изисква от министър Никола Д. Найденов (1880–1939), тогавашния ръководител на МНП, програмата на предстоящите чествания, за да изработи въз основа на нея „план за снимане”. В началото на май Кантарджиев и кинооператорът Христо Константинов, завеждащ кинолабораторията към ДУК, заминават за „Мадара и Плиска”. На 11 май 1929 г. (събота), когато Българската православна църква почита паметта на Солунските двама братя, във Велики Преслав бива осветен новопостроеният (между стените на Симеоновия дворец и Златната църква) храм „Св. Св. Кирил и Методий” – акт, последван от тържествен камбанен звън, 101 топовни гърмежа и възторжените възгласи на многохилядното множество…

С този ритуал започва и най-атрактивната част от тържествата в чест на Цар-Симеоновата 1000-годишнина – запалването от Варненския митрополит Симеон на Свещения огън на българските царе (символ на неугасващите надежди), който още в полунощ, понесен от първите факлоносци, потегля по два основни лъча през Северна и за Южна България…

През следващите няколко дни продължава и щафетното пренасяне на Свещения огън, и празненствата – в потъналото всред цветя, зеленина и знамена Панагюрище, където от Преслав пристига цар Борис III, в Копривщица, във всички големи градове… На много места из страната се състоят благотворителни акции, по време на които се събират средства за изграждането на паметници на „героите и мъчениците на българщината”, провеждат се спортни състезания – футболни срещи, автомобилно рали (в Чирпан), мотоциклетни гонки под патронажа на принц Кирил (в Плевен и Провадия)…

Тържествата във Велики Преслав започват на 11 май 1929 г.

На 13 май софийското кино „Одеон” огласява, че по негова инициатива кинооператори на германската компания УФА ще заснемат тържествата в София на 15 май. На 14 май от 10.00 ч. в големия салон на Българската академия на науките нейният председател проф. Любомир Милетич (1863–1937) открива научен симпозиум с реч, посветена на родната наука, на историята на БАН и на юбилейната годишнина. На 15 май в 9.00 ч. започва тържествено заседание на Народното събрание под ръководството на председателя му Александър Цанков (1879–1959). На 16 май в Народния театър се състои премиерата на историческата драма в три действия „Симеон” на комедиографа Ст. Л. Костов (1879–1939). Издадени са пощенски марки за 1000-годишнината…

Кулминацията на тържествата настъпва на 15 май, когато в София се провежда грандиозен парад, продължил три часа и половина – от 11.45 до 15.15. Многохилядно шествие се извървява по „Царя”, за да преми­не пред Двореца и поздрави владетеля: факлоносците от двата лъча, конници, представители на духовенството и интелигенцията, ученици, студенти, работ­ници, министри и депутати, офицерският корпус, опълченци и руски ветерани, пратеници на Пиринска Македония и Западните покрайнини, членове на патриотични и родолюбиви дружества, на организации, сдружения, съюзи и дружинки, ловци, спортисти, велосипедисти, мотоциклетисти, автомобилисти…

На 18 май столичното кино „Модерен театър” представя (навярно еднократно) репортажът „Юбилейните тържества на 15 май”, същото прави на този ден и кино „Роял”, озаглавило своите „интересни снимки” – „Юбилейните тържества от 10 май (не изключвам възможността датата в заглавието да е сгрешена). След три дни кино „Солун” (София) показва „Всенародните тържества – пренасянето на свещения огън”. На 23 май пловдивското кино „Екзелсиор” прожектира „Тържествата от 1000-годишнината от Златния век на Симеона” – „българска филмова хроника”, заснета от кооперация „Кинофилм” (София), но по инициатива на „Екзелсиор” (ръководител и на двете институции е едно и също лице – Кирил Петров). Снимките, охарактеризирани като „първите сполучливи от тържествата”, се „изнесоха” – уверяват на другия ден местните вестници „Юг” и „Борба” – „при голяма тържественост” и „препълнен салон”, предизвикват „възторг у публиката”, която бурно аплодира „отделните картини”.

От 27 май до 1 юни столичното „Ученическо кино” демонстрира собствената си (най-вероятно) продукция „Всенародните тържества в Панагюрище и София”, а от 10 до 15 юни кинотеатър „Одеон” прожектира „Тържествата в София” или „Недавнашните тържества в София” – снети по инициатива на неговата управа и „разпространявани по цял свят от Седмичния кинопреглед на УФА” (тъкмо обработката на материала в Германия обяснява закъснялата поява на кинохрониката у нас). В края на юли в Лабораторията на ДУК е изработено едно копие на филма „Тържествата по случай 1000-годишнината от Симеоновото царуване и 50-годишнината от Освобождението”, предназначено за показ посредством подвижните кинематографи на МНП. Филмът е от две части: I – 408 м. и II – 347 м. (общо – 755 м.), запечатали „празненствата в Преслав и София”. На 20 септември в. „Свободна реч” (№ 1709) публикува статията „Държавно филмово производство”, в която пък се споменава титулът „Хилядогодишнината от Симеоновото царуване.

Със сигурност поне три снимачни екипа отразяват на филмова лента тържествата по случай 1000-годишнината от Симеоновото царуване

За съжаление, нито метър филмова лента от изброените заглавия не оцелява по друмищата на неумолимото време. Все пак „образът” на 15-омайската манифестация в София бива съхранен до наши дни благодарение на запазената в Българската национална филмотека „картина”, озаглавена „Сърце­то на България” (1929). Този документален филм, заснет от продуцента Велко Стоев със съдействието на дирекцията на Държавните каменовъглени мини „Пер­ник”, включва няколко кадъра от спо­менатите тържества – освещаването на църквата в Преслав и дефилирането на перничани пред царския дворец в София.

През 1930 г. под егидата на министър Никола Д. Найденов бива издаден сборник с научни публикации, озаглавен „България 1000 години. 927–1927”, включващ статии и материали от най-известните тогава наши историци: проф. д-р Васил Златарски, Йордан Венедиков, проф. Стефан Бобчев, д-р Иван Сакъзов, д-р Васил Киселков, Кръстю Миятев, Карел Шкорпил, проф. д-р Иван Д. Шишманов, проф. д-р Петър Ников, Андрей Протич, Христо Негенцов, Димитър Мишев, Стилиян Чилингиров, д-р Михаил Димитров, д-р Димитър Т. Страшимиров.

„Цар Симеон” на Българската национална студия

На 30 май 1937 г. сп. „Илюстровано кино” (№ 20) публикува статията „Раздвижване”, започваща с оптимистичното предположение: „Настъпващият летен сезон, както и началото на есента, по всичко изглежда, ще бъдат твърде интересни от гледището на родното филмово производство”. След като потвърждава думите си с изреждането на филмовите заглавия „Страхил войвода”, „Земята гори” на Васил Гендов, „Грамада” и „Под игото” на „младия и талантлив филмов режисьор Александър Вазов”, анонимният автор уверява: „Най-после, както съобщаваме на друго място, наесен се проектира снимането на един голям български филм със сюжет от историята на нашия народ. Той ще се нарича „Цар Симеон” и ще се снеме със сътрудничеството на германски филмови техници”. Тази информация бива потвърдена и от в. „Заря” (№ 4717) в идентичен материал, онасловен „Ще се снимат ли нови български филми?”. Неговият автор също остава безименен, също изрежда заглавията, споменати от „Илюстровано кино”, допълвайки, че от тях „някои са вече готови, а други в проект”, също подчертава в края на текста си: „Не по-малък е проектът на Българската национална студия да снеме филма „Цар Симеон” с подкрепата на нашето министерство на просветата. Последното е обещало подкрепата си. Също и германски филмови оператори и техници ще бъдат използувани за филма „Цар Симеон”, който ще бъде прослава на епохата на Цар Симеон”.

Българската национална филмова студия

На 19 май 1934 г. в България е извършен военен преврат, политическите партии са забранени, обединяваща идеология става национализмът. Тези тежки за демокрацията години се оказват плодотворни за икономиката на държавата. Резултатите рефлектират и в света на киното, за което започват да се заделят все повече средства – както от държавата, така и от частния капитал. Затова и едва ли случайно тъкмо по това време се ражда едно „начинание на скромни и добри граждани, любители на филмовото изкуство”, чиято „благородна задача е да организира националното българско филмово производство” („Илюстровано кино”, № 11, 1937). Българската национална филмова студия (БНФС) или „Национал филм” бива основана още през 1933 г. като „просветно дружество” с председател майор Владимир Стойчев (1892–1990), секретар Любен (Любомир) Николов Шишеджиев (1907–1973) и главен делегат Ванков (според Васил Гендов). От 1935 г. (вероятно) неин подпредседател е Димитър Ризов (според печата). Програмата на БНФС е амбициозна: редовно производство на български културни, научни и игрални филми; създаване на „филмова библиотека” (национална филмотека); построяване на филмова студия… В новото дружество бива привлечен и хърватинът Йосип Новак (1902–1970). През 1935 г. БНФС произвежда няколко военни филма, в началото на 1936 г. пуска по екраните на страната първия български звуков кинопреглед, който, за съжаление, остава и единствен, продуцира игралния „Страхил войвода” (1938), заснет от Новак, който е оператор и режисьор на филма… Тази продукция ще да е дала самочувствие на управата на дружеството, решило през 1937 г. да прослави Цар-Симеоновата епоха с помощта на екрана.

Мариус Донкин като цар Симеон I в телевизионния сериал „Златният век”, 1984 г.

„Златният век” (1984) на Българската телевизия

Във връзка с отбелязването на 1300-годишнината от основаването на Аспаруховата държава Българската телевизия (БТ) поръчва в СИФ „Бояна” направата на 11-серийната поредица „Златният век” (1984), тръгнала по малките екрани на татковината през февруари същата година. Неин режисьор е Любен Морчев, а сценаристи – Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов, заимствали мотиви, теми и сюжетни линии от романите, изграждащи историческата трилогия „Златният век” на писателя Андрей Гуляшки. Образът на цар Симеон претворява актьорът Мариус Донкин. Още с представянето на първите му епизоди, „Златният век”, също като днешния сериал „Войната на буквите”, поражда лавина от несъгласия, укори и откровени хули, а тогавашните отрицатели, също като сегашните, критикуват авторите предимно за тяхното непознаване на средновековния свят и царелите в него людски взаимоотношения…

„Борис I” (1985) на СИФ „Бояна”

Макар филмът „Борис I” (1985) на режисьора Борислав Шаралиев, сценариста Анжел Вагенщайн и оператора Венец Димитров да проследява живота и делото на владетеля, покръстил българското племе, драматургията предоставя достатъчно място за изява и на двама от неговите четирима синове. В първата част на филма, озаглавена „Покръстването”, младият Симеон – образ, превъплътен от филмовата звезда Иван Иванов, се губи някъде, трупайки навярно познание в Магнаурската школа, но във втората част, „Слово за буквите”, той се появява тъкмо навреме, за да предупреди стария си баща за безумните дела на брат си Владимир-Расате (Антоний Генов), наследил Борис I на трона и решил да върне старата езическа вяра, повлякъл се по опасните алеманско-европейски идеи… Превратът успява – Расате бива детрониран и ослепен, Борис I се оттегля в манастир, а самият Симеон се възкачва на престола, понасяйки връз крехките си плещи „обществената нагрузка” и повеждайки християнския си народ към Златния век…

Иван Иванов в ролята на младия Симеон във филма „Борис I”, 1985 г.

Сериалът „Войната на буквите”

Актьорът Деян Донков изпълнява ролята на цар Симеон, изживяващ по волята на сценаристите Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов последните си дни в 12-те части на излъчвания в момента по БНТ (продуцента на творбата) исторически сериал „Войната на буквите на режисьорите Виктор Чучков и Зоран Петровски. Показът на първите три-четири епизода разбуни духовете в инак равнодушното българско общество, провокира критикаря и дори хейтъра, дремещ у всеки от нас, но аз лично предпочитам да „артикулирам в общественото пространство” моето скромно мнение, чак след като изгледам поредицата до нейния край.

Деян Донков във „Войната на буквите”

Петър Кърджилов е писател фантаст, журналист и киноисторик. Роден е в Стара Загора през 1950 г. В периода 1980–1990 г. е редактор в Българската национална филмотека, главен редактор на списание „Фантастика“ (1990–1991), отговорен редактор в издателство „Златното пате“ (1992–1997), експерт в Националния съвет за радио и телевизия (1998). Автор е на книгите „Орбитата на Сизиф“ (1987), „Призрачен цикъл“ (1989), „Не обиждайте мафията!“ (1996), „Звездни детективи“ (1999), „Основание за смърт“ (2005), „Светлопис за Илинден“ (2009), „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912–1918)“ (2018) и др.

На главната страница: Иван Иванов в ролята на младия Симеон, „Борис I”, 1985 г.

Петър Кърджилов
13.02.2023

Свързани статии

Още от автора