0
246

Знам как да вдъхна душа на „машините за танц“

Amanda Gomes
Аманда Гомеш, първа награда в група “А” – старша възраст, фотограф Виктор Викторов

Журито на двадесет и седмия Международeн балетен конкурс във Варна отличи със златни медали Аманда Гомеш от Бразилия и Пол Марк от Франция.  На 29 и 30 юли в Летния театър са гала концертите на лауреатите.

Известното със строгостта си жури на Варненския конкурс тази година се председателства от легендата на танца Владимир Василиев, а сред членовете му със статут на заместник-председател е балетмайсторът и балетен мениджър Елдар Алиев.

Елдар Алиев извървява пътя си на солист на Театър „Киров“, сега Мариински, в бившия СССР до балетмайстор, постановчик, педагог и мениджър на балетни трупи в САЩ. Преподава в Китай, Южна Корея и Япония.

ELDAR 6
Елдар Алиев

Какво се случва с танца, г-н Алиев? На Балетния конкурс във Варна видяхме много танцьори, които изпълняват в класиката всичко с голяма прецизност, имат невероятна техника на пируети и скокове, но приличат на машини за танц?

Не ме е страх от тази машиналност. Имам опит и виждам къде може да се въздейства, да се обясни, така че да вдъхна душа на тези „машини за танц“. Наблюдавам младите състезатели и виждам какво трябва да им се каже, за да станат добри артисти. Живеем в ХХI век и е невъзможно съвременният танцьор да не владее добре техниката на танца.

Варненският балетен конкурс е първият в света. Успява ли той в своето 27-о издание да запази и славата на най-труден?

Аз съм за четвърти път в журито на Варненския конкурс. Журирам и на други места по света – в САЩ, в Азия и мога да кажа, че Варна действително е най-сериозното изпитание за младите артисти. Конкурсът е на много високо професионално ниво и с най-трудния регламент. Той е място, където младите артисти могат да покажат възможностите си, да бъдат забелязани и да получат добри предложения за роли и за работа.

Paul Marque (2)
Пол Марк, първа награда при мъжете в старша възраст, фотограф Виктор Викторов

В журито на конкурса има директори на балетни театри от цял свят, много от които са били преди това звезди на сцената – Максимилиано Гера от Аржентина, Ерик Вю Ан от Франция, Аурора Бош от Куба. Имахте ли спорове за това кой кандидат да бъде допуснат до наградите?

Журито работи много добре – не обсъждахме много-много. Като цяло говорим, но няма спорове. И като видиш резултатите, става ясно, че има единомислие. Мога да кажа, че лично аз съм видял на този конкурс една много голяма звезда, на която предричам световна кариера. През 2014 г. в младша възраст имаше такива деца, от които направо душата пее. А сега не е така – видяхме по-слаби състезатели в групата до 19 г., но пък по-големите се представят добре. Не можем да говорим за тенденция, така се е случило.

Отскоро поехте поста на директор на балета на Приморската сцена на Мариинския театър във Владивосток. Разкажете за това ново предизвикателство?

Поканиха ме да оглавя тази нова трупа – фактически трябва да изградя всичко от нулата. Владивосток е много интересно място – това е най-крайната европейска точка и е бил затворен град – дори и граждани на Русия доскоро не са можели да го посещават. Имам планове за репертоара и се надявам да мога да включа в него и хореография на някои съвременни автори, които са слабо познати не само в Русия, но и в Европа като цяло.  От 25 години живея в САЩ, там е моят дом, но сега ще се наложи да отделям повече внимание на Приморската сцена. Поканен съм и да поставям спектакли на различни места, така че ще пътувам повече.

Какво обича да гледа публиката?

Публиката обича да гледа красиви, естетически издържани творби. Това е ключът. Репертоарът на един балетен спектакъл е като пирамида и в нейната основа е балетната класика, която трябва да присъства с най-много заглавия, да се пази и популяризира. В средата е неокласиката и на върха е съвременната хореография. Но от моя опит на балетмайстор и мениджър на балетни трупи мога да кажа – публиката очаква да види на сцената красота.