0
1208

Иван Газдов – непоказвани докосвания

Те откриват един действително „непознат“, труден за предсказване Газдов. За вкаралите го в чекмеджето с клишетата – съвършено непредвидим. Изложбата е поредното му покушение срещу идентифицираната от него Организация на обединените навици.

Иван Газдов е поредният през тази година голям творец, чиято годишнина няма да бъде подобаващо чествана. „Поради епидемиологичната обстановка“, разбира се, какво друго. Подобаващият жест на Газдов е откриването на изложба, ден след 75-ия му рожден ден. В галерия „Сан Стефано“ до 2 декември могат да бъдат видени негови „Черни докосвания“ с пояснението „Непоказвани графикатури и офорти“.

Това, че са непоказвани, е само по себе си достатъчен повод за спешно отправяне към галерията. Тя се е ангажирала със „спазване на всички противоепидемични мерки“. Сред тях обаче няма как да се включи предпазването от influentia-та Газдов, ако останем при собствените значения на тази дума: „прииждане“, нахлуване“, а освен това „влияние“, „въздействие“.

Те откриват един действително „непознат“, труден за предсказване Газдов. За вкаралите го в чекмеджето с клишетата – съвършено непредвидим. Изложбата е поредното му покушение срещу идентифицираната от него Организация на обединените навици.

Сериите офорти – „Гротески“ и „Гънки и контури“ – са „пред-графикатурни“. Те фиксират точката на инициацията. На коя инициация? Conditio sine qua non за откритието графикатура е достигането на съвършенство в рисунъка. Когато преди години казах на Газдов, че започнеш ли да рисуваш като Пикасо, не ти остава нищо, освен да намериш себе си, имах предвид не стилистична близост.

Държах пред очи виртуозното овладяване на формата, отиването отвъд рисуването. Постигането на онзи „формален похват“, с който се разбива субект-обектната илюзия и се отива до уникална „графичност“: съвършено персоналното цялостно самоизобразяване и самоизразяване. Тогава именно рисуването е вече не по „натура“, а по φαντασία.

Изящната лаконична линия е пътеводителят в света Газдов. Тук, в двата офортни цикъла, този свят вече присъства със свои най-съществени свойства. Екстатичен и стихнат, саркастичен и смутен, непристоен и деликатен – всичко това едновременно. Вече е откровено налично сливането на еротично и етично. Една сплав, която не е друго, а Газдовото адвокатстване на творението – ангажираната му защита на Твореца.

Тогава, преди 33 години, когато Газдов въвежда графикатурата като самостоен и самостоятелен естетически език, той го прави така, както следва да се налага всяко новаторство, за да бъде успешно. Доколкото графикатурата държи да представя нещата във формата им по битие, напред излизат категоричните графикатурни изкази – тоталната образна и мисловна дисциплина, безмилостният контрол над всеки детайл и фраза, безупречният ритъм, забраняващ всеки страничен шум или колебание.

С цикъла Cum grano salis, завършен и показан през 2018 г.(пак в галерия „Сан Стефано“), Газдов демонстрира излизане от контролираната ювелирност. Фундаменталното за графикатурата понятие „кривундел“ добива буквалност. Всичко е в „крива линия“: няма прави отсечки, няма правилна дъга или окръжност, няма прави ъгли. Цикълът бе възприет като допълнително настъпление към естествеността, към виталността в нейната дълбочина.

Цикълът „Черни докосвания“, дал името на сегашната изложба, доказва, че този тип настъпление никак не е допълнително, а е органичен компонент от цялостния път на графикатурата. Газдов оставя показно видими внезапните изтегляния на различни четки, привлича вниманието към „разрошените“, рехави в края повърхности, внезапните издърпвания. Тук графикатурата допуска „случайното“, дисонантното, „рошавото“.

Всичко това „разколебава“ категоричността на изказа, давайки обаче видимост на най-същественото. То е импулсивният изблик на неограничаваното вдъхновение. Вдъхновение, синхронизирано единствено с мярата на собствената Газдова естетика и независещо от нищо друго. В „Черни докосвания“ прекомпозирането, работата на ума, не прикрива този импулс, а, напротив, залага на него и го извежда на преден план.

Газдов неслучайно фаворизира този си цикъл, благато обявявайки го за „черната овца“ в черното стадо на графикатурата. Той изказва най-непосредствено неговите радости, възторзи, еуфории, щастия. Не толкова резюмира графикатурното, колкото му дава цялост, пълнота, сферичност. Само за непосветените напомням: сферата е формата на съвършенството.

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано” (2020), на множество студии и статии. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Съставител и съавтор на частта за Византия в тома „Византия. Йудаизъм“ на Юбервеговия очерк на историята на философията (Базел, 2019). Години наред театрален наблюдател на вестник „Култура“ и вестник „К“.
Предишна статияБелегът, който остава (2)
Следваща статияЕрата на изкуствения интелект