0
3695

Иван & Иван в „Бащата“

„Бащата“

Филмът на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Бащата“, който получи Голямата награда Кристален глобус на Международния филмов фестивал в Карлови Вари 2019, бе представен на лятното издание на София Филм Фест, а от 24 юли тръгва и по кината. Разговор с Иван Савов и Иван Бърнев, които играят баща и син в него.

Представи се.

Иван Савов: Завършил съм ВИТИЗ през 1982 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Първите две години след ВИТИЗ бях в Димитровград. Там имахме невероятния шанс да направим 2–3 неща с Георги Дюлгеров в театъра, което беше просто велико. След това бях в Пловдив и в Хасково, където по това време беше най-добрият български театър. Там Иван Добчев направи едни от най-добрите си неща, в които съм взимал дейно участие и за които съм получавал награди. До 90-та, когато емигрирах в Австрия. Прекъснах кариерата и бях там десетина години.

И сега киното?

Иван Савов: Пепи Вълчанов изненадващо ме покани за сериала „Кантора Митрани“, без да се познаваме. Още като го видях, а имам такава дарба да познавам хората, си казах: „Това момче е невероятно кадърно, ще стане страшен режисьор“. Оказа се, че ме е гледал в някои филми, защото аз съм снимал през годините… При Светльо Овчаров в „Юдино желязо“, при режисьорката Искра Йосифова, която снима два филма и аз участвах и в двата. Също и при Людмил Тодоров снимах, малко преди да емигрирам, в „Любовното лято на един льохман“. Явно той е гледал тези стари филми и ме извика.

И с теб ли беше така?

Иван Бърнев: Общото е това, че сме били в кръга, завъртян от Дюлгеров. Моята първа среща беше с Криси в дипломния ѝ филм „Последната пастирка“ с мен и Елен Колева и след това в сериала „Къде е Маги“, където те бяха режисьори. После се появи тази възможност за „Урок“, където трябваше да се помага, кой с каквото може.

Те винаги снимат нискобюджетно.

Иван Бърнев: Да, макар че за „Триумф“, който ще снимат, май ще трябват повече пари и дано да ги намерят.

Значи в „Урок“ вие участвахте на приятелски начала, защото ви хареса сценарият?

Иван Бърнев: Да, защото, първо, идеята ти харесва. Второ, когато правиш нещо заради самата идея, не можеш да поканиш напълно непознат и той да дойде с всичките си претенции… Говорим за друг вид кино. Последното нещо са били парите.

А вие двамата кога се срещнахте?

Иван Савов: Във филма на Светльо Овчаров „Лист отбрулен“ с Весела Казакова. И някакси веднага се харесахме и станахме приятели.

Иван Бърнев: Много е странно, че после сме се засичали по снимки много пъти не благодарение на нашето приятелство, просто така става. И в „Стъпки в пясъка“, и в сериала „Къде е Маги“…

Все пак кино или театър?

Иван Савов: Усещам, че ми липсва ставането сутрин и отиването в театъра. Сега може би не е същото, но навремето в Хасково, където всички бяхме на едни години, ставаш и дори да не репетираш, отиваш в театъра… Страшно ми липсва това усещане, че си сред приятели…

Иван Бърнев: Иван говори така, защото не се занимава много активно с театър. Не че не играе от време на време и не режисира на всичкото отгоре… Аз пък като нямам много театър, искам театър. И обратното – като не съм снимал отдавна, си казвам: „Писна ми от тоя театър, искам нещо да снимам“. Не на всяка цена – става въпрос за нещо хубаво. „Бащата“ е такъв случай.

„Бащата“

Петър ми каза, че вие и в живота имате такива отношения – тип баща и син, хем се привличате, хем малко се изнервяте един друг…

Иван Савов: Е, аз го ядосвам, защото съм по-хард.

Иван Бърнев: Имаме си някакви неща, по които имаме редовно разногласия. Може би вкусове за определени представления. Например аз съм му казал, че нещо ми харесва, той отива да го гледа и вика: „Що ме прати на това, то е страшен боклук, няма да стъпя повече на нищо“. Но това си е съвсем нормално, все пак става дума за индивидуалности.

Иначе как определяш Иван като партньор?

Иван Бърнев: От актьорите, на които това, което прави, му е мисия в живота, виждаш, че не е спал, или пък е сънувал и е мислил. На другия ден, като дойде, има идея за това, какво точно да се случи. Той много добре хваща диалозите. Като го видя, го питам: „Ванка, как си днеска, добре ли си, ето диалога, кажи промените“. И той казва: „Значи, това драскаме, това драскаме, това остава, това ми е много удобно, ще го кажа. Предлагам ти да кажеш това – Не, не, абсурд – Добре, аз ти го предлагам.“ И тук се скарваме лекичко. В моя път това са ми най-хубавите срещи. Бих искал да ме канят само когато имам срещи с такива артисти. Много често, когато ме канят за театър, първото, което питам, е с кого ще играем. Това ми е много важно и съм готов да откажа в момента, в който има някаква лъжичка лайно в кацата.

И ти ли така го възприемаш?

Иван Савов: То е ясно, ние доказахме, че двамата работим заедно добре, Пепи и Криси го знаят. Явно на другите режисьори не сме им толкова интересни, имат други любимци. Не искам нищо да кажа нито за предишните им филми, нито за другите български филми, които взимат награди, но за мен „Бащата“ е един дълбоко вълнуващ филм. В него има нещо, което като че ли българското кино беше загубило. За мен този филм е най-емоционален от всичките им филми.

Той има най-силна връзка със зрителя.

Иван Савов: Има силен емоционален заряд, държи зрителите почти през цялото време. Виждам и чужденци как реагират, филмът минава през тях и ги вълнува.

Значи Петьо и Криси са вашите режисьори?

Иван Савов: В годините човекът, заради когото бих умрял, беше Жоро Дюлгеров. Аз така не съм обичал майка си и баща си. За Жоро бях готов на всичко. Това беше най-великият човек. И до ден днешен останахме свързани. Аз не му се обаждам, но ако той каже нещо, скачам веднага. След това се срещнах със Светльо Овчаров. С Людмил /Тодоров/ не бяхме толкова близки, но със Светльо бяхме приятели. Но Люси като ме повика за „Льохмана“ и като видях какъв човек е, така да ме е яд, че не снима. Просто невероятен режисьор.

И сега Петьо и Криси.

Иван Савов: Много тъпо звучи, защото ще кажат, че съм казал, че са много добри, за да ме взимат. Но те наистина са много добри в това, което правят. Ванката не е такъв човек, но аз примерно бъркам в сценария и искам да се виждам с тях, искам да променям и ги натискам, те понякога се съпротивляват…

И накрая приемат ли това, което предлагате?

Иван Савов: Моите тъпотии в голяма степен ги приемат, колкото и да е странно. Някакви неща, на които страшно държа. В първия филм цялата ми роля се закрепи на едно нещо, което си бях измислил. Става дума в „Урок“, че аз живея с една млада жена. Натиснах Пепи и те се навиха, да стане дума за това, че Маргита, дъщеря ми във филма, откакто е скъсала с нас, ни е заключила чакрите и ние заради това не водим толкова ценен живот. И говорим сериозно за тия чакри. В „Бащата“ вкарах неща за торсионните полета. Те не бяха чували за торсионните полета.

„Бащата“

Така ли си представяхте пътя си в изкуството? Или имахте някаква друга идея за себе си?

Иван Бърнев: Ако ме питаш, когато вече съм захапал тая професия, дали съм си представял, че така ще се развие… Аз до 18-годишна възраст изобщо не мислех да ставам актьор. Разбира се, на младия актьор в началото на пътя очакванията му са да се занимава много с кино, да има хубави големи роли…

Е ти не можеш да се оплачеш. И с Менцел си работил…

Иван Бърнев: Да, само че когато аз започвах, нямаше кино въобще. Нищо не се случваше. Всичко беше спряло от много дълго време. И само мога да бъда щастлив, че всички тия неща ми се случиха. Ние един час не сме имали по актьорско майсторство в киното. Само театър. И сме се учили в движение. Има хора, на които от първия път им се удава играта пред камера. При мен не е така. Аз съм с много движения, много експресивен, а това за кино не е добре.

А кой актьор или актриса бихте нарекли свой учител?

Иван Бърнев: Аз страшно много съм се влиял от Ивайло Христов, докато един ден си казах: чакай, ти си имаш собствено индивидуално излъчване. Той е много талантлив и има много готин поглед върху живота. Имах късмета да ми е учител във ВИТИЗ, бях в класа на Стефан Данаилов. И срещата ми с Менцел беше много знакова, защото той не е само режисьор, а и актьор и много се грижеше, много работеше с мен. Не е нужно винаги да ти показват, за да разбереш. Някой път две думи като ти кажат, са достатъчни да се промени моментално начинът на изразяване през актьорството. Срещата с Дюлгеров също ми беше много важна. И до днес се радвам, че имаме възможността да се чуваме от време на време.

Съветваш ли се и досега с някой от тях?

Иван Бърнев: Менцел за съжаление вече не е в добро здраве, с него отдавна нямаме контакт. С Ивайло просто пътищата ни вървят отделно. Той си има собствени студенти.

Иван Савов: Аз забравих Ивайло – да се работи с него също е голям кеф. Няма нещо да е снимал без мен. Ролите са малки, но пък аз се справям много добре. Особено в „Каръци“. Сега в последния си филм, „Страх“, ми даде нещо малко по-сериозно. Играя един …така, малко гадина. Много е сладка ролята, благодарен съм му на Ивайло.

Ти май обичаш повече гадини да играеш?

Иван Савов: Аз нашата професия я разделям на два типа актьори. Не казвам кои са по-добрите или по-лошите. Едните са актьори, които страхотно присъстват на екрана и не измислят. Ален Делон е такъв, повечето български актьори също. И един друг тип актьори, които умеят да измислят. Робърт де Ниро, Джак Никълсън, Марлон Брандо. Също този гениален човек Чаплин, който измисли танца с хлебчетата. Може би, ако съм по-добър техничар, ще го направя по-добре, ама не съм го измислил аз. От тая гледна точка винаги се опитвам да измисля нещо неординерно. Не обичам хора, които само присъстват. Не е лошо, но на мен ми е малко. Никита Михалков, ето ти друг пример. Не можеш да го видиш само да присъства, той винаги измисля. Ивайло е такъв тип артист, Ицко Финци е такъв, при които измислянето е по-голямо от присъствието.

Отвътре навън или отвън навътре?

Иван Савов: Не мога да определя. Ицко Финци и отвътре навън, и обратно като измисли, е страшно. Такъв тип присъствие харесвам. И когато някой ме изненада с нещо, което е измислил.

Има ли разлики между вас в работата?

Иван Бърнев: Има. По начина на актьорстване. Аз обичам да бъде непринудено и затова много често съм много верен в първите дубли. И наистина е живо, непринудено, истински съм. После обаче качеството на дублите започва да пада, започвам да боксувам, да повтарям, да го нагласям, знам къде ще се подпра, знам какво ще съборя и ще падне и то вече не е живо. Иван пък е изключително органичен, но го постига с много повторения, с много нагласяне. Към пети дубъл става стабилен и категоричен.

И как се съчетавате?

Иван Савов: Ами много интересно обясняваха как в монтажа режели едни дубли на мен, други на него

„Бащата“ ли е върхът за вас?

Иван Савов: Никога не се интересувам как изглеждам, макар че се харесвам как присъствам. И себе си, и Ванката харесвам. Но моето нехаресване е във връзка с драматургията на образа. За мен ролята е завършена, когато е драматургически цялостна.

А сега като погледнете назад към „Бащата“, бихте ли искали нещо да промените?

Иван Бърнев: То винаги има какво. Но ако променя едно, нещо друго пък ще измърда.

Иван Савов: Не, добър си е филмът.

А кое ви беше най-трудното?

Иван Савов: Пепи ми отряза нещо, за което много ме е яд, защото за мен това, че бащата чува какво е искала да каже жена му, е малко за финал. Ванката като казва, че ще стане баща, нека си остане финалът на Ванката.

Финалът е с дюлите.

Иван Савов: Това е много емоционална сцена, дори и аз самият се вълнувам, и там си бях вкарал следния текст, който заснеха: „Аз сега как да ѝ кажа, че я обичам?“ Не ми е достатъчно само това, че става дума за дюлите. Този човек се е държал като тъпанар с жена си през целия ѝ живот и в последния момент ѝ е казал: „Да пукнеш дано!“. Това не може да не го изяжда.

Само да знаеш, че то се усеща.

Иван Савов: Да, знам че се усеща. И се разбира, че човекът няма шанс, не може да се върне жена му.

Според мен финалът с дюлите толкова добре връзва всичко.

Иван Савов: Много е добре, жестоко е.

„Бащата“

Как си представяте следващия филм, в който бихте работили, и какво бихте искали, каква роля да изиграете?

Иван Савов: Никога не съм имал предпочитания за дадена роля, винаги за процес. На мен ми е важна работата и след нея да прекараме зрителя през нещата, които сме търсили. А за „Бащата“ му казах на Ванката, какъв ще е тоя филм, само ние двамата…

Иван Бърнев: Страхувахме се какво ще видим.

Иван Савов: С двама души… Знам, че звучи нескромно, но аз съм много добър артист. Сега просто не играя и не ме знаят. Но има хора, които ме помнят от ония години. И въпреки всичко – двама души… Правил съм две пиеси с двама души, много гадна работа.

Филмът не е камерен.

Иван Савов: Не е. Но с двама души да накараш хората да стоят, си е доста… Имах притеснения. Обаче те гледат и се вълнуват, и преминават през това, през което ги водим.

Иван Бърнев: Минавали са ми и такива мисли, че успехът на „Урок“, на „Слава“ е безспорен, с признания, награди. И каква отговорност нося, защото предните им два филма са добри, направили са вече име, и то наистина защитено, подплатено. Тоя филм, който е извън трилогията и само с двама актьори, какво ще бъде. И изведнъж като гледахме филма, че пък и като взе наградата в Карлови вари, бях толкова щастлив! Според мен смисълът на фестивалите е и да провериш дали това, дето си се блъскал, работил, увлякъл си още сто души около теб, си е заслужавало. Примерно хуморът, който ние си мислим, че вкарваме – ами ако не работи? Или обратното – как не сме си давали сметка, че това може да бъде толкова смешно.

Така ли си представяхте успеха, като това, което се случва с „Бащата“?

Иван Савов: Аз не съм си представял никакъв успех. Като отидохме да гледаме филма, му казах: „Ванка, тоя филм е хубав, ама не е за фестивали. Човешки филм е“. И като ни дадоха голямата награда, бях наистина изненадан.

А сега, с опита, който имате и в театъра, и в киното, чувствате ли, че имате по-голяма власт над зрителя?

Иван Бърнев: Не, никога не си сигурен. Може да си верен в целия филм, а в една малка сценка да не си и това да развали цялото. То се изгражда и с режисьора, и с оператора, и на монтажа накрая, така че въздействието върху зрителя е сложно нещо.

Как възприемате грешките си?

Иван Савов: Аз дълги години не съм се харесвал. Сега, странно, почвам да харесвам нещата, които правя.

Себе си ли играете в „Бащата“ в крайна сметка?

Иван Бърнев: В така развития сюжет не играя себе си, нито ситуацията с жена ми е такава, нито с баща ми, слава Богу. Родителите ми са много разбиращи хора. За мен баща ми е един от първите примери за мъжкар, бивш летец е. Но както виждаме във филма, не играя някакъв много различен от мен персонаж. Това може би ме е спечелило за актьорската професия, че можем да се пробваме в различни животи. Така че и съм аз, и не съм.

Иван Савов: За разлика от Ванката, при мен се припокрива в много голяма степен типът „крив характер“. Нещата, които съм добавил, съм ги гонил в тая посока, за да може да се разбере какво се случва впоследствие с този човек. Тогава е по-ярък. Някак усещах, че се припокривам с това, което му се случва. Да не казваш на хората до теб, че са ти важни, е голяма грешка, която ние правим редовно. Когато стигнеш едни години и ти се случи такова нещо, и на всичкото отгоре то излезе на лента и виждаш, че хората наистина се вълнуват, определено се чувстваш удовлетворен, че са ти дали тая възможност, пък и ти не си ги разочаровал. Защото, да не се хвалим, ама много добре сме се напаснали с Ванката. Трудно си представям други двама в тези роли.

Иван Бърнев: Не мога да си представя.

Иван Савов: Трудна работа. Имаме и някаква външна лека прилика.

Иван Бърнев: И няма никакво актьорско его между двамата, както каза някой. Напротив, даже съм чувствал отговорност, като виждам, че той вибрира в нещо, да не го издъня, защото сме свързани. Мисля, че това е едно от големите качества на тоя дует, че е обърнат гръб на всичко, което после може да донесе някакви дивиденти, на всякаква суета.

Като ви слушам, констатирам, че сте доволни от факта, че сте актьори.

Иван Савов: От това, което ни се случи, да. Като знам колко хора ще го видят и ще ги развълнува…

Иван Бърнев: За мен е почти едно и също – да ми дадат награда или да ме спрат на улицата и да ми кажат: „Пич, на „Стъпки в пясъка“ ей така съм ревал“. Е, от тия неща как да не си щастлив! Всъщност това е най-ценното.

Вие сте от малкото щастливци, които могат да получат такова удовлетворение от работата си.

Иван Бърнев: Да, и то при положение, че не сме като Иван Иванов, Любо Чаталов, Стефан Данаилов… Ако ни кажат имената, някъде няма и да се сетят кои сме. Но в момента сме щастливи, че ни се случва на нас.

Ние от другата страна също. Защото така ни се случва и на нас.

Иван Бърнев: Със сигурност. Само трябва да накараме хората да влязат в залата да гледат „Бащата“, защото той е и зрителски филм. Световната тенденция е да не се ходи на кино, вече вкъщи имаме какви ли не системи. Обаче повярвайте ми, да отидеш в кинозалата – това не може да го замениш с нищо. Публиката ти въздейства, социализацията. Същият филм ще бъде, но вкъщи няма да го оцениш.

Свършили сте си работата идеално.

Иван Бърнев: Затова ми е и малко мъчно, защото няма да се повтори никога.

Не знаеш, може да дойде и по-добро.