3
1903

Иван Милев: Посоки

Иван Милев, Отчаяние, 1923, гваш върху хартия, СГХГ

За изложбата в СГХГ и посоките на изследователския интерес към Иван Милев: кураторът Филип Зидаров във видеоинтервю за Портал Култура.

Изложба, посветена на 120-годишнината от рождението и на 90 години от ранния край на Иван Милев, е подредена до 6 август в Софийската градска художествена галерия. Експозицията е наречена „Посоки“, защото прави опит да очертае чрез конкретни произведения многопосочното творчество на Иван Милев като живописец, илюстратор, график, сценограф, стенописец.

„Тази изложба се опитва да заложи няколко направления на бъдещи изследвания, на бъдещи размисли за този толкова необичайно появил се художник, зародил невероятен интерес, който продължава и до ден днешен. Художник, който в някакъв смисъл продължава да бъде толкова модерен“, обяснява във видеоинтервю за Портал Култура кураторът Филип Зидаров.

В СГХГ могат да се видят произведения, чрез които се проследява връзката с народностния или приказния елемент в творчеството на автора, с религиозната тема, мистицизма и фатализма, с „Родно изкуство“, сецесиона и декоративния стил, както и с незавършилия български модернизъм, чийто представител е Иван Милев.

Произведенията, включени в изложбата, идват от ХГ Казанлък, Националната галерия, Националната академия, СГХГ, Националния литературен музей, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ „Кирил Петров“ – Монтана, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ Русе и редица частни колекции. Експозицията се осъществява в партньорство с Художествената галерия в Казанлък, където се съхранява най-голямата част от наследството на Иван Милев. През есента изложбата ще бъде представена и в родния град на художника.

В екипа на проекта са: Филип Зидаров – куратор; от страна на СГХГ: Красимир Илиев, Станислава Николова, Пламен Петров – координация по проекта и трансфер на произведенията, Илинка Чергарова – реставрация, Надежда Олег Ляхова – дизайн.

3 КОМЕНТАРИ

  1. Ще споделя своето неприятно впечатление от посещението си в изложбата. Преди всичко наложената забрана за снимане на картините, повечето от които са собственост на държавни галерии, където снимането е разрешено без светкавици. В добавка – почти цялото творчество на Иван Милев е било показвано, издавано в албуми, това не е негова първа събрана изложба. И на въпрос, защо не е разрешено снимането, служителката от касата отговори троснато, че частните колекционери , предоставили малка и незначителна като количество част в експозицията били забранили. И се питаме, кой от тези частници би имал този нелицеприятен интерес, хората да не занесат у дома снимки от картините зад стъкла, осветени и с блясъци, така че и дума не може да става за репродуциране. Отговорът се набива от първо прочитане на клекционерите – сред тях Светлин Русев. Изключително неприятно, разбира се. Но да добавим още една интересна подробност, в колекцията на Квардрат 500, подредена именно по вкуса на същия този престарял и преекспониран капацитет, точно картините на Иван Милев са натикани в неоткримаема зала, до която на практика без специално питане, направление, обяснение публиката не стига, особено чужденци. В тази неугледна, изолирана част от галерията, тъмна, ниска, насечена от тесни карета за по две-три картини са закрити от публиката… Младимир Димитров Майстора, Цанко Лавренов, Иван Милев, Васил Стоилов, Златю Бояджиев, Стоян Венев и дру най-големите и известни наши творци. Натикването им в този неоткриваем кът в Квадрат 500 е направено неслучайно. Направено е с огромна злоба и нарочно наказание от един отмъстителен егоцентрик. А точно пък картините на Иван Милев са в тесен коридор, поставени в неуглено местоположение, сякаш да бъде линчуван, да бъде принизен, забутан, залутан в културната памет.
    И да се върнем обратно в СГХГ. Подобни експозиции , събрани юбилейни изложби не се правят всяка година и всяко десетилетие. Следваща подобна експозиция на Иван Милев на практика може да бъде показана чак след десетилетия. И на частния колукционер му е хрумнала щастливата идея да наложи забрана за снимане, та да отшуми час по-скоро в колеуктивната памет на гражданите творчеството на Иван Милев. Дали е съвпадение? Не, не е съвпадение, красноречивият пример с Квадрат 500 го доказва.
    Но да прибавим още един щрих – за своите картини другарят Светлин е избрал най-светла и просторна зала, ширеща се в задължителния маршрут на посетителите, преминаващи от едното крило в другото.
    Неприятна история.

  2. Отдавна гражданите Рашидов и Светлин Русев би трябвало да бъдат изгонени от всякакъв досег до обществени места в културата. Дори и само заради това, че унищожиха две прекрасни галерии, смесвайки експозициите им в ужасяваща еклектика, профанизирано аранжиране на несъвместими картини от различни епохи, стилове, националности, в пълно противоречие с установените класически принципи в световната практика на музейното дело. Писал съм вече до смехотворните и профански разположени съседства на картини от български автори с картини на художници от други страни и епохи, при това някои с майтапска подредба – две картини от един, три картини от друг, после пак две карн„тини от първия и т.н. , кретенска подигравка с авторите, но…премълчавана поради страха от мастития Русев и неговия ортак-мултак. За безобразията , станали в залата с картините на старите европейски майстори вина носат точно отново тези двама силом наложени да властват другари. Аман.

  3. Но най-гадната мерзос е загробването с черни пана и рамки, черни постаменти на най-хубавите картини, собственост на двете съсипани галерии. За загробиш в черни кантове творбана Борис Георгиев и да я поставиш върху черно пано е злостна акция , злонамерена и целяща да се унищожи духовното излъчване от картината. Има дали, в които некрофилската мания над всичко да доминира чернилката е сякаш дияние на мрачен психопат. Черни пластики върху черни постаменти съседстват с огромни черни пана, върху тях са окачени в черни кантове по рамките картини, подбирани най-вече по признак, че изобилстват с черно в композицията си. Налудна история. Единствен изход е, да се преработи изцяло концепцията на Квадрат 500.
    И да помолим директоркага на СГХГ да разреши незабавно снимането на картините на Иван Милев.