На 24 години пианистът Игор Левит вече е смятан за звезда с голямо бъдеще, на самия него това обаче му е безразлично. По-скоро е антизвезда, печели публиката с изпълнителска зрялост и виртуозност.
„Какво отличава големия пианист?”, пита се Елеоноре Бюнинг, музикален критик на Frankfurter Allgemeine Zeitung. „Преди всичко трябва да разбира живота и как той се отразява в архитектониката, структурата, историята и изразителността на музиката. За да може да разгърне произведенията, които изпълнява, като книга и да чете в тях, да ни разказва техните истории, сякаш се случват отново тъкмо сега, така че всички лесно да ги разберем с ушите и сърцата си.”
На 24 години пианистът Игор Левит вече е смятан за звезда с голямо бъдеще, на самия него това обаче му е безразлично. „Знаете ли, за мен не е нещо необикновено, че съм музикант” – казва го, сякаш готов да спори с журналиста от Deutsche Welle. „Откакто мога да мисля, правя музика. Това е напълно нормално, най-естественото нещо на света.” Левит, по-скоро антизвезда, все още не е деградирал до медиен продукт, той печели публиката с изпълнителска зрялост и виртуозност.
Роден е през 1987 г. в Нижни Новгород, първия си урок по пиано получава от своята майка, когато е на 3 години. Семейството се мести през 1995 г. в Хановер, където е събран каймакът на европейските музикални педагози. Тъкмо е създаден отделът за талантливи деца към Висшето училище по музика, където днес майката на Игор води клас. В Хановер момчето учи първо при Карл-Хайнц Кемерлинг, после при финландеца Мати Раекалио и Берн Гьоцке, както и в Залцбург при Ханс Лейграф. Освен това понякога работи с Андреас Стайер. Защо толкова много учители: както сам твърди – защото има много възможности, а и техническото съвършенство е непостижимо, винаги има какво да се научи. През 2004 г. получа втора награда на „Мария Калас Гран При” в Атина. Като най-млад участник в конкурса на името на Артур Рубинщайн в Тел Авив през 2005 г. печели едновременно четири награди, става лауреат и в Хамамацу, Япония. За мнозина скоростта, с която разширява репертоара си, изглежда зашеметяваща. Концертира от 2000 г. в цяла Германия, Париж, Милано, Карнеги Хол в Ню Йорк, Залцбург. Неотдавна бе обявен от BBC за един от новото поколение артисти, през настоящия сезон изнася рецитали в зали като BOZAR в Брюксел, Кьолнската филхармония, Концертгебау в Амстердам и Барбикан в Лондон, през февруари имаше турне в Япония. Свири с Лондонската филхармония под палката на Владимир Юровски, с Будапещенския фестивален оркестър под ръководството на Иван Фишер, с Радиофилхармонията на NDR в Хановер и Щатскапеле Дрезден, с Дюселдорфските филхармоници и Английския камерен оркестър в Лондон. Освен на солистичната си кариера се посвещава и на камерната музика, свири с Лиза Батиашвили, Готие и Рено Капюсон, Миша Майски и Максим Венгеров.
За произхода си Левит твърди, че е евреин, роден в Русия, живеещ в Германия и влюбен в Европа. Съзнава, че без немския език не би създал толкова тясна връзка с Бетовен. Според критиците скоро може да се впише сред най-добрите интерпретатори на Лист в света.
Критиците определят Игор Левит като човек със светла и тъмна страна, неспокоен, сякаш съчетание на две личности. Истински сериозен става само когато свири. Разбира се, свиренето му също е пълно с енергия и логика, а всяка нота се изпълнява с вътрешното убеждение, че другояче не може. Технически брилянтен, много сигурен и интелектуален. Този, който има щастието да го чуе в повече от един рецитал, бързо установява: пред пианото той е изследовател, непрестанно търсещ. А ето как Игор Левит изпълнява Шакона на Бах в аранжимент за лява ръка от Брамс.
