Първият голям оперен шедьовър на Моцарт стига до широката аудитория в целия свят и в София благодарение на пряката прожекция от програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“. На 25 март началото е в 19 часа.
Огромно признание е, когато една постановка издържи проверката на времето и получава най-висока оценка от критиката отново и отново. Идоменей на режисьора Жан-Пиер Понел го постига сякаш с лекота – през 1982 г. е премиерата в Метрополитън опера с цяло съзвездие големи певци: Лучано Павароти, Илеана Котрубаш, Фредерика фон Стаде. Тогава Донал Хенахан пише в „Ню Йорк Таймс“: „Продукцията на Жан-Пиер Понел застава до най-доброто, което Метрополитън ни е представял през последните години“. Сега, 35 години по-късно, поредното възраждане на тази опера предизвика същото издание да излезе със заглавие: „Моцартовият Идоменей показва Мет в най-добра форма“. (Антони Томазини)
Идоменей не е сред най-популярните оперни заглавия, но всъщност е първият голям шедьовър в жанра на 25-годишния Волфганг Амадеус Моцарт, който пише по поръчка, в типичните рамки на opera seria, популярна през XVIII век. Бароковият модел налага митологичен сюжет, либретото е изготвено от дворцовия капелан на Залцбург Джовани Батиста Вареско, а изборът пада върху историята на критския цар Идоменей, който претърпява корабокрушение при завръщането си от Троянската война и моли Нептун за помощ, но в замяна обещава да принесе в жертва първия срещнат на брега. Този човек се оказва неговият собствен син Идаманте, а опитите бащата да спаси детето си, без да разгневи бога на моретата, завършват с тържество на любовта и справедливостта.
Композиторът се възползва от възможността да създаде разгърнати оркестрови и хорови сцени, както и взискателни солови партии. Тази опера изисква високо ниво във всеки един детайл. Нещо, което Метрополитън опера може да си позволи.
Режисьорът Жан-Пиер Понел (починал през 1988 г.) залага на мащабни, впечатляващи декори с древногръцки колони и класически костюми от XVIII век, някои от които „показват характер сами по себе си“ (Джордж Грела, newyorkclassicalreview.com).
Певческият екип е отбран и допринася много за превъзходния резултат. 48-годишният тенор Матю Поленцани е гордост за американския оперен театър, с бляскав красив глас и благородна осанка, достойна за героичната фигура на Идоменей. Отбелязват изпълнението му като елегантно и проницателно, дълбоко затрогващо. Самият той е най-силно привлечен от психологическите портрети на героите, по-ярки, по думите му, от всяка друга опера на Моцарт.
Ролята на Идаманте, замислена за кастрат, е поверена на мецосопрана Алис Куут. Мекият ѝ, сочен глас придобива пламенни краски в моментите, когато героят преживява вътрешната борба на млад човек, влюбен в дъщерята на врага, но следващ синовния си дълг. В Идаманте са влюбени две жени – заложницата Илиа, дъщеря на троянския цар Приам, и дъщерята на Агамемнон – Електра. Едно от впечатляващите присъствия на сцената е сопранът Надин Сиера – млада американска надежда, вече забелязана като победителка в националните прослушвания на Метрополитън през 2009 г. Тя е най-младата носителка на наградата на фондация „Мерилин Хорн“. В партията на Илиа, която пее за първи път, певицата открива начин да покаже едновременно вокални и артистични заложби – надарена е с ярък, звънлив глас, но едновременно с това придава на героинята си нужната дълбочина, за да изобрази любовта, предаността и достойнството ѝ. Колкото до изпълнителката на Електра – отрицателната героиня в Идоменей, според критиците южноафриканката Елза ван ден Хеевер е забележителна – равна на съперницата си като гласови данни и красив тембър, но неотстъпваща и като сценично въздействие.
Идоменей дава превъзходна възможност за изява на оркестъра и невероятния хор на Метрополитън – с цялата необходима за Моцартовата партитура топлота и финес. Героят на вечерта несъмнено е диригентът Джеймс Ливайн – доскорошен музикален директор на нюйоркската трупа, а сега, след 40 години начело на Мет, вече обявен за почетен директор. Всички – и певците, и критиците, и публиката, отбелязват неговата отлична форма. Освободен от тежките административни и творчески отговорности, той може да се съсредоточи в работата по трите си участия през сезона, включващи още Италианката в Алжир и Набуко с Пласидо Доминго – спектакъл, който също беше включен в преките излъчвания от Ню Йорк. Именно Ливайн е човекът, заложил операта Идоменей на Моцарт в афиша на Метрополитън преди 35 години. И оттогава поддържа неизменно високото ниво вече 70 спектакъла. Не са много на брой, защото това не е Сватбата на Фигаро, нито Вълшебната флейта, но творбата на Моцарт заслужава да бъде чута, видяна и оценена по достойнство.
Излъчването на живо на 25 март в Синема Сити в София е възможно благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.
