0
361

Избирам да пея на литовски

Tamsaule/E.U.E.R.P.I. в Дом „Канети“ в Русе, фотограф Момчил Михайлов

Тази вечер в Първо студио на БНР гостува литовско-българският ембиънт дует Tamsaule/E.U.E.R.P.I. С певицата и поетеса Егле Гелажиуте-Праневичиене разговаря Ивайло Стефанов.

Първото съвместно турне на експерименталнотo eмбиънт дуо Tamsaule/E.U.E.R.P.I. започна миналата седмица на откриването на 10-ия русенски Литературен фестивал в Дом „Канети“. Този избор не е случаен, тъй като Егле Гелажиуте-Праневичиене (клавири, електроника, глас), със сценично име Tamsaule, е не само музикантка, но и уважавана литовска поетеса. А китаристът и композитор Мирян Колев (със сценичното име E.U.E.R.P.I.) е един от най-успешните български ъндърграунд артисти напоследък, с много концерти и участия в артистични резиденции в Ирландия, Южна Корея, Норвегия, Дания, Прибалтийските страни, Словакия, Германия и на Балканите. Двамата създават съвместния си албум Interflow, който излезе миналата седмица, по метода long distance operators (формулировката е на Хюго Рейс) – изцяло от разстояние. Първата им среща на живо е за тези три концерта в България – в Русе, Велико Търново и София, където (тази вечер, 11 октомври, от 21 часа в Първо студио на БНР) в рамките на серията „Аларма Пънк Джаз“ ще направят и радиопремиера на проекта. Ще чуем изключително красиви песни, които самата Егле нарича „атмосферичен фолк ембиънт или атмосферичен етнически ембиънт“.

За жанровото разнообразие, експеримента в музиката и бъдещето на „малките езици“ с Егле Гелажиуте-Праневичиене разговаря Ивайло Стефанов.

Нека да започнем с въпроса за „откриването“ на собствения стил и за неочакваните срещи с артисти от другия край на Европа, какъвто е и Мирян.

Стигнах до стила музика, който създавам днес, преди няколко години и се чувствам наистина приятно в него. Мисля, че това е моята музика, защото досега съм опитвала много направления, знам много фестивали и места, но никога не можах да изразя добре себе си чрез други стилове… Например, преди се представях само с пиано и с моите текстове, но всичко беше много акустично. Затова потърсих някакви по-широки форми на опит – за да могат слушателите да усетят изкуството ми по-цялостно. Така започнах да използвам синтезатори, компютри и различни други звуци с цел да увелича диапазона и да създам различни звукови пейзажи. С Мирян вече бяхме свирили на един фестивал, не се срещнахме там, но по-късно се намерихме в интернет и постепенно решихме да създадем общ проект, защото наистина всеки от нас хареса това, което другият правеше.

Tamsaule/E.U.E.R.P.I. в арт-пространство „ТАМ“ във Велико Търново, фотограф Aukse Gasyte

Използвате доста фолклорни мотиви. Разкажете малко повече за тази страна на музиката ви.

Аз съм и учителка по пеене в Литва, така че винаги съм работила сама с моя глас, а също и с гласовете на други. И винаги съм се питала как мога да опозная собствения си глас най-добре и какво трябва да науча, защото по онова време всеки мислеше така – ако искаш да се научиш да пееш, просто използвай някаква западна музика, поп музика от Америка например, джаз също, или просто да се научи от поп културата… Но по-късно осъзнах, че най-добрият начин да се опиташ да опознаеш гласа си, а и себе си, може да дойде именно от твоята собствена култура, на първо място, а след това можеш да я сравниш с другите… Тогава започнах да пея литовски народни песни и почувствах, че те са нещо много силно. Всяка култура има своя собствена чиста музика и в нея се съдържа много памет. Осъзнавайки това, можеш да получиш силно вдъхновение от тази музика. Взех много от литовските народни песни и започнах да ги комбинирам с някакъв тип експериментален алтърнатив и ембиънт музика. Понякога пея само народни песни, друг път ги изпълнявам заедно с импровизационна музика. А понякога пея мои собствени песни, а хората мислят, че пея фолклорни. Когато в песните ми хората могат да припознаят фолклорното, това е прекрасно.

Какво мислите за оцеляването на т.нар. „малки езици“ в Европа? Литовският е много стар език…

Да, той е един от най-старите индоевропейски живи езици. Аз всъщност съвсем съзнателно се опитвам да го съхраня и използвам. Съвсем съзнателно избирам да пея на него значителна част от песните си. Има много музиканти и в Литва, и по света, които избират да пеят на английски, защото това би могло да им донесе популярност и повече слушатели, но това според мен е най-лесният начин… Аз избирам да пея на литовски и тогава за много хора е може би трудно да ме слушат, заради думите, но смятам, че е абсолютно необходимо да се запази езикът във всекидневната култура и най-вече в музиката, а също така и да се избегне този проблем, който целият свят има – защото, ако погледнем класациите, ще видим, че над 95 % от песните са на английски. Да, аз работя много на литовски, въпреки че обичам и много други езици, защото съм филолог по образование.

Какви са другите ви музикални влияния през годините?

Наистина мисля, че съм повлияна много от рок музиката като цяло и от метъла в частност. И понякога от други видове алтернативна музика, които съм слушала много преди и които все още обичам. Дори синт-поп харесвам (подчертавам, синт-поп, за да има разграничение от комерсиалната поп музика), но аз бавно преминавам към промените. Харесвам много групи като Sigur Ros… Да, точно този тип дълбока алтернативна музика. Със сигурност много обичам да експериментирам.

Впечатленията ви от България? Русе е първият град, в който представихте музиката си миналата седмица.

Наистина ми допадна. Дори и ако тук вали дъжд, точно както в Литва. Много харесах хората, а Русе е наистина красив. И между другото имате много добри цени на всичко. Не знам какво да очаквам от София, но наистина обичам да чувствам публиката, това всъщност ми дава енергия – когато споделям моята музика и след това получавам ответна реакция или енергия от другите. Това е всичко, от което се нуждая.