0
663

Изборите са,
за да избираме

TDimova

„Ще бъде изключителна трагедия за българската демокрация, ако и този път Народното събрание се отнесе толкова национално безотговорно към референдума, колкото и предишното 42-о НС”, категоричен е държавният глава.

Референдумът е пряка изява на волята на народа. Референдумът е пряка демокрация. Затова не е основателен демагогският страх, че народът може да вземе грешно решение. Нали народът е суверен.

Но в бюлетината за предложения от президента референдум трябва да има още един въпрос и мисля, че той е по-принципен от предложените три: за промяна на самата избирателна система – изборите да бъдат валидни само тогава, когато в тях са участвали 50 процента от избирателите плюс един. Писала съм за това по друг повод, сега го повтарям в контекста на предложения референдум – не е логично заседанията на Народното събрание и на общинските съвети да се провеждат при кворум 50 процента плюс един глас, а самото тяхно избиране да е валидно независимо колко избиратели са участвали в гласуването. Изискването за кворум важи за всички видове избори, на всякакво ниво, а не се прилага единствено при политическите избори. Това прави избирателната система абсурдна по същество.

И без това представителната демокрация ограничава участието на суверена във вземането на решения. А когато избраните са избрани с нисък процент, участието на суверена в управлението става повече от символично.

Избирателите трябва да бъдат мотивирани, а не задължени да гласуват. Разликата е огромна и принципна. Единственото възражение срещу такъв принцип е, че когато няма кворум на избирателите, изборите ще трябва да се повтарят. При невалидни избори ще трябва да се провеждат нови, а това ги оскъпява. Но при изборите, провеждани по сегашните правила, дали не ни излиза много по-скъпо! Първите един-два пъти изборите ще се повтарят, но по този начин ще се научим на отговорност. Докато задължителното гласуване ще направи и избиратели, и избраници още по-безотговорни. Защото всяко нещо, което се върши по задължение, сваля отговорността. При социалистическата система всичко беше или забранено, или задължително и видяхме, че това провали и системата, и държавата. Днес нашето общество би трябвало да покаже повече зрелост. Иначе любимият ни национален спорт – да ругаем политиците, ще стане още по-масов и всенароден. Но няма да роди добър плод.

Наясно съм, че задължителното гласуване ще намали тежестта на контролирания вот, на купения вот, на етническия вот, тоест ще има положителен ефект, но той ще бъде кратковременен. Принципът стои по-иначе – може ли с недемократични средства да се постигнат демократични резултати? Задължителното, каквото и да е то, не е белег на свобода и демокрация.

Политиците никога няма да предложат избирателна система, изискваща кворум. Политиците ще се стараят на всяка цена такава избирателна система да не се приеме, ще го правят преди всичко с премълчаване, все едно че не съществува такава опция, въпреки очевидната логичност на идеята, че без кворум няма как изборите да са легитимни. Политиците се възползват от факта, че вече са във властта и от позициите на властта диктуват и налагат правилата. Затова ние, гражданите, трябва да се противопоставяме на този диктат. Именно поради това ние гражданите трябва да настояваме за избирателна система, която не налага и не ограничава, а стимулира. И работи само тогава, когато стимулът е истински, а не фиктивен.

Такава избирателна система може би няма да проработи истински още от първия път. Най-вероятно при първото гласуване избирателите ще гласуват с негативните нагласи, натрупани от предишните избори, а политиците ще се стараят да прилагат познатите номера. Но и едните, и другите ще разберат, че за да гласуват мнозинството от избирателите, трябва да се издигат свестни кандидати и да се предлагат полезни идеи. И така избирателната система, изискваща кворум, непременно ще покаже положителния си ефект при следващите и още по-осезаемо при по-следващите избори.

За пропорционалната система се казва, че и магаре да сложиш в листата, то ще бъде избрано. Точно това демотивира гражданите от изборите. На първите избори след 1989 г. имаше надежди, еуфория и ентусиазъм и затова имаше масово гласуване. Но това, което хората очакваха, все не се случваше именно поради порочните избирателни системи. Корупцията стана повсеместна, във всички области и на всички нива. Ценностите се сринаха. В резултат – апатията замени надеждите.

Противопоставянето на порочното статукво чрез демократична избирателна система е много по-ефективно, отколкото с улични протести, които сменят едни, за да се възкачат други като тях, както стана след последните протести и последвалите ги избори, както ставаше при всички предишни протести и всички предишни избори.

Демокрацията освен всичко друго е и традиция. Нашата традиция е много крехка. Демокрацията се учи, както всичко друго в този живот. Нашият най-голям национален недъг е, че винаги търсим вината в другия. Сега политиците са се превърнали в най-удобното ни оправдание. Но от това нищо не се променя. Избирателна система, изискваща кворум, ще  научи на по-голяма отговорност и политиците, и избирателите.

Избирателна система, изискваща кворум, ще обвързва в много по-голяма степен избора с резултата. Такава избирателна система ще мотивира избирателите в много по-голяма степен, ще ги убеждава, че техният глас има реално значение, ще ги прави по-отговорни. Ще прави по-отговорни и политиците – предизборната кампания няма да бъде негативна или агресивна, а ще се залага на качеството на кандидатите и на идеите. Много по-отговорна ще бъде и работата им след избирането.

Никой, никога и никъде не е давал права на народа доброволно. Винаги и навсякъде властта се е стремяла да лъже и ограбва народа. Където народът има права и колкото ги има, те винаги са извоювани. Сега е нашето време да настояваме за провеждане референдум и да настояваме за въвеждане на истински демократична избирателна система.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияЕвразия (2)
Следваща статияТрябваше време, за да станем нормални хора