1
2576

Избори и схеми  

Колкото повече обсъждаме резултатите от последните избори, толкова по-голям е разнобоят в интерпретациите им. И колкото повече (си) ги обясняваме, толкова по-малко сякаш започваме да (ги) разбираме. Ситуацията е патова. И нийде на хоризонта светлинка се не види…

Защо стана така? Поне логически, възможностите са две: или, включително заради коронавирусната пандемия, сме изправени пред емоционалния завършек на събитията от миналото лято (промяната!) – и тогава няма кой знае какво за разбиране; или има и някакво друго обяснение на сегашната безизходица, което се набива в очи, но просто не съумяваме да го забележим (справка – разказът на Едгар Алън По „Откраднатото писмо“).

Втората хипотеза не изключва първата, но я надгражда в специфична оптика. Едно е да видим събитията през очите на избирателите (резултатите от гласуването), друго е да ги промислим през очите на основните действащи лица в тях – политическите лидери (и техните истински мотивации). За да стигнем до сегашната „абракадабра“ от груби политически схеми.

В случая не говоря какво би трябвало да бъде (нали изборите са преди всичко дебат на идеи…). Би трябвало да е така, но не е. В България – с малки изключения – всичко се изчерпва най-вече до сблъсък на личности. И тези избори се превърнаха в един наистина персонален избор от голямо значение: „срещу“ или „за“ Бойко Борисов. Така се стигна до парадоксалната ситуация той (от джипката) да „спечели“ изборите (с над 800 000 гласа, изпреварвайки с 8 % Слави Трифонов, да не говорим за напълно срутилата се БСП…) и едновременно с това да ги „изгуби“: над 70 % от „другите“ срещу 26 % от „неговите“ избиратели, да не говорим и за извънпарламентарните гласове срещу него. И това е неоспорим факт.

Борисов срещу всички или всички срещу Борисов – но как?

Бойко Борисов държеше – с цената на всичко – да „спечели“ тези избори. За него този сблъсък бе въпрос на „живот и смърт“, включително на лично оцеляване. И той излезе пръв, но като лидер на парламентарната опозиция, а не като реален кандидат-премиер за „Борисов 4“. Което, поне за момента, го устройва.

Да, сега Борисов е в „ъгъла“ – той е „чумавият“, от когото всички гнусливо странят. Протестите от лятото и есента на миналата година го дискредитираха, но не го дисквалифицираха на политическия терен. С първото си място на изборите Борисов гарантира „личната си неприкосновеност“, което в неговите очи не е никак малко. И за него, но и за ГЕРБ.

Замислете се само как – особено при служебно правителство и съмнения за „указания“ от страна на президента – арестуват лидера на парламентарната опозиция (на първата политическа сила) в България; как ЕНП протестира, става скандал и се сформира международна анкетна комисия; как той се превръща в свидна „политическа жертва“, „втори Стамболов“ или каквото се сетите друго („черните чаршафи“ на командата на Мая Манолова пред дома му в Банкя и продължаващите щуротии на Ренета Инджова и архимандрит Дионисий отдавна му коват ореола на „мъченик“, необходим му, за да „препере“ при сгоден случай най-пресните петна от политическата си биография).

Ала да допуснем, че всичко това са „реторики“ и че Борисов (чрез ГЕРБ) – и без имунитет – ще продължи да се вихри „опозиционно“ в парламента, обикаляйки с джипката из страната в опит да си възвърне голямата народна любов…

Тук стигаме до второ действие: идеята му да „даде депутати“ за каквото и да е правителство, сформирано от „Има такъв народ“, заявена от него и потвърдена от Деница Сачева и Томислав Дончев.

Да, Борисов е готов на такава стъпка, защото сега най-вече търси как да натика противника си в „ъгъла“, измъквайки се оттам. С инстинкта си на уличен боец той вече е начертал бъдещата си тактика. В едно интервю още като главен секретар на МВР съм го чувал да разправя, че в неговия боен спорт най-важното било да си набележиш основен противник, когото „да блъскаш“, а останалите да държиш на къса дистанция. Ето защо той вече загрява за битка с болнавия Слави Трифонов, правейки се, че не забелязва останалите (най-вече „Демократична България“). И след като предложи някаква „формална листа“ за свой кабинет – примерно начело с Росен Желязков – която ще се провали, той ще започне „да подкрепя“… Все едно „какво“ правителство, предложено от „Има такъв народ“, само и само да ги натика в „ъгъла“, като избегне служебното правителство на президента, което би подготвило и президентските избори.

Така той ще се готви и за сблъсъка с Радев на президентските избори, скрито подкрепян от ДПС. До декември месец – когато ще атакува „открито“, под новите снежинки….

„Лош човек с добри намерения“…

Всичко това е вариант А. При условие че се стигне въобще до съставянето на правителство в рамките на 45 ОНС. Не до кабинет „Борисов 4“ (макар и без самия Борисов), който е немислим, а въобще до някакъв кабинет „Трифонов 1“ (макар и без самия Слави Трифонов).

И тук проблемът е отново личностен. Там е работата, че ние много добре знаем кой е Бойко Борисов (поне в политиката), но почти нищо не знаем за политическата мотивация на Станислав Тодоров Трифонов – емблемата на втората политическа сила, която вдругиден ще получи мандат, за да управлява страната. Познаваме (от сцената) шоумена Слави Трифонов, но не знаем нищо за политика Станислав Трифонов. Не знаем друго, освен че той се изправи срещу Бойко Борисов, но няма как да знаем не е ли той някой негов политически „аватар“. Не знаем в какво състояние е този човек, какви идеи има в главата си. Не го знаят и тези, които са гласували за него. Не знаем и какви са хората, избрани с листите му, нито какво ги обединява (както не знаехме някога какво представлява НДСВ).

Предполагам, че не го знаят и сценаристите му, днешното негово „политбюро“, които довчера пишеха шегите в шоуто му. Не го знаят и новите му политически съветници – Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които откриха в негово лице „новия цар“, след като се разочароваха (или забравиха) за предишния (Симеон Сакскобургготски), на когото – както казваха – не сме достойни дори да дишаме праха от подметките му.

Засега г-н Слави Трифонов е „симптомен“ и мълчи. А е и съветван да си мълчи. Особено ако няма какво да ни каже. За да се превърне от първия шоумен на републиката във втория неин „цар“. Съответно и сценаристите днес са „царе на мълчанието“ (имаше такъв термин от времето на НДСВ).

И както при Симеон Сакскобургготски не ни оставаше друго освен да запълваме „порциите от мълчанието“ с исторически реминисценции, тук ще трябва да правим това с откъси от песни на Слави Трифонов. Един приятел ми препрати емблематичен негов текст на една от известните му песни, който държа да споделя с вас:

Това е – аз съм лош човек
с прекрасни намерения –

със мене – зле, без мен – по-зле,
няма спасение…

Че ситуацията е такава, такава е… Може би – в отсъствието на политическа програма – ще ни я пускат и от парламентарната трибуна.

С особено показателния финал:

Това е – аз съм лош човек
с прекрасни намерения,
без никакви съмнения,
че оставаш тук
.

Само дето не е ясно ще остане ли тук (в парламента) „Има такъв народ“, или вече е с единия крак „навън“.

С което стигаме и до вариант Б на сегашната ситуация – ревностно отстояван от новия „политически сценарист“ Андрей Райчев – празно завъртане на „парламентарната рулетка“ (първия и втория път), след което президентът връчва трети мандат (примерно на БСП), всички се дръпват – служебно правителство, нови избори… И (тук има неясноти) – не е ясно как се стига до мажоритарни избори или Велико народно събрание, но следва триумф на „Има такъв народ“ и цялата власт е у народа, хората пеят песните на Слави и се прегръщат по улиците в края на лятото, защото светлото бъдеще е вече дошло. Какво следва след това, никой не знае.

Ала тъй като съм от поколението, родено в „светлото бъдеще“, то аз, подобно на Андрей Райчев, много добре си спомням, че след „светлото бъдеще“ следваше само „светло бъдеще“, гарнирано – отвъд песните и танците на народите – с порции от доста „горчиво настояще“.

Но всичко това идва „после“, след като еуфорията се разсее.

Освен това тук изникват още редица обстоятелства.

Първо, струва ми се, че подобни сметки за план Б някак не са съобразени с „народната воля“ на половината български граждани, излезли да гласуват в пандемията за 45 ОНС, а не за 46 ОНС, нито за Велико народно събрание. Така излиза, че сме правили избори заради самите „избори“ – за да направим и още едни избори в края на лятото, малко преди президентските избори.

Второ, не ми е съвсем ясно кой точно и кога ще приеме новия изборен закон – говори се за чисто мажоритарни кандидати – и кога точно ще се свиква Велико народно събрание.

Трето, хипотезата Борисов, а защо не и Нинова, готова на всичко за политическото си оцеляване, че дори и ДПС, да подкрепят какъвто и да е кабинет с мандата на Слави Трифонов, изобщо не е изключена. След което да му гледат „сеира“… Докато „шоуто“ им изнася.

Четвърто, вече се вижда как „Демократична България“ – най-разумната политическа сила в новия парламент – принципно се дистанцира не само от Борисов, Нинова или ДПС, но и от всякакви „неясни коалиции“, за които някой все пак трябва да поеме отговорността.

Всичко това – „когато се спазят парламентарните процедури“ – от ИТН би трябвало да благоволят да ни обяснят.

Те или някой друг. Ако се окаже, че „сценаристите на Слави“ на свой ред се нуждаят от други сценаристи, които да им казват какво да правят.

Политическият карнавал свърши с изборите. А какво следва нататък?

ИТН. И така нататък.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияИз „Епистолариум“
Следваща статияЧервен глад

1 коментар

  1. сценаристите обикновенно се крият в Пус(т)кото посолство. А самото то е най големия генератор на политически партии еднодневки, които трябва да разсейват вота. Май само Цветанив май не е насърчаван от Драган Цанков. Днес е ред на Слави демонстрира изобилие от политически идей събрани в два лозунга – мажоритарни избори и нулева субсидия. Това май е успял да запомни или може би друго не са му казали. За красивите и умните няма да говорим защото там вожда е комунистическо чадо с руски бакграунд. Мая и ко са палячовците на този парламент. Новият Болен Сидеров. Някъде в Масква тържествуват. България отново е неуправляема и с малко помощ ще падне в ръчичките радеви а от там ще вървим към авторитарен режим. Крайната цел на Кремлин – държиш президента и управляваш целата страна. Независимо от това какво искат гражданите… На вопли за демокрация се отговаря с педерасти ли искате да станенте? Вече видяно. Да видим шоуто. Ще се смеем. После ще плачем. Вече търсят място за Куку бенд в Парламента (по Жельо)