Няколко думи за състоялия се на 29 февруари 2020 г. моден пърформанс „Акция 20/2020“ с участието на Александър Гергинов, Ани Йотова, Eлена Златева, Борислава Горанова, Боряна Николова, Боян Петрушевски, Василена Габровска, Димана Видинова, Елвира Томалевска, Иван Гинчев, Йелена Кесич, Марина Младенова, Милка Александрова, Николай Божилов, Рафаела Рафаелова, Радостина Клинкова, Росица Боршукова, Стефани Тодорова, Теодора Спасова, Янчо Спасов.
Креативен медиатор – Мариела Гемишева.
Още в самото начало ще започна с перифраза на думите на демона на пуританите – Маркиз дьо Сад. Думи, с които той отключва своята книга „Философия в будоара“: Любезни развратници, вие, които още от млади не се подчинявате на нищо, освен на своите желания, и не познавате други закони, освен своите капризи, следващите редове са написани за вас! Провокацията за подобно обръщение идва не откъде да е, а от събитие, чийто материални следи в пространството, където то се осъществи – Чешкия културен център в София, днес вече са заличени. Разбира се, това бързо прикриване на следите е преднамерен ход на креативния медиатор на проекта – Мариела Гемишева, която е избрала като форма на артистична изява инструментариума на пърформанса и още по-широко – на акцията. А добре знаем, че тяхната природа е изначално ефимерна. В контраст на тази тленност обаче се явяват трайните белези, които това събитие остава в прелъстените да се включат в него – от авторите, през моделите до публиката. Съвсем отделен е въпросът дали участниците в този емоционален спектакъл догаждат, а още повече съзнават това.
Но нека се върнем към вечерта на 29 февруари, 18 часа и припомним, доколкото езикът ни позволява, какво се случи. Двайсет артисти – дипломирани през годините модни дизайнери в специалност „Мода“ при Националната художествената академия, специалност, която тъкмо през 2020 г. отбелязва 20-годишнината от своето създаване, трябва да покажат свои осъществени в материал проекти в полето на модния дизайн. Или както беше уточнено в пресинформацията – предстои да видим 20 авторски силуета в 20 уникални модни концепции, подчинени на все по-динамично променящия се феномен МОДА в съвременни визии и функции. В 17.50 ч. пред мястото на събитието вече има образувала се опашка. Стъклените врати са затворени, а през тях любопитстващите можеха да видят последните щрихи от приготовленията в централната зала на Чешкия културен център. От служебния вход/изход на сградата напускат екипът на Hair Story и гримьорките Айлин Авни и Габриела Очкова. Тяхната роля в процеса на подготовката на вечерта е изпълнена.
В 18.02 ч. плъзгащите се врати на Центъра се разтварят, за да погълнат губещата търпение публика. Шумът от стъпките се смесва със звуците на диктатора на музиката на вечерта – Ясен Згуровски, или както той предпочита да се представя – DJ Жулиета Интергалактика. Още в самото начало две живи женски фигури ни посрещат с маски на лицето и жълти строителни каски върху главата с надпис Under deconstruction. [обр. 1] Така непосредствено след нахлуването сме поставени в ситуация на игра със смисъла. От една страна са маските, отразяващи както проблемите с фините прахови частици във въздуха, замърсяванията в битието ни въобще, така и паниката превзела света с появата на коронавируса COVID-19, ескалирала тъкмо през февруари тази година. А от друга страна, е предупредителният текст върху каските, оповестяващ, че пристъпваме в процес на деконструкция, който както сам авторът на понятието dеconstruction – Жак Дерида, уточнява, трябва да бъде мислен не като етап на разграждане или разрушаване, а на анализ. Всъщност, каските са част от инсталацията на художника Стефан Николаев от 2017 г., която е надграждане – своеобразен разговор, диалог с по-ранната негова инсталация Under reconstruction (2004). Тук обаче мнозина преминават покрай предупредителните „знаци“ на входа забързано и съвсем естествено в надписите от жълтите каски разчитат просто добре познатото Under (re)construction. Но когато посетителите потъват в централната зала на Чешкия център, тази нетърпеливост в движението им неочаквано е прекършена. От една извънредна среща с Другите – 20 модни дизайнери до техните 20 материализирани идеи, облечени от 20 момичета от модна агенция Ivet Fashion. А между тях като в своеобразен танц се движи фотографът Петър Вълчев, който се опитва да документира случващото се. [обр. 2]
И преди да се отдадем на случващото се, нека видим някои от представените дизайнери и работата им, която е в основата на цялото събитие. Особено впечатляваща с премереността и ненатрапчивостта в решенията си е Рафаела Рафаелова. [обр. 3] Тя се обръща към една архетипна част от облеклото – ризата, за да я разпадне и употреби за изграждането на нов силует, при който е поставен акцент не върху заличаването на човешкото тяло, а тъкмо напротив – върху изявата на неговите линии. Употребата на сурова коприна в нейните естествени цветове; деликатните колоритни намеси, осъществени с багрила от билки; плетената дантела, обгръщаща тялото; изявата на триъгълника като водещ пластичен елемент при изграждането на обемите в дрехата примамват погледа. Приканват към встъпване в едно отминало време и неговото преосмисляне. Сред мъжете включили се в „Акция 20/2020“, трябва да бъдат посочени имената на Александър Гергинов, Иван Гинчев, Николай Божилов. А. Гергинов разчита на смели пластични идеи и прекомерност в изразните средства, с които да се достигне до синтез между скулптурен обект и живо човешко тяло. Отличителен в работата си е дизайнерът Николай Божилов. [обр. 4] В нея, както той сам отбелязва, дизайнът е резултат от сблъсъка, между математика и случайност, между точните науки и импровизацията. Авторът не афишира, а прелъстява с привидната оскъдност на средствата и материите. Провокира желания посредством детайла, в който се контаминират статиката на добре намерените материи и неръкотворното им оживяване от диханието на човешкото тяло. С индивидуален почерк се явява и Иван Гинчев, който макар и работещ активно в полето на дизайна за мъжко облекло, предлага една крехка визия за един нов пол. [обр. 5] С фино, сякаш английско чувство за хумор авторът чисто и прецизно прекрачва съществуващите наложени от самата мода маскулинни ограничения на дрехата. Изтърбушва я от съдържание и я съгражда наново, за да ѝ придаде различен смисъл, в който дрехата се е превърнала в художествено произведение, а човешкото тяло е само изобразителна повърхност, платно за съ-творяване. Този отказ от идеала, това оттласкване от утвърдените функции на модния дизайн дават възможност на И. Гинчев да конституира предложената от него визия в наслада за сетивата, във възбуда за чувствеността, в игра за разума.
Тъкмо такъв един специфичен „коктейл“ от идеи и визии ни беше предложен от включените в акцията модни дизайнери. С всичко това се срещаше всеки пристъпил в Чешкия културен център във вечерта на последния ден от дългия февруари. Триумф на сладострастието, разгърнал се не като традиционното за подобен тип прояви дефиле/ревю, а като празник на хедонизма. Моделите – живи човешки същества, всяко облечено в своята си дреха, част от които действително – произведения на изкуството, изпълняваха ролята на своеобразни музейни експонати. Но тук, в сравнение с други подобни модни пърформанси, те бяха употребени за създаването на изключително богат на смислови хоризонти наратив – за чистото воайорство, за сладостта от общуването в един илюзорен будоар, за деконструирането на модния дизайн – като съдържание, като цел, като обективизация. Тъкмо това превърна събитието в гигантски спектакъл на човешките страхове, низостни страсти и обезумяла, изтъкана от индивидуални комплекси чувственост.
Това беше спектакъл, в който човешкото тяло не беше нищо повече от окървавено от желания парче месо, приканващо да бъде консумирано. Това беше зрелище, в което всяка дреха се явяваше като артефакт пропит от жажда да бъде докоснат, да бъде накусен, усетен като наследено минало. Да, това бе своеобразна заявка за края на модния дизайн, за неговото осъкровеществяване (тезаурация) и превръщането му единствено в музеен обект. С битието на дрехата в света на хората е свършено. И ако до този момент тя е била част от него, имала е своята важна роля в живота на човека – да прикрива, да моделира, да конституира желания, то в „Акция 20/2020“ ни бе показано, че всичко това вече е доведено до своя край. Дрехата наместо да прикрива – оголва, вместо да моделира и възбужда – действа пагубно разрушително и ампутиращо. Но не заради самата себе си като такава, а заради все по-незадоволеното, въпреки десетките канали за това, човешко същество, тласкано непрестанно към неудовлетвореност, към нови и нови плътски желания, които трябва да бъдат удовлетворявани във все по-кратки срокове, във все по-големи размери.
Да, зрителите на тази акция, доброволно поеха ролята на любезни развратници. Беше им предоставена възможност да се докосват до телата на моделите. Тела, настръхнали от погнуса, а други навярно от сладостта на чуждия поглед. Всички можеха да вкусват дъха им. Да усещат страха, примесен със сексуална възбуда, излъчван от напъханите в дизайнерски опаковки тела. Тела, които в средата на вечерта се умориха. Умориха се да бъдат красиви. Тревожно се размърдаха, за да поемат глътка въздух и безсилно се строполясаха едно по едно по пода. Немощно се свиха в ъглите на изпълненото от воайори пространство. Имаше лица на момичета, в чиито очи влагата упорито се събираше в крайчеца, за да се търколят под формата на унизителни сълзи. От срам. Имаше лица, които бяха застинали от отвращение. Имаше и такива, които трепереха от паника, от безпокойство да не бъдат докоснати. Върху тези напрегнати тела всяка една от представените дизайнерски визии заживяваше самостоятелен живот, достоен за проучване. Но не дрехите, нито момичетата, облечени с тях, бяха героите в този гигантски вертеп, изпълнен едновременно с аромата на скъпоструващи парфюми, миризми на човешко тяло и прах от бляскав грим. Не те, а самите зрители изпълняваха несъзнавано всеки режисьорски каприз. Зрителите, които в началото смутено, а сетне без капчица свян, се включиха в този оргиастичен спектакъл. За да оповестят края на модния дизайн, краха на свенливостта и началото на едно извънредно положение, в което всички ние – любезните развратници, отдавна сме връхлетени от бича на импотентността – физическа, емоционална, интелектуална. Извънредно положение, чието начало вече е обявено, но не и неговият край. Край, в който будоарът ще бъде превърнат просто в музей на невинността.
ACTION 20 | 2020 from Lora Parmakova on Vimeo.
