0
942

Изкуството на Георги Машев

Георги Машев, Отвъргнатият, ок. 1921, Национална галерия

Изложбата на Георги Машев (1887–1946) все още може да се разгледа в Националната галерия, където гостува до 18 август. Публикуваме текста на Владимир Харбалиев от каталога към изложбата, издаден от ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик.

Георги Машев е сред сравнително непознатите автори на модерното българско изкуство от първите десетилетия на ХХ в. Изкуството му е оценено приживе, но след 1944 г. той е отхвърлен от адептите на соцреализма. Днес името му извиква асоциации преди всичко с картините на фолклорна и символистична тематика. Особено популярни за неговото творчество са сюжетите от старата българска история, серията за Крали Марко, Момчил войвода, цикълът платна и рисунки „Адам и Ева“ хумористичен прочит на библейската тема. Представянето на Машев на Парижкия салон на изкуствата през 1931 г. е забелязано. Награден е за цикъла си „Адам и Ева“ в „Салона на 100-те“ – авторитетно сдружение на френските художници-хумористи, които го приемат за свой член. Сред приятелите на Георги Машев са Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев. В мемоарната си книга „Път през годините“ Константин Константинов пише: „В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен… Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български визионер в живописта“.

Изложбата е организирана от Художествената галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, и Градската художествена галерия в Пловдив. Партньори в проекта освен НХГ са СГХГ, Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, ХГ-Казанлък и ХГ-Русе.

Георги Машев, Автопортрет, 1937, ХГ – Пазарджик

Живопис, преосмисляща и диктуваща живота

Владимир Харбалиев

В съвременните монографии, текстове и статии за Г. Машев се твърди, че художникът е недооценен или забравен от нас. Това е неоснователно, защото живописта му винаги е била ценена. В периода на социалистическия реализъм е официално отхвърлен като упадъчен художник, но никога не е бил забравян от интелигентната публика и духовния елит в страната. Той е уважаван автор и творец. Живописта на Г. Машев е пример за това, че едно изкуство е голямо, когато е изстрадано истински.

Нагледен пример за този житейски феномен е творческият конфликт на Георги Машев с неговия учител, проф. Петко Клисуров, заради когото е изгонен от Държавното рисувално училище (1906). Това принудително напускане е съдбовно изпитание, което всъщност му дава много широка художествена култура с обучението в Петербургската художествена академия (1907) и последващото пребиваване в Брюкселската художествена академия в специалния отдел по живопис на проф. Едмонд Ришар (1909-1910). Запознаването с необятната руска култура и изобразително изкуство, а след това и с европейската живопис му дават криле да преоткрие своите копнежи и мечти. Респектиран от модните течения в европейското изкуство той се амбицира да покаже на своите български учители, колко са далеч от истинското съвременно изкуство. Той се връща в България, където е избухнал неговият катарзисен творчески конфликт и завършва Държавното рисувално училище в София при проф. Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Иван Ангелов през 1912 г.

След войните Георги Машев е повален от туберколоза, но е излекуван с парите, събрани от благотворителна изложба, направена от неговите приятели и колеги от Дружеството на южнобългарските художници. Демоните на войната, които той рисува през 1914 – 1916 г., когато се изявява основно като военен художник, не успяват да спрат неговия творчески възход. Това е втори критичен период в неговия живот, в който той очи в очи се сблъсква с изпитанията на съдбата.

Надмогвайки своите злокобни кошмари, авторът намира сили да се изправи и започва да рисува неуморно, създавайки зрялото си творчество. Методично и последователно той осъществява мечтата си – с усилен труд и нови пластични похвати. Личните приятелства с Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Теодор Траянов, Николай Райнов и техния кръг допълват и оформят уникалния художествен мироглед на автора, определян още приживе от пресата като най-големият символист на България. Многото изложби, в които той участва през годините, ласкавите отзиви за него, са доказателство за факта, че той винаги е бил оценяван като голям художник в България. Нещо повече, той получава изключително високо признание за своя талант и уникален стил в световния център на изкуствата – Париж, където само след едногодишен престой през 1931 г. участва със своята творба „Дамски портрет в кафяво“ в най-значителната европейска живописна изложба „Салона на изобразителното изкуство“. Картината е публикувана в съпътстващия каталог и предизвиква сериозен интерес. Георги Машев е поканен с „Човекоядецът“ да участва в „Салона на хумористите“, а с цикъла „Адам и Ева“ печели наградата в „Салона на 100-те“, вече като редовен член на затворения кръг френски художници-хумористи.

Г. Машев, Адам и Ева (Изкушение), ХГ – Пазарджик

През 30-те и 40-те години на ХХ век Георги Машев преподава, рисува и кипи от творческа енергия. Той се отдава изцяло на изкуството и приятелите си. Те и сестрите му изпълват целия му свят. Свят, отдаден единствено и само на изкуството. Никой не е в състояние дори да предположи, че демоните, които авторът рисува, ще се материализират отново така кошмарно в живота му, който върви гладко и безметежно въпреки периодичните здравословни проблеми. На 10.01.1944 след бомбардировките в София изгаря жилището и ателието му с голяма част от картините. В пламъците загива любимата му сестра Анна Машева – скулпторка и учител. В този личен апокалипсис за Георги Машев – творецът, рухва психически под ударите на съдбата. Формалният брак със Слава Николчева и опитите за работа в Пазарджик не му помагат да излезе от тежката депресия и художникът напуска живота преждевременно, съкрушен от демоните на войната. Тези демони, които той рисува десетилетия наред в своите символични платна, се материализират като в онази крилата сентенция на Оскар Уайлд, гласяща че всичко, което е създадено в изкуството, после се случва в реалния живот, защото животът винаги копира истинското изкуство.

Портрет на Анна Машева, 1917, ХГ – Пазарджик

Художникът оставя след себе си богато живописно наследство. Неговата живопис е едновременно толкова плашеща и същевременно събуждаща истинско любопитство, защото ни пренася над материалното, в реалност на сънищата и необятните духовни светове на творческата свобода и сюрреалистичните емоции. Днес тя се дефинира като диаболична, защото носи в себе си толкова противоречиви и взаимно изключващи се послания и емоции. Привидно тя е нереална, но в същото време сякаш е буреносен пророк, гадаещ какъв ще е крайният изход от вечните наши човешки конфликти, съпътстващи живота. Тя е провокирана от живота, но и го диктува.

Г. Машев, Ламя, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН

В богатото наследство на автора са застъпени различни жанрове и стилове, но основният акцент в творчеството му е върху символичната живопис. Символизмът го вдъхновява да направи едни от най-големите си шедьоври, като „Кошмар“ (ГХГ – Пловдив), в който демоните от съновиденията дебнат образа на спящата невинна гола жена. В периода на 20-те години той включва и народни мотиви, чрез тълкуването си на легендите за Крали Марко, за Момчил войвода, за Ламята от приказните епоси. Цикълът, посветен на богомилите, е колкото исторически, толкова и мистично легендарен. В него авторът пресъздава мита за тяхната злощастна съдба. Художникът се вписва органично и същевременно нестандартно в масовия стремеж на българските художници да създават родно по дух и стилистика изкуство, ползвайки българските легенди и митове като основни сюжети в живописта си. Въпреки че не става член на дружество „Родно изкуство“, неговата живопис е близка до естетическата платформа на това движение. Тя частично се препокрива с класическата естетика на символизма що се отнася до търсенето на чисто декоративни ефекти, артистична експресия или ползването на митологични, фантастични нереални сюжети. В крайна сметка, колкото и фантастични да са сюжетите на Г. Машев, пластичните изразни средства са маниерно реалистични. Живописта му носи реална земна виталност, независимо че е подчинена базисно на символизма и движението за родно изкуство. Стремежът в тези композиции да се търси противопоставянето на светлината срещу мрака, на доброто срещу злото, правят Георги Машев родоначалник на диаболичната живопис в България.

Г. Машев, Адамит, ХГ – Пазарджик

Към символичната живопис на Георги Машев спада една немалка група картини, подчинени на естетиката на гротеската, в които образите са карикатурно стилизирани с идеята да се иронизират човешките недостатъци в реалния живот. Такъв е цикълът „Адам и Ева“, в който авторът интерпретира библейските сюжети с хаплив хумор, визиращ очевидно ниските морални ценностти на неговите съвременници. В друга шаржова картина е изобразен богът на войната Марс. С гротескно голямо туловище, подпрял се на окървавен меч, той слага в устата си човешка фигура. Злокобни силуети на кучета дебнат за остатъци от плячката. Карикатурни и същевременно демонични, този тип картини се вписват в общата група на символистичните платна на художника.

Г. Машев, Крали Марко и дете Голомеше, 1932, ХГ – Пазарджик

Следваща по значимост в неговото творчество е историческата живопис, като акцентът в нея е идеята да се представят триумфът и възходът на Първата и Втората българска държава. Тази тематика му дава възможност да се впусне в по-големи размери платна, където неговият артистизъм и виртуозността му при изграждането на художествените форми добиват нови висоти. Не случайно неговата композиция „Цар Симеон Велики влиза в Преслав след победа“ получава първа премия от Министерството на просветата за участие в конкурс през 1941 г. Оригиналното монументално платно е собственост на НХГ, а по-малкият вариант на картината е собственост на ХГ – Пазарджик. В конкуренцията с най-големите български имена в този жанр – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров, Георги Машев стои убедително, равностойно и самобитно. Неговите картини ярко се отличават от другите исторически композиции в този период със специфичен и лесно разпознаваем авторски стил. Мистично-магичната аура от символистичните му картини се усеща и тук, придавайки специфична художествена условност на историческите платна.

Пейзажите на автора носят пленерен дух и висока експресивност на пластичния език. Те са реалистични, но същевременно маниерно обобщени и близки до импресионизма със своите живописни структури. Като цяло те напомнят ескизи или работни проекти към по-представителните символистични и исторически композиции на автора.

Натюрмортите подобно на пейзажите, могат да се разглеждат като допълващ елемент в изкуството му. Те са майсторски и артистично изградени, с много мощ и експресия на изразните средства. Те също носят символистичната специфична загадъчност и условност.

Г. Машев, Хитър Петър и Настрадин Ходжа, ХГ – Пазарджик

В духа на своето творчество Георги Машев създава редица автопортрети, които са единствени по рода си в нашето изкуство, защото носят светлата и тъмната страна в неговия образ. Привидно реалистични, те носят аурата на диаболичното начало и представят едновременно лицето на светец с образа на грешник. Тази естетика е присъща на цялото му изкуство. В приятелския му кръг, той е определян не само като артистичен и странен. В спомените на художници и писатели се коментира, че Георги Машев сам е твърдял за „нещо демонично“, което личността му притежава. Това „демонично“ начало обгръща със своята загадъчност всички негови автопортрети през годините. Дори в портрета на баща му „Един живот“ – собственост на ГХГ – Пловдив, тази тъмна страна не е спестена, както и в портрета на „Д-р Н. Ламбрев“ – собственост на ХГ – Пазарджик.

Тя е омекотена в дамските му портрети, може би защото повечето от тях са на неговите сестри. А те са светлината в неговия творчески свят. Жената е разглеждана като светлото начало в неговата живопис. Любовта към сестрите кара художника да създаде шедьоври като „Портрет на Анна Машева“, както и „Дамски портрет в кафяво“ от парижкия период. При тях диаболичната трактовка отстъпва място на една по-жизнерадостна и романтична визия. В тях майсторски е предадено психологическото състояние на модела, но отново макар и ефирно се усеща нещо завоалирано зад общата ведра атмосфера. С похватите на експресивния пластичен език, тъмните локални фонове, специфичните пози и ракурси, светлосенъчното моделиране, общото настроение което излъчват те се вписват в естетиката на символизма, където тъмната страна на живота винаги ни дебне дори в най-светлите мигове.