0
1006

Изкуството на реториката

azahariev

Още в древни времена е било забелязано, че реторическото изкуство е много важно. А тази функция на реториката, която се отнася до убеждаването, е най-важната. Делата, било забелязано още в древността, са далеч по-важни и убедителни от думите. Но когато все още няма дела, не ни остава друго, освен да съдим по думите.

В речта си от вчера новоизбраният президент Румен Радев каза и това:     

„Като върховен главнокомандващ ще работя за изграждане на въоръжени сили, способни не само да участват достойно в колективната отбрана на НАТО, но и да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.”

Да разсъдим. Какъв извод може да се направи от тези думи? От цитираното изречение разбираме, че новият български президент определя членството на България в НАТО като ангажимент на страната, по силата на който нейните въоръжени сили участват в осъществяването на колективната отбрана на държавите, членуващи в тази организация. Но същевременно от изречението става ясно и това, че желанието на Румен Радев е заедно с тези свои функции, българските въоръжени сили да бъдат в състояние да изпълняват достатъчно добре и една друга своя задача – тази по гарантирането на „суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната”, тоест на самата България. Едно е, значи, българските въоръжени сили да се представят „достойно” тогава, когато става дума за техния принос към колективната отбрана в НАТО, а нещо друго е те да гарантират българския суверенитет.

Че новоизбраният български президент направи такова разграничение, показа недвусмислено употребената от него конструкцията  „не само…, но и”.  Явно Румен Радев не разглежда участието на България в колективната система за сигурност и отбрана на НАТО като участие, смисълът на което се състои в крайна сметка в това да бъде гарантирана независимостта и териториалната цялост на България. Както се вижда, положилият вчера клетва нов български президент не мисли, че гарантирането на колективната сигурност на страните от НАТО е заедно с това съвсем естествено и гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всяка една от тези страни по отделно! Включително и на България! С други думи ако колективът е защитен, това не означава автоматично, че и всеки един член на този колектив е защитен! Интересна логика.

Ето защо – по силата на тази логика – според Радев България трябва да се грижи не само за колективната сигурност и отбрана в НАТО, но и за своята собствена отбрана. Така  сякаш че колективната натовска отбрана не е и нейна, на България, отбрана и не брани и нейния суверенитет. Фина дистинкция между колективни и индивидуални интереси в рамките на НАТО ни представя заклелият се вчера президент.

Може би зад тази негова разделителна способност стои някаква съпротива срещу колективизма и колективистичното мислене? Не дръзвам да продължа мисълта си по-нататък в тази посока от уважение към президента Радев, но и поради опасението ,че може да изпадна в неоправдан психологизъм.

„Като върховен главнокомандващ ще работя за изграждане на въоръжени сили, способни не само да участват достойно в колективната отбрана на НАТО, но и да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.”

А може би с тези свои думи президентът Радев, който само след два дни ще стъпи в длъжност, иска да посочи, че приносът на България към колективната система за сигурност и отбрана на НАТО не е реципрочен на защитата, която тази система предоставя на страната ни? Може би даваме повече, отколкото получаваме? И пак да попитаме тогава: работата в интерес на колектива не е ли едновременно работа за собствения ни интерес и собствената ни независимост, при положение, че сме равноправна част от този колектив? 

А дали Румен Радев не цели да подхвърли нещо друго, нещо далеч по-интригуващо и далеч по-смущаващо като внушение? А именно, че участието на България в НАТО ограничава нейния суверенитет и нейната независимост! Такъв като че ли е смисълът на подчертаното различаване и на едва доловимото противопоставяне на „достойното”  участие в колективната евроатлантическа отбрана, от една страна, и гарантирането на националния суверенитет, от друга. Сугестията е тънко прокарана и е тази: няма как, заради НАТО жертваме част от суверенитета си. И затова не трябва да забравяме да отстояваме своя суверенитет. Спрямо и въпреки НАТО, подразбира се.

И точно тук е проблемът несъмнено. Проблемът е в това, мисли ли президентът Радев, че като част от Евроатлантическия съюз България си остава напълно суверенна и независима държава или не е съвсем убеден в това? Ако не е, то е редно да си изясни (за себе си) отговора на този въпрос. А как си е отговорил, ще разберем от делата му.