0
2384

Изкуството на хоровия диригент

Дарина Кроснева

Разговор с Дарина Кроснева, диригентка на Хора на варненските момчета и младежи, който ще отбележи 50-годишнината си с концерт на 30 юни 2019 г.

Голямата награда ВАРНА 2019 за Хора на варненските момчета и младежи буквално взриви Пленарната зала на Общината и аплодисментите не спряха, докато на сцената не излязоха момчетата и младежите от юбилейния випуск на харизматичната Дарина Кроснева. Диригентката, която от 40 години работи неотлъчно с този варненски хор. Основан през 1969 г. от проф. Марин Чонев, дългогодишен главен диригент на хора, той включва 5 музикални формации с момчета, младежи и смесен хор. Това са няколко възрастови групи, които изискват различен подход.

Как намирате верния път, Дарина?

И аз бях впечатлена от реакцията, с която публиката ни посрещна. Варненци обичат Хора на варненските момчета и младежи, защото това са техните деца и те ги радват с успехите си. Голямата награда ВАРНА е изключително обществено признание за хористите и всички те, от най-малкия до най-големия, я приеха с благодарност и почит. Аз също съм щастлива и благодарна, за мен това е оценката и признанието за труда и постиженията на тези талантливи и всеотдайни момчета и младежи. 

На този етап хорът включва около 100 момчета и младежи на възраст от 5 до 25 години. Те наистина са много различни и носят със себе си различни емоции. С най-малките, най емоционалните, съм една, с по-големите тийнейджъри – друга, а младежите, които са от малки в хора, могат да пеят всичко и го правят с лекота, с тях общувам като с равни.

С какви психологически характеристики се отличават момчетата?

Никога не слагам децата под общ знаменател, не ги приемам като маса, имам индивидуално отношение към всеки хорист, според неговия характер и възраст. Не ми е трудно да работя с тях. Подходът се получава от само себе си, защото аз ги обичам страшно много и ги обичам такива, каквито са. Обичам да правя музика с тях.

Над 3000 момчета са минали за 50 години в хора. Само 5 години работих с Хора на медицинските работници, оттам нататък 40 години от живота си посветих единствено и само на Хора на варненските момчета. При момчетата диригентът няма как да успее с императивна форма, три удивителни и авторитарност. Това просто няма как да се случи. Момчетата са много самостоятелни и категорични в реакциите си и с това се различават от момичетата. Те не се подчиняват, те искат да бъдат мотивирани и в случая аз трябва не само да ги мотивирам, но и да ги накарам да ми се доверят, за да ме последват. Оттам нататък започва истинската творческа работа. Учим се, репетираме непрекъснато. През цялото време те знаят, че съществуват правила, които са еднакви за всички, включително за моите синове, които съм отгледала в този хор. Няма изключение за никого, правилата са общовалидни и това ги учи на точност, коректност, дисциплина.

Изкуството на диригента предполага и обратна връзка. Какво научихте вие от хористите?

Те ме научиха какво означава чувство за мярка. Научиха ме да се съобразявам с техните възможности и да не ги пресирам с изискванията си. Научиха ме да разбирам, когато вперените в мен очички на 26-те от най-малките ми казват: „Госпожо, искаме да го направим, но в момента толкова можем“. Научиха ме да бъда търпелива. Ако не съм права, знам, че момчетата ще ми го покажат. С тях трябва да си винаги искрен и истински. Благодарна съм им. Те съхраниха душата ми.

Какво отношение към сцената възпитавате у децата?

Сцената дава свобода и самочувствие. Обичам преди концерт да ги насърчавам и да повишавам самочувствието им. Вярвам, че така ще покажат най-доброто, на което са способни. Иначе те трябва да са наясно, че сцената е само за най-можещите и там всеки се бори сам за себе си. Сцената е свобода и отговорност. На сцената ние заедно творим музика и тази музика е връзката между диригента и хора, ключът за въздействие върху публиката. Познавам хорове, които си пеят, а диригентите им си дирижират, но аз смело мога да кажа, че в Хора на варненските момчета и младежи такъв проблем няма. Ние правим музика заедно и я правим с удоволствие, с огромно удоволствие.

Хорът получи Награда ВАРНА през 2019 г. Фотография Росен Донев

Как се постига приемствеността в Хора на варненските момчета и младежи?

Трудно е, но не невъзможно. Приемствеността иска последователност и упоритост. Тя най-много проличава по време на големите ни концерти, ще се усети, вярвам, и на предстоящия юбилеен концерт на 30 юни по повод 50-годишнината от основаването на хора. Децата в първата редица са с най-малко вокални и технически възможности и аз не бива да искам от тях повече, отколкото възрастта им позволява. За сметка на това всяка следваща редица зад тях не само им помага, а им дава самочувствие и увереност. По-големите помагат на по-малките и това правило се запазва винаги, независимо дали репетираме, или изнасяме концерт.

Спомням си, че по време на концертното ни турне в Белгия през 2014 г., където пяхме по покана на ЖанПиер ван Авермаат, генералния секретар на Европейската хорова федерация, той се обърна към нас с думите: „Вие не сте хор, вие сте хорово общество“. Струва ми се, че неговите думи илюстрират добре приемствеността, за която говорим.

Творческата работа с деца излиза извън рамките на обикновената педагогика, защото преследва и естетически цели…

Педагогиката винаги предполага принципност. Имам един хорист, който е вече в седми клас и едва миналата година излезе в концерт. В продължение на 4 години не го пусках на сцената, защото не беше готов и съм щастлива, че нито той, нито родителите му се отказаха. Желанието му да пее беше достатъчна причина за мен да продължа да работя с него. Показа характер и упорстваше, докато си извоюва сам правото да бъде на сцената. Изкуството изгражда качества.

Хорът на варненските момчета и младежи, освен че изгражда качества, е и една естетическа школа за младите хора. През цялото време се опитвам да обогатявам общата им музикална култура. Моите хористи знаят каква е разликата между предкласика, класика и романтика, между католическа меса и православна литургия, разбират смисъла на текстовете, които пеят. Паметна ще остане срещата ни с Варненския и Великопреславски митрополит Йоан преди 3 години. Нашите момчета, за разлика от европейските си връстници, не са вярващи, те не тръгват от малки на църква, заедно с родителите си, не познават вярата и им е трудно да се ориентират в църковната музика. За четвъртокласниците, че дори и за по-големите „Достойно ест“ и „Тебе поем“ са трудни текстове, както им е трудно да разберат разликата между молитва и възхвала, между смирение и възхвала. Няма да забравя с какво внимание слушаха те митрополит Йоан, който в продължение на цял час им обясняваше особеностите на пасхалната и сакралната музика, какви песнопения се изпълняват на Коледа и какви на Великден, кога се пее „Тебе поем“, кога „Отче наш“ и т.н. Всичко това е допълнителна култура, която обогатява познанията на моите момчета и на която аз много държа.

Участвали сте в много национални и международни конкурси и фестивали, спечелили сте редица награди, кои от тях са най-важни за развитието на хора?

Особено са ни скъпи двете награди, които спечелихме през 1996 г. на конкурса в Монтрьо, Швейцария – Първа награда и Специална награда за най-добро изпълнение на задължителна песен за мъжки хор. След толкова много насъбран опит вече предпочитам да избягваме конкурсите, заради големия стрес. Убедена съм, че далеч по-градивно за момчетата е участието във фестивал с конкурсен характер и уъркшоп. Така беше на „Европа Кантат“ през 2013 г. в Бон, където 7 момчешки хора пяха заедно под диригентството на един германски колега. Момчетата се върнаха оттам много въодушевени и с нови умения. През 2016 г. дълбоки следи остави у нас срещата с проф. Гералд Вирт – диригент на Хора на Виенските славеи и президент на VII Световен хоров фестивал на мира. Там нашият хор бе удостоен единствен с привилегията да участва в уъркшоп с проф. Вирт и неговата висока оценка за нашите умения и нашето художествено ниво продължава да ни вдъхновява.

Щастливи сме, че след 2015 г. през тази година за втори път открихме престижния Международен майски хоров конкурс във Варна. Смятам, че всички наши награди и участия в национални музикални форуми като ММФ „Варненско лято“, „Софийски музикални седмици“, „Панорама на българското хорово изкуство“ са част от културата на нашия град, те са признание за Варна.

Помните ли всички ваши момчета, както ги наричате?

Да, помня ги всички. И те ме помнят. Доктор Стефан Корновски е от първия ми випуск и един от основателите. Генерал Димо Гяуров е също един от основателите на хора, нотариусите Александър Ганчев, Красимир Радев кардиохирургът Милен Славов, създателят на Webit Пламен Русев са също възпитаници на хора. Няма да мога да изброя всички, но те имат нещо общо помежду си. Те са част от нашето хорово общество, израсли са с музиката, с изкуството. Искрено се надявам, че годините в хора са допринесли за изграждането им като личности и успели хора.

И юбилейният концерт за 50-годишнината на хора ще събере на едно място всички поколения. Какво си пожелавате за това толкова значимо събитие?

За юбилейния ни концерт на 30 юни от 18 часа във Варненската опера са поканени всички бивши хористи, пръснати в България и по света. Колкото и от тях да дойдат, това ще бъде чест за мен. Поканени са всички родители, приятели и почитатели на Хора на варненските момчета и младежи и на хоровото изкуство. На сцената ще се представи целият юбилеен випуск – 80 момчета. Ще започнем с най-малките и с лесни детски песнички, за да стигнем постепенно до сериозните произведения. По-големите момчета сами си избраха „Бохемска рапсодия“ на Фреди Меркюри и това ще бъде първото изпълнение в България на хоровата версия, която е много сложна в интонационно и техническо отношение. Подготвяме се с изключителна отговорност за концерта и очакваме той да се превърне в един истински празник. Това си пожелавам – един истински празник.