0
850

Изкуство и памет

фотография Мария Стефоси

По повод Деня за възпоминание на жертвите на Холокоста (27 януари) гостоприемната галерия в централната атинска книжарница „Стихотворения и престъпления“ (Pоems and Crime Art Bar) на издателство „Гавриилидис“ бе домакин на изложбата на италианската художничка Джудит Ланж и на прожекциите на късометражния филм на Йоанна Спилиопулу „Писмото на Анна“. Вече шеста година това „свърталище на поетичната престъпност“ в Атина, приветливо пространство, в което сред книги можеш да слушаш джаз, да участваш в дегустации на вино, да се видиш с приятели, е мястото за отбелязване извън институциите на Възпоменателния ден на Холокоста, а мотото под което се провеждат събития, отново е: „Спомняме си, не се възползваме“.  

Поредицата прояви бе открита с изложба на Джудит Ланж с двоен наслов – Kaddish и Imago Mortis/Imago Vitæ. Експонирането на творбите от двата гореспоменати цикъла (темпера и смесена техника) върху две противоположни стени в изложбеното пространство от само себе си ги поставя в събеседване и контрапункт.

В рецензията си за изложбата, публикувана в сайта за култура и литература „Анагностис“ (гр.: „Читател“), писателката и литературен критик Мариза Декастро ги окачествява като творби „за женските дела в три части“. Насловът на експозицията „Кадиш“ идва от молитвата за освещаване, казвана в юдейската религия на погребения от десет мъже в пълнолетие, същевременно прославяща величието на Божия промисъл. В първия цикъл рисунки – Kaddish, „деветте женски фигури на Ланж изпъкват, сякаш се изтръгват от черния си фон, нарушавайки ортодоксалния юдейски канон, и се заемат с мъчителния дълг да си спомнят за мъртвите“. Редицата от девет образа представлява хор, който откроява женския пол през всички епохи и във всички култури като поемащ тежестта на оплакването и възпоминанието за мъртвите, съхраняващ паметта и раждащ живот. Неполучавайки отговор на въпросите, които Холокостът поражда, не историческите, а онези свързани с вярата: Къде е бил тогава Бог? Кого и защо наказва? – художничката дава израз на мисли и емоции, породени от смъртта на жертвите – близки и непознати за нея, и почита с изкуството си паметта им.

Джудит Ланж, Kaddish, фотография Мария Стефоси

Жените на Ланж са донякъде плашещи, така както се открояват бели от черното на техния траур. Лицата и ръцете им имат магнетичен ефект. Тяхната душевна напрегнатост се разлива към зрителя и му налага да проследи този едновременно химн и надгробно ридание (или пък да изрече собствена молитва) в памет на хората, а и на всяко убито живо същество. Във втория цикъл, Imago Mortis, Ланж е нарисувала мъртви животни, захвърлени на земята, вкочанени, призрачно осветени. Следват отново девет на брой рисунки – Imago Vitae, новият живот. Женски ръце дундуркат или си играят с животинки, сякаш са техни бебета. С възраждането на живота се заемат отново жените.

Представеният в галерията късометражен филм „Писмото на Анна“ на Йоанна Спилиопулу е вдъхновен от романа Василий Гросман „Живот и съдба“. Става дума за писмо, което украинската еврейка офталмолог Анна Семьоновна пише през 1941 г., когато германските войски влизат в града ѝ. В него тя описва мислите и чувствата си, когато е издадена заповед евреите да бъдат затворени в гето. Антисемитски мотивираният „битов колаборационизъм“ се промъква с краткото появяване в кадър на второ действащо лице, което прекъсва писмовния размисъл на Анна. Съседката от комуналната квартира влиза, за да каже, че Анна трябва да се е изнесла до вечерта, тъй като тя ще заеме нейната (по-хубава) стая. Йоанна Спилиопулу е монтажистка на филми. Редица от тях са отличавани на гръцки и международни фестивали. Тя създава и видеоарт и други филми.

Още няколко събития допълниха възпоменателната програма на галерията: документалният филм „Укриваните деца по време на германската окупация“ (реж. Артемис Алкалай) и последвалата го дискусия с историка изследовател на геноцида над европейското еврейство Одет Варон-Васар; документалният филм „Лени Рифенщал: Идеализирането на тялото в служба на властта“, последван от дискусия с хореографа Нина Алкалай; лекцията „Страхът от чужденеца в юдейската религия“ и др. Преподавателят по икономически анализи в Атинския икономически университет и бивш министър Никос Христодулакис и преподавателят в архитектурния факултет на Политехниката и депутат от СИРИЗА Димитрис Севастакис влязоха в дискусия, опитвайки се да дадат отговор дали при актуалния мигрантски въпрос не става дума за съвременен Холокост, разглеждайки потъпкването на човешките права в приемните центрове за бежанци, икономическата система, насочена против мигрантите. Атинският равин Гавриил Негрин и преподавателят в Богословския факултет на Атинския университет Михаил Мариорас изнесоха беседи – „Страхът от чужденеца в юдейската религия“, илюстрирана с примери и цитати от библейски текстове, и „Измеренията на ислямофобията и нейното подхранване“. Бяха потърсени отговори на много въпроси: как религията гледа на преследването, мотивирано от принадлежност към различна идентичност; как се случва отчуждаването на народи, които до определен момент са съжителствали хармонично; как страхът от гонения въздейства върху националната идентичност – фанатизъм, национализъм, мобилизация и тероризъм; дали националната идентичност трябва да се нагажда към бежанците и мигрантите, или тяхната е длъжна да стане възприемчива към местната култура и новата среда.