0
2365

Изкуство и технологии – възможни взаимодействия

Експозицията „Парчета огледална реалност“ в галерия-книжарница „София прес“ продължава до 30 септември.

Регина Далкалъчева

Експозицията „Парчета огледална реалност“ в галерия-книжарница „София прес“ (до 30 септември) е навременно напомняне за настоятелно налагащото се присъствие на технологиите във всички аспекти от живота ни. Изкуството, съвместило авторска концепция и компютърно генерирана реализация, е любопитно, вариативно и многофункционално. То създава семпъл откъм обем, но богат на смисли свят, в който виртуалното и реалното се срещат чрез посредничеството на технологиите.

В изложбата художниците поставят въпроси за реалното и компютърно генерираното му „отражение“, за трайното и преходното, за границите на възможното. Показаните творби потвърждават факта, че технологиите правят възможно визуализирането на всичко и трансформирането на образи, форми и материи бързо, леко и безпрепятствено. Вариациите са много, а през призмата на дигиталното те стават все по-необятни и атрактивни. Това е така за тези, които са изкушени от динамиката и адаптивността на всекидневието, както и от неочакваните трансформации в артистичните реалности. Всичко е въпрос на възглед, желание, интерпретиране.

Подбраните в изложбата участници: Снежина Бисерова, Ваня Вълкова, Регина Далкалъчева, Цвета Петрова, Десислава Христова, Мариана Янкова, Диян Ангелов, Георги Георгиев, Веселин Дамянов-Вес, Александър Дойчинов, Николай Девненски, Онник Каранфилян, Слав Недев, J. Pank, Радослав Пенчев, Филип Попов, Росен Станоев, Светлозар Стоянов-Свесто, Илиян Урумов, Буян Филчев обръщат внимание на създаването на „огледален“ свят, който е и подобен на съновидение, и реципрочен на реалността. Той е както паралелен, така и възможно съществуващ само в пределите на съзнанието. Огледалният свят има много лица – ето някои от тях, отразени в експозицията.

Илиян Урумов

Илиян Урумов предпочита плакатното въздействие и чрез контраст и колорит привлича вниманието. Художникът залага на дълбоко асоциативното послание, ориентирано към темата за болката. Болката е състояние на духа. Тя е преодолимо усещане, което понякога отрезвява погледа и дава онзи вкус към живота, който ни кара да се борим и да успяваме. Болката е препятствие, но и двигател. Болката е мъчение, но може да се разглежда и като спасение. Интерпретациите за безброй, в зависимост от контекста.

Регина Далкалъчева претворява разместването на пластове и пространства чрез балансирана динамика и преднамерена вещественост. Тя поставя въпроса за локацията и нейното обезличаване като константа. Асоциацията за преодоляване на граници е заложена в заглавието „ТопоГрафика“.

Онник Каранфилян продължава темата за миграциите – актуална във времето на глобализацията. Разработването на произведението му е пречупено през вида пеперуди Colias Croceus, които са имигранти във Великобритания от Северна Африка и Южна Европа и са част от проекта на Деймиън Хърст In and out love, 1991. Каранфилян проектира един феномен на фона на социокултурната ситуация. Художникът също така загатва двойствената природа на нашето време, съвместило аналитична „предсказуемост“ и непредвидени обрати.

Николай Девненски наднича в огледалния свят на превъплъщенията. Радослав Пенчев спира вниманието си върху приказното и магичното, чудодейната сила на безвремието, парадокса и паралелните светове. Ваня Вълкова „очертава“ тънката граница между конструираната режисирана реалност и реалния свят.

Човешкото лице, алиенацията, деструкцията, илюзията и самотата занимават Буян Филчев. Мариана Янкова онагледява противоборствата на нашето време, като динамично съпоставя светлината и тъмнината, делничното и магичното, реалното и виртуалното.

Дигиталното присъствие винаги носи динамика. Тази страна от неговата същност избира да покаже художникът JРank (Йордан Панков) със своеобразен real time, посветен на кралица Елизабет Втора. Това е визуално „парченце памет“, отразило актуалността на момента.

Мариана Янкова

Изложбата показва как творците се възползват от софтуера, създаден за компютърно рисуване и обработка, и от възможностите на традиционните рисувателни техники. Те прилагат подходи от живописта, графиката и дизайна и с помощта на технологиите изграждат специфична пространствена реалност. Така осигуряват повече възможности на нивото на похватите и асоциативни връзки. Благодарение на техниката и съзнанието оживяват персонажи, чиито образни характеристики преплитат в себе си приказното, фантазното, митичното, мистичното и реално преживяното.