0
594

Изпитание

В последно време Германия присъства релефно в световния информационен поток и коментарите в медиите заради две неща. Едното от тях е декларираната от правителството на страната готовност да отстоява интересите на германската икономика, свързани с проекта за изграждането на газопровода „Северен поток 2“. Втората актуална тема, в центъра на която стои сега Германия, е завихрящият се мощен скандал с картела, създаден от водещите германски автомобилни концерни. И ако наличието на скрити договорки между основните играчи в германското автомобилостроене е все още въпрос и предмет на разследване, то решителността за осъществяването на проекта „Северен поток 2“ беше заявена недвусмислено както от министъра на икономиката на Федералната република, така и от други представители на правителството в Берлин. В сряда сутринта и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер формулира ясно и категорично позиция, солидарна с тази на Германия. Юнкер открито заяви от името на Европейския съюз, че гласуваните от Конгреса на Съединените щати и подписани от президента Тръмп нови санкции срещу Русия, ще бъдат посрещнати с ответни мерки от страна на Европа. Защо? Защото пакетът от санкции предвижда и такива срещу европейските компании, участващи в проекта за изграждане на втори тръбопровод под Балтийско море, по който природният газ да стига от Русия до Германия.

Проблемът е там, че вътре в Европейския съюз разделението на мненията по разширяването на „Северен поток“ с още една газова връзка и увеличаването на количествата газ, които ще бъдат получавани в Европа от Русия по това трасе, е всъщност много голямо. Както балтийските страни, така и тези от Вишеградската четворка многократно са изразявали своята загриженост от перспективата газовата зависимост на Европа спрямо Русия да се увеличи още повече. Съгласна с тях е и Италия. В началото на юни тази година президентът на Европейския съвет Доналд Туск стана изразител на скептицизма и дори съпротивата вътре в съюза срещу „Северен поток 2“, като направо предупреди за сериозния риск за европейската сигурност, свързан с проекта, и настоя неговата съдба и осъществяване да се ръководят директно от Европейската комисия. В края на месец юни 13 европейски държави застанаха зад искането Комисията да се намеси активно в преговорите с „Газпром“ по сделката и нейното реализиране с аргумента, че залогът е твърде голям и е от общоевропейско значение.

Този развой на събитията недвусмислено показва, че в Европа е налице сериозно разминаване по въпроса за нов газопровод.

Изказването от онзи ден на Жан-Клод Юнкер, свързано с новите американски санкции, не беше съвсем коректно. Защото той определи предприемането на евентуални контрамерки от страна на Европейския съюз като защита на „европейските“ интереси, при положение, че защитата на „Северен поток 2“ и неговото отстояване съвсем не са общоевропейска кауза. Впрочем потвърждение за това са част от аргументите на германските представители в дебата за и против нуждата от намеса на Европейската комисия в преговорния процес по изграждането на втората тръба под Балтийско море. В тази дискусия германската страна изтъкваше и изтъква довода, според който в крайна сметка става дума за търговска сделка с участието на частни европейски компании, поради което евентуална намеса на Европейската комисия е не просто излишна, а направо неуместна. Ако това е вярно обаче, то същото ще е валидно и относно предприемането на активни действия от страна на Комисията в защита на едно такова частно начинание. Още повече че, както вече беше посочено, то съвсем не се възприема единодушно от всички в Съюза като общоевропейски позитив. Напротив, 13 са, както вече казахме, държавите, изразили официално притеснения във връзка с опасността от увеличаването на зависимостта от руския газ в Европа.

С оглед на тази реалност трябва да е ясно, че Жан-Клод Юнкер е поставен пред необходимостта да докаже, че е способен да различава интересите и приоритетите, които наистина биха могли да се нарекат общоевропейски, от онези които са в по-малка степен такива. Пък били те и особено важни за най-големите икономики в Европейския съюз или още по-точно за някои мощни компании, играещи важна роля в тези икономики. Не бива да се лъжем, залогът е ни повече, ни по-малко запазването на автентичността на европейците в собствените им очи. Ако егоистичните интереси на различни икономически кръгове и на най-големите икономики бъдат предпочетени и привилегировани в една такава ситуация, какво ще стане с принципите на равнопоставено участие, единство и солидарност? Ето защо ще е добре господин Юнкер да е особено внимателен дори само в изказа си, за да не се създава впечатлението, че подменя общоевропейското (колкото и да е сложен за изчисляване коефициентът, заслужаващ това име) с очевидно по-приватни общи знаменатели.

От друга страна, не бива да се подценява и релевантността на „Северен поток 2“ по отношение образа и реномето на Европа в очите на останалия свят. Та нали икономическите санкции, наложени на Русия, дойдоха като следствие от анексирането на Крим и подпомагането на сепаратистите в източна Украйна. Да, Украйна, която с изграждането на втория газопровод от Русия до германския балтийски бряг ще бъде отслабена допълнително геополитически по отношение на Русия, тъй като ще изгуби още повече значението си в газовия пъзел. Ще излъчи ли Европа спокойно сигнал, който трудно може да бъде интерпретиран другояче, а не като чистосърдечно признание за това, че когато става дума за много пари, ценностите и принципите внезапно стават силно относителни? В това число и реалният суверенитет на Украйна.

Що се отнася до Германия, то се появяват и още някои питания. Наистина ли перспективата частните дела и проекти на господин Шрьодер и група съмишленици да оказват още по-голямо влияние върху живота на милиони европейци, не се разглежда като притеснителна възможност от страна на настоящото германско правителство и лично от госпожа Меркел? Наистина ли тази перспектива не е достатъчно смущаващ проблем за германското общество също така?

Ако към тези въпроси се прибави и скандалът със заподозрените в картелно споразумение водещи германски автомобилни концерни, тръгнал от разкритията на „Шпигел“, ще се получи картина, която поставя големи и дебели въпросителни около природата на връзките между политическите елити в днешна Германия и мощните компании и концерни. Защото, ако се окаже, че от „Шпигел“ са попаднали на вярна следа (което изглежда много вероятно), то ще стане болезнено ясно, че съществуването на такъв огромен картел още от средата на 90-те та до ден днешен, е абсолютно невъзможно без трайни политически протекции от най-високо ниво.

Тези сътресения биха могли да навредят сериозно на германската „образцовост“. Затова е препоръчително и политическата воля на следващото германско правителство в посока отстояване на „Северен поток 2“ да бъде благоразумна, ще рече не крещящо егоистична.       

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияЗабавление за пораснали деца
Следваща статияЙонеско отблизо