Докато прелиствах „Приказки на една кука“ (издателство „Фама“, 2022 г.) на Роси Бърдарска, се върнах във Времето (един от героите в тях) на нашето запознанство. Тя е сестра на мой колега от ВИТИЗ, но се сближихме след посещението ми у тях, във Варна заедно със сина на Инокентий Смоктуновски. Тогава тя беше младо момиче, завършило Института за култура в Санкт Петербург (Ленинград). После стана майка, сега и баба. Преводачка от руски, авторка на книги, уж случайна актриса в родния си град, заета с каква ли не обществена дейност, Роси не стои на мира, защото любопитството е неизменна част от нейния характер.
Ето и сега с тези „Приказки на една кука“, посветени на децата и внуците ѝ, „както и на всички обитатели на Страната на детството“, ни поставя пред приятно изпитание.
Виждам по снимките, че на представянето на своята книга неотдавна в Арт салона на радио Варна авторката е запретнала престилката, за да се превъплъти в баба Роска, която плете приказките си. Какво по-точно хрумване от това!
Внуците ѝ Знайка, Питанко и Малечко вместо послушни слушатели са основни действащи лица, които движат сюжета, а с него и кълбото на баба си. Лека-полека тя изплита 11 приказки, по-кратки или по-дълги. Без съмнение те са родени не само от фантазията на Роси, но най-вече от хрумките на малчуганите през дългогодишните им посещения в дома ѝ на село. А от него лъха спокойствие, но и аромат на вкусни гозби, около които децата подскачат и се облизват.
Бърдарска преобръща приказния жанр още в началото с „Объркана приказка“, където забавно смесва класическите и любими на поколения деца произведения „Червената шапчица“, „Котаракът в чизми“, „Снежанка и седемте джуджета“. Кръстосва едни герои с други, гъделичка вниманието на внуците си и на читателите. Оставя края на всяка история отворен, за да доразвие фантазията на малки и големи. Не назидава пряко и така възпитава деца и родители. Насърчава ги да общуват по-често. Боцка с намеци за днешния ден. Предан съучастник на авторката е художничката на илюстрациите Клементина Малчева, направила ѝ дори шарж.
Приказките не изобилстват с обичайните животни. Техни герои са Времето, Шапката, Дивата вишна, Дъждът, Чадърът, Зимата, Облаците, Дърветата, Реката, Червената обувчица, Водното конче. Те изразяват по достъпен начин по-сложни за разбиране от децата понятия – невъзможна любов, човешки характери, самота, приятелство, старост, смърт. Кръговратът на един човешки живот.
Над всичко в „Приказки на една кука“ властва бисерният български език. Как пък не намерих нито една чуждица, с която изобилства днешното ни общуване! Малките се забавляват, докато големите си спомнят вкусни изрази (само един от многото примери – „ушите му плющят“).
Кълбото свършва, приказките вече са изплетени. Достойнството на книгата и желанието на Роси Бърдарска е деца и възрастни да не забождат нос само в компютъра, таблета или мобилния телефон, а да си повдигнат главите, за да видят и потънат в Страната на детството.