0
1032

Из „Котката на Сократ“

Афоризми

konstantinov1-340x188

Модерният афоризъм освен поука предлага и удоволствието от отрицанието на поуката, твърди известният преводач и есеист. Публикуваме откъс от най-новата му книга с афоризми, която предстои да излезе.

Трябва да носиш хаос в гърдите си,
за да родиш танцуваща звезда.

Фридрих Ницше

 

ПОЗНАНИЕ, ЗАБЛУДА

* Ако говориш двусмислено, може да породиш нов смисъл.

* Всяко съвършено нещо е само наполовина започнато.

* Едно твърдение изглежда по-убедително, ако в него има числа.

* За да познаеш нещо, трябва да се отдалечиш от него.

* Което е прекалено сериозно, не е сериозно.

* Компютърът има памет, но няма спомени.

* Логиката е религията на глупака.

* Не се залъгвай с видимото!

* Отсъствието е по-осезаемо от присъствието…

* Прекалената начетеност затруднява познанието.

 

ЛИЦА, МАСКИ

* В радостта хората си приличат – но не и в страданието.

* Всеки е успешен капитан на закотвен кораб.

* Глутница от един човек…

* Интелигентът е многостранно развит дилетант.

* Лъжците и лъганите ги свързва едно: любовта към лъжата.

* Остроумието е начин да кажеш истината, без да я назовеш.

* Патриотизмът не е убеждение, а убежище.

* Политически парадокс: милионер с леви убеждения.

* „Роби на труда“ или „герои на труда“ – според целите на пропагандата.

* Уморените очи изглеждат по-умни.

 

АЗ, ДРУГИТЕ

* Ако не спреш талантливия навреме, може да отиде далеч.

* Бедният се нуждае от храна, богатият – от охрана.

* Възмущението може да е тайно възхищение.

* Далечните приятели са ти по-близки.

* Два монолога не правят диалог.

* Най-лоши са приятелите, които искат да бъдеш като тях.

* Най-самотен е човекът пред избор.

* Никога не казваш само онова, което искаш да кажеш.

* Тълпа: сборище от самотници.

* Хиляда думи не са по-убедителни от една.

 

ХАРАКТЕР, ЛИЧНОСТ

* Ако вече не можеш да се върнеш, остава ти само да продължиш напред.

* Глупецът страда от безлюдието, мъдрецът – от многолюдието.

* Желаеш невъзможното, за да не вършиш възможното.

* Израстваш в битката между дарба и обстоятелства.

* Мъдрецът е смирен в живота и непримирим в мисленето.

* „Нямам думи!“ – възмутената глупост…

* Открий в себе си прашинка от чудото!

* Само истинският благородник се съмнява в своето благородство.

* След разговор с песимист може да станеш оптимист…

* Строгият външен порядък често е белег за вътрешен хаос.

 

ЛЮБОВ, ОМРАЗА

* Ако си влюбен в себе си, надявай се да е взаимно.

* Жената на мъдреца не обича мъдростта.

* Жената нарича егоист мъжа, който не мисли за нея.

* Запиташ ли се дали си влюбен, значи не си.

* Край силен мъж жената изглежда по-красива.

* Лошото на любовта е, че не свършва едновременно.

* Любовта е болестта, която поддържа света здрав…

* Любовта убива времето, времето убива любовта.

* Очакваш любов, а получаваш разбиране.

* Първо виждаш жената в детето, после – детето в жената.

 

КРАСОТА, ГРОЗОТА

* Езикът на жената е по-бърз от мислите й.

* Жената с дълги нозе има къси нощи.

* Женската красота се измерва с трепета, който предизвиква.

* Има красива грозота и грозна красота…

* Когато говориш с красива жена, по-добре мълчи…

* Красивата вещ е одухотворена от употребата.

* Красивата жена поражда мисли, каквито тя не познава.

* Красивата уста може да изрича грозни думи.

* Красивото дърво невинаги хвърля красива сянка…

* Цветето е красиво, докато го гледаш.

 

ЛИТЕРАТУРА, ИЗКУСТВО

* Актьорът бяга от себе си в ролята.

* Афоризмът е парфюмът на мисълта.

* В речника мирно съжителстват враждебни думи.

* Който може, твори – който не може, обяснява творчеството.

* Критиците са кучета, които лаят подир отминаващия автомобил. (по Гьоте)

* Музикантът живее с инструмента си, но инструментът невинаги живее с музиканта.

* Не пишеш, за да спасиш света, а за да спасиш себе с от света.

* Няма афоризъм, който да ти замени целувката!

* Подреждането на думите е самотна игра.

* Роман, писан с години, се изчита на един дъх…

 

ПРИРОДА, БОГ

* Бог няма почивен ден.

* Вярата е единение с Вселената.

* Вярата е по-висше знание.

* И да не вярваш в Бог, Бог вярва в теб.

* Когато луната спи, звездите танцуват.

* Луната е богинята на вълците…

* Не познаваш дървото, но дириш сянката му.

* Няма да спреш полета на орела със заклинания.

* Няма прелетни нощни птици.

* Първо ти извеждаш кучето, после кучето извежда теб…

 

ЖИВОТ, СМЪРТ

* Волята за живот сее смърт.

* Демоните на миналото оковават ангелите на бъдещето.

* Детето гледа звездите, старецът – облаците.

* Добрият ден е кратък, лошият – дълъг.

* Живял си за едно, а си постигнал друго…

* Мисълта за Смъртта те приближава към нея.

* От определена възраст вече не мислиш за Смъртта, а за Другия Живот.

* Разпиляването: твоята всекидневна смърт.

* Страхът от Живота може да надминава страха от Смъртта.

* Часовете лекуват драскотините, годините – раните, Смъртта – всичко.

 

ПИТАНИЯ, СЪВЕТИ

* Ако се колебаеш дали да извършиш нищо, по-добре не го върши.

* Намери общ език със себе си!

* Не мъдрувай, а мъдрей!

* Не превръщай вътрешния монолог в диалог.

* Не се хващай за думите, които си изрекъл!

* Не си измисляй спомени!

* Не смятай гнева си за любов към ближния!

* Обяснението за болката не я прави по-поносима.

* Остани най-добрия си приятел!

* Разчитай на чудото!

 

Венцеслав Константинов е роден през 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов. През 1969 г. завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Прави дисертация за влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През 1976 г. радиотеатърът на БНР представя неговата драматична новела „Ангелогласният”, за живота на Йоан Кукузел. Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература. Чрез преводите му до българския читател стигат творби на Макс Фриш, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг, Фридрих Дюренмат, Валтер Бенямин, Ханс Магнус Енценсбергер, Фридрих Кристиан Делиус и много други. Предстои да излезе поредната му книга с афоризми „Котката на Сократ“.

Снимка на главната страница: Николай Трейман