1
1759

Икона

    За смайващата като художество и като въздействие върху духа икона на Христос от манастира „Света Екатерина“ на Синай е говорено много. Тя е исторически най-ранното известно изображение на Христос като Пантократор – тоест като Вседържител на Вселената. И още – иконата е единствена по рода си заради своето концептуално своеобразие. Уникалното в нея идва от целенасоченото и невероятно майсторски изведено разполовяване на иначе единия и единен образ. В иконата ликът на Иисус Христос е представен като съставен от две лесно различими една от друга половини, които същевременно изграждат завършено и пълноценно цяло, в което няма дисонанс.

Най-често срещаните интерпретации на това авторско решение се движат в две посоки. Според едната от тези различни, но напълно съвместими помежду им линии на разбиране, лявата (за зрителя) страна на иконата ни представя Христос като благ, милостив и всеопрощаващ, като Спасителя на човечеството. Знак за това е вдигнатата за благослов десница. Другата половина на изображението показва същевременно Христа като Законодател и Съдия на Вселената – нещо, което намира израз в повдигнатата нагоре вежда и в сякаш строгия, изпитателен поглед на лявото око.

Съгласно другата основна линия на тълкуване това най-ранно изображение на Христос Вседържител представлява визуален и художествен израз на теологическото разбиране за Иисус Христос като Богочовек, тоест в иконата е представена свързаността на двете Му природи – божествената и човешката. Поради това иконата бива приемана за изключително ценен зографски опит върху така важния христологичен догмат за двете природи.   

Ще си позволя да предложа и аз едно съвсем кратко размишление върху смисъла на тази поразителна икона, в което изхождам от допускането, че и двете споменати приближавания към посланието на това зографско произведение са верни, но основавайки при все това размишленията си по-скоро на второто.

И така: божествената и човешката природа на Христа. Но на коя от тях отговаря едната,  и на коя – другата от двете концептуални половини на иконата?                                    

Не виждаме ли в лявата (за зрителя) половина на Христовия лик едно озарено от надежда лице – лицето на обнадежденото човечество? От надеждата, дадена с обещанието за спасение и живот вечен с Бога? Не виждаме ли в него, в това широко отворено, но успокоено от гледката око, поглед, който е съзрял и съзира Възкресението и Възнесението? Не е ли това озареното око на свидетеля и на свидетелството? Не е ли това окото на Евангелието и апостолите? И тогава: не е ли това иконата на човешката природа у Богочовека?  

Да, защото другата половина на лицето излъчва една така трудна за описване насоченост навътре и към нещо, към което това око препраща. Покана за дълбини, мистично приканване към theosis. Това око ни призовава сякаш да се взрем втренчено в него и да влезем в безпределното битие зад и отвъд него – в онзи непрогледен мрак на ослепителната нетварна светлина на Троицата. Последваме ли това тълкуване, ще имаме основание да предположим, че тази половина на Христовия лик от Синай е отвеждащата зрителя към божествената природа на Иисус.   

Да, но в същото време лявата част (дясна за зрителя) от лицето на синайския Христос Вседържител е по-напрегнатата и дори по-измъчената. Тя е триизмерната, в смисъла и на житейски, светово-пълнокръвната наистина. И сякаш носи чертите на страданието и на тленността. Тази половина на лицето е видимо по-слаба от другата, скулата е чувствително по-изразена, това е половината на лице, страните на което са далеч по – вдлъбнати и потънали, лице, чертите на което са изпити. От изпитания и лишения, от страдание.

И това разтворено нарочно око. Не виждаме ли в разкривените му, деформирани целенасочено очертания експресията на тревогата? Не виждаме ли в разширената му зеница знанието за неизбежността на идещите болка и смърт, не виждаме ли ужаса в това око? В него се чете като че ли погледът от онази нощ, в която:

като взе със себе си двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. 

Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.

И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, но както Ти. (Мат. 26:37).

Този ли е бил погледът при излизането на вика: Или! Или! Лама савахтани!? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? (Мат. 27: 46)  

Тази е и половината от иконата на Христос Пантократор от Синай, в която косата е пусната да пада свободно и е с катранени оттенъци, а не подредена, прибрана зад гърба и осветена от едва доловим лъч светлина, който я прави по-сияйна и който рисува лек ореол по краищата ѝ. Косата от тази страна на образа Господен е оставена като че ли на себе си и на своя растеж, тоест на природата си. Също като у човек, който нехае за това да подрежда косите си, защото духовният му взор е насочен извън света. Ще рече, това ли е „човешката половина в иконата?   

В тази същата половина на иконата е и ръката, държаща Писанието. Но ръката държи книгата по начин, който като че ли с нещо подсказва, че книгата току що е била приета и прегърната като дар, а не че е обгърната от ръката като нещо, което ще бъде предложено и дадено. Та, приемаща ръка ли е тази, или даваща?

И двете, разбира се. Точно затова е велика и боговдъхновена тази икона – защото ни представя двете природи на Иисус Христос, представя ни ги като различни и различими, но като неразделно свързани в едно и също Лице. Ето затова задълбочаването в изолирането на природите една от друга в лицето, в иконата, се оказва съвсем разбираемо отвеждащо ни до амбивалентност и отвореност на интрепретацията, на екзегезата, ако щете.     

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияКултура на раздялата
Следваща статияВаршавите ни

1 коментар

  1. Свободно съчинение върху икона? Господа изпреварили сте времето… Такова нещо може да бъде домашно за учениците от 7 клас в близкото бъдеще. Когато православната църква контролира образованието, културата и духовния живот на държавата и обществото… А това ще стане когато се сбъдне пророчеството на тогава свети Александър че ще дойде време когато всички православни ще имат един император, пантократор, и че този свят граничи с когото си иска и че всички в този свят стават православни и славяни дори и да не са, славяни в смисъл на роби и православни в смисъл на разбрали че трябва да са роби и че господарските хора ще въртят камшика…. Вербално своеволие върху икона, най старата, 600 години след смъртта на Спасителя месия… А може би е слфи пратено на месията в съня на зографа? Или… В същност нека запазим упражненията върху стилизираната визуалност на човешката самозаблуда за когато му доде времето….