Начало Филми Илинденското въстание на филм
Филми

Илинденското въстание на филм

Петър Кърджилов
20.07.2023
2947

През лятото на 1903 г. част от българите в Македония и Източна Тракия – области, върнати на Турската империя съгласно решенията на Берлинския конгрес от 1.VІІ.1878 г.[1], се вдигат на бунт, останал в историята като Илинденско-Преображенското въстание, наречено така на двата християнски празника, белязали неговото начало – 20 юли (свети пророк Илия) в Македония и 6 август (Преображение Господне) в Одринско. Така в северозападните покрайнини на Великата Османска държава (официалното наименование на страната) става наистина горещо. Но и интересно – най-вече за журналистите, които и днес са там, гдето замирисва на барут и кръв. Ето защо на Балканите (и най-вече в Княжество България) се изсипва цял легион от представители на световната преса. Британците са най-многобройни, защото общественото мнение в тяхната империя най-ярко демонстрира загриженост за съдбата на поробените българи, а и интересите на Обединеното кралство в региона са най-накърнени. Така драмата се превръща в медийно събитие!

Сред чуждестранните кореспонденти е и Чарлс Райдър Нобъл (1854–1914) – англичанин, изпроводен в България от един американец, чието име също е Чарлс, но с фамилия Ърбан. Професията му пък е продуцент на филми. Ето защо Нобъл се различава от останалите си колеги по това, че е единственият, който носи със себе си кинокамера („Биоскоп” – марка, патентована и произвеждана от Ърбан). Оказва се, че не само я носи, но и добре борави с нея…

Чарлс Ърбан (1867–1942), собственик на лондонската „Чарлс Ърбан Трейдинг Къмпани”, производител на кинокамерата „Биоскоп” и продуцент на първата поредица от филми, осъществени в България

Поради ред известни (а и неизвестни) причини Чарлс Нобъл се появява в България през октомври 1903 г., когато размириците вече са отшумели, а ентусиазмът – поизтлял. Въпреки закъснението той съумява да заснеме у нас 17 краткометражни (с времетраене от 1 до 4 минути) чернобели неми хроникално-документални ленти. Така поданикът на крал Едуард VII се превръща не само в първия смъртен, побил статива на снимачен кинематографичен апарат върху многострадалната ни земя, но и в кинооператора, осъществил най-ранната поредица от филми в България.

За съжаление, всички те са безвъзвратно изгубени по друмищата на неумолимото време. Но съдържанието им е съхранено в каталозите на „Чарлс Ърбан Трейдинг Къмпани”. Девет от тях (според анотациите) хроникират мигове от епилога на Илинденската епопея – завръщането на някои от четите (5 заглавия) и бежанската неволя (4). Други четири представляват „директни репортажи” от събития, свързани с дейността на българската армия. Една лента бива посветена на откриването на ХІІІ-ото обикновено народно събрание, състояло се в София на 2 ноември – първият филм, заснет в столицата ни. Останалите три „картини” са етнографски.

Единствените съхранени до днес фотографии на Чарлс Райдър Нобъл (1854–1914), оператора на филмите за Илинденската епопея

Най-ранният от споменатите каталози е от 1904 г. Тогава всъщност излиза притурката към основното издание, публикувано през ноември 1903 г., в която бива включен „Списък с последните филмови обекти на Ърбан”. А те са тъкмо реализираните от Нобъл през октомври и ноември 1903 г. в татковината ни 17 документални ленти, обединени в разделите „Македония и България” (от № 1154 до № 1164) и „С македонските въстанически чети” (от № 1228 до № 1233). От същото издание се узнава, че именно Нобъл е авторът на тези кинохроники: „Снимки на г-н Ч. Райдър Нобъл, едно представяне с биоскоп, осъществено току-що [в сътрудничество] с Българската армия. Тези филми бяха осигурени с [цената на] огромни разходи и риск и са единствените съществуващи движещи се картини, [представящи] сцени от Македония и България”. Сведението под втория титул е по-скромно, но не по-малко категорично: „Фотографирано от г-н Ч. Райдър Нобъл”.

Под командването на Иванчо Гевгелийски

Три от късометражните картини са посветени на четата, предвождана от Иван Христов Орджанов (1875–1905). Известен и като Иванчо Карасулията (родното му село е Карасуле, днес град Поликастро в Гърция), и като Иванчо Гевгелийски (по наименованието на района му на действие), и като Дилбер Иванчо (заради хубостта му), той е български революционер, войвода на отряд (шетащ най-вече из Кожух планина), съратник на Апостол Петков (Постол войвода, чийто образ във филма „Мера според мера” превъплъщава Григор Вачков) и вуйчо на Антон Югов (1904–1991) – министър-председател на България (1956–1962).

Тъкмо Карасулията (по волята на Провидението) става „главният герой” на три от филмите, включени в раздела „С македонските въстанически чети”. „Въстаническа чета в прикритие” (№ 1228) показва комитите на Гевгелийски, насядали около лагерен огън, запален на открита поляна. „Мъжете постоянно са нащрек – уверява авторът на текста, – очаквайки изненади от страна на турците, които ги нападат при всяка възможност”.

Участието на войводата бива подчертано още в титула на втория филм – „Македонска въстаническа чета в поход (Под командването на Иванчо Гевгелийски)” (№ 1229), който е своеобразен „групов портрет” на отряда, чийто командир разрешава на подчинените си да се приближат към камерата и преминат пред нея в колона по един. „Увереното поведение на всеки от мъжете, решителното изражение на техните лица, както и странните им униформи пренасят върху тези кадри непоколебимостта, характерна за заснетите субекти. Последният епизод показва войводата, заобиколен от четниците, който по всичко личи обсъжда съдържанието на някаква телеграма със своя заместник”.

Иванчо Гевгелийски (1875–1905), наричан и Карасулията – войвода на ВМОК, предвождал чета по време на Илинденското въстание

„Трилогията” завършва с „Македонски въстаници в битка с турците” (№ 1231), чиято дължина е впечатляваща – 225 фута (70 метра, които при тогавашната „кинематографична” скорост от 16 кадъра за секунда са се прожектирали за около 4 минути). Навярно затова преди заглавието е поставено недвусмисленото „Изключително…” (Special…), а след него въвеждащото и обясняващото: „Всекидневно случващото се с четата, предвождана от Гевгелийски, докато тя напредва през Македония”. Ето защо ще си позволя да предам изцяло съдържанието на тази лента: „Началната част показва предпазните мерки, които четата взема, за да не бъде обградена от турците. Един от четниците бива изпратен напред да хвърли бомба с динамит в шубраците, за да се увери, че там не се крие враг. Вижда се как той пали фитила на бомбата, как изтичва към мястото на предполагаемата засада, как хвърля бомбата натам. Той заляга на земята, очаквайки експлозията. Виждайки, че няма опасност, четата преминава. Тази проверка е сигурна, защото никой турчин не би се появил след този ужасяваща взрив. След това виждаме, че четата се е спряла, укрита сред гора от високи ели. Някои от групата почистват оръжията си, докато други стоят на пост.

Третият епизод показва четата да прегазва планински поток в колона по един. Вижда се как един от мъжете пада [убит], неговите спътници му хвърлят само бегъл поглед, след което хукват, за да отмъстят на турчина, произвел изстрела. Четвъртият кадър показва как групата си проправя път през гората, притичвайки от дърво до дърво, внимателно оглеждайки се наляво и надясно за признаци на опасност. Петата картина изобразява сечище [открита местност], което мъжете трябва да прекосят. Докато вършат това, друг един от четата е прострелян. Неговите другари, очакващи нападение всеки момент, ускоряват крачка и се втурват към мястото на засадата, откъдето е даден изстрелът. Сега ги виждаме да напредват упорито, превръщайки в своя позиция най-близкото укритие и откривайки огън по турския взвод. Четирима членове на четата падат, това се вижда, но макар и ранени, те продължават да бълват олово по враговете. Вълнуваща картина.

Забележка – Този инцидент не беше режисиран от нашия оператор с цел облага. Нещо повече – той се подложи на голям риск, защото нямаше гаранция от водача на четата за своята сигурност. Единственото обещание, което получи, когато се присъедини към отряда, бе, че ако иска да заснеме с биоскопа си вълнуващи филми, ще му бъдат предоставени отлични възможности за това. Г-н Нобъл успя да реализира и опази този филм, който е уникален, защото показва не само бойните тактики на четата, но и нейното умение да всява ужас сред турците, изпречили се на пътя ѝ”.

Страници от каталога на „Чарлс Ърбан Трейдинг Къмпани”

Македонският Гарибалди

Второто българско име, фигуриращо в каталозите на Ърбановата търговска компания, е това на ген. Иван Цончев. То не бива втъкано в заглавието „Престрелка с турците в планината” (№ 1230), но пък бива подчертано в последвалото титула пояснение: „С участието на една от най-влиятелните въстанически чети, ръководена пряко от генерал Цончев, който е показан и може да се види как раздава заповеди. Представени са също и неговите офицери (които се сражават почти всеки ден в редиците на този отряд)”.

Още по-интересни са редовете, предаващи съдържанието на тези 200 фута (близо 3 минути и половина): „Първият кадър показва общ план на заснежените балкански планини, както и въстаническата чета, проправяща си път през дълбокия сняг. По пладне членовете ѝ спират да починат и палят огън. Часовоят, оставен на пост, вдига тревога и генералът заповядва на своите въоръжени мъже да се приготвят за атака. Те заемат удобни позиции в очакване на нападението на турците, които ги обстрелват от отсрещния невисок хълм. Скоро въстаниците вземат нещата в свои ръце и техният успешен начин за водене на битки бива показан.

Забележка – В планините има много сняг и нашият оператор, г-н Нобъл, изтърпя множество лишения и страдания, причинени от студа, за да осъществи тези кадри. Той изпитва искрено възхищение към мъжете, които не обръщат внимание на студа, а поемат през дълбокия сняг, защото всички останали пътеки са блокирани”.

Ген. Иван Цончев (1859–1910), македонският Гарибалди

Анотацията на „Македонски въстаници в битка с турците” бива последвана от рекламна добавка, която охарактеризира всички изброени досега четири заглавия така: „Този и предишните три филма са АБСОЛЮТНО единствените съществуващи автентични движещи се картини, показващи македонски бунтовнически чети, действащи на вражеска територия”.

Днес всеки знае какво означава ВМОРО – Вътрешна македоно-одринска революционна организация, всеки знае имената на най-изявените ѝ ръководители: Даме Груев, Гоце Делчев, Яне Сандански, Тодор Александров, Иван Михайлов… Малцина обаче са чували за ВМОК (Върховен македоно-одрински комитет) – ръководната структура (състояща се преди всичко от български офицери), обединяваща десетките хиляди бежанци от Македония и Одринска Тракия, живеещи в България. Една от най-ярките фигури на ВМОК е тъкмо Иван Стефанов Цончев (1859–1910) – бивш опълченец, възпитаник на Военното училище в София, участник в Сръбско-българската война (1885), достоен и изключително смел български офицер, служил из цялата страна и преминал през всички степени на военната йерархия, уволнил се (неочаквано за мнозина) от армията през 1901 г., за да се отдаде изцяло на македоно-одринската освободителна борба. През 1902 г. той участва в Горноджумайското въстание, а през 1903 г. в Илинденското, извоювайки си с това прозвището Македонският Гарибалди.

Отрядът на ген. Цончев

Макар и официално да се води „само” подпредседател на ВМОК, Цончев е фактическият ръководител на организацията. Като такъв той полага сериозни усилия да спечели благосклонността на Великите сили. Най-активни са контактите му с англичаните. Затова и съвсем не е случайно кинематографичното внимание, което Чарлс Нобъл оказва не само на генерала, но и на някои от неговите най-близки съратници. Доказателство за доверието, с което пришълецът се е ползвал сред лидерите на ВМОК, е и заглавието на петия въстанически филм – „Приемане на нов член в една въстаническа чета” (№ 1233), и съдържанието му: „Новопостъпващият е доведен със завързани очи до сборното място на въстаниците в балкана [Balkan Mountains], където бива подложен на сурови изпитания, за да докаже своята преданост и вярност към делото. След което полага клетва и приема поздравленията на своите братя по оръжие”.

Бежанската неволя

Чарлс Нобъл бива изпратен със задачата да отрази Илинденското въстание. Но пристига у нас със закъснение, което компенсира, съсредоточавайки интереса си на кинематографист към западната част от браздата, разделяща Княжество България и Османската империя. Доказателство за това са местонахожденията на всички, заснети от него обекти: демаркационните пунктове Кочериново и Бараково, Дупница, кюстендилското село Крапец (изключение правят само Горна Баня и София, където очевидно е била неговата база).

Тъкмо маршрутът му, обхождащ границата (откъм българската страна), ще да го е отвел в Самоков (и околностите му) и Рилския манастир, където англичанинът става свидетел на бежанската неволя. Нобъл не само наблюдава безучастно масовото преселение, но и се превръща в летописец на драмата на хилядите, прокудени от родните им места. Превръщайки се в автора на първите бежански филми в историята на световното кино! Неслучайно в раздела „Македония и България” намират място цели четири заглавия, представящи печалните последици от бунта: „Бежанци в Рилския манастир” (№ 1154), „Празникът на Свети Иван в Рилския манастир” (№ 1155), „Бежанци в Самоков” (№ 1156), показващ изгнаници от разположените край Банско (тогава в Турция) села Белица, Кремен и Обидим, и „Околностите на граничния град Самоков” – едноминутно филмче (75 фута), вглеждащо се в лицата на множеството „окаяни бежанци, търсещи подслон и храна, избягали от Македония, за да се спасят от турците. Някои са пропътували стотици мили, винаги нощем, криейки се през деня, и представляват наистина достойна за съжаление гледка”.

Анонсите в лондонската преса

Анонсите в лондонския периодичен печат

На 3.X.1903 г. (когато в България е било 20 септември) седмичният лондонски вестник „Ера” помества няколко реда, гласящи: „Важно. – Нашите фотографически експедиции в Борнео и Македония съобщават, че са постигнали блестящ напредък. Резултатите скоро ще бъдат специално обявени от нас”. След седмица същото издание изстрелва титула „Кланетата в Македония” („The Macedonian Massacres”), придружавайки го с лаконичното: „Очаквайте нашето подробно огласяване на Македонската поредица”. В последния ден на октомври „Ера” оповестява: „Внушителна поредица от биоскопически картини [заснети с биоскоп филми], осъществени в Канада, Швейцария, Борнео и Македония (където нашият екип от фотографи [кинооператори] действа в момента), ще бъдат обстойно описани в нашето илюстровано каталожно издание, което предстои да бъде публикувано”.

На 20 ноември (7 ноември у нас) лондонското списание „Мюзикхол” („Мюзикхол енд Тиътър Ривю”) публикува обширна статия за Чарлс Ърбан (1867–1942) и неговата компания, в която се казва: „Друг оператор пък бил изпратен в България, за да илюстрира страданията на угнетените българи [to illustrate the sufferings of the oppressed Bulgarians]. Турските войници категорично отказали да го пуснат да мине през границата и освен това заплашили да счупят апарата му. Това обаче не успяло да го обезкуражи и той си намерил кон, с който успял да избегне патрулите и благополучно да прекоси границата, въпреки риска да бъде застрелян. Неговите филми [pictures] ще могат да бъдат видени следващата седмица в мюзикхоловете на Уест Енд” (квартал в центъра на Лондон, известен с множеството си театри и вариетета).

На другия ден „Ера” огласява името на юначния кинооператор, помествайки рекламно каре, озаглавено „ЗВЕРСТВАТА В МАКЕДОНИЯ” и представящо „Най-новите филмови снимки на Ърбан. Заснети [photographed] от г-н Ч. Райдър Нобъл”.

Следва изброяването на заглавията на кинорепортажите – 8 на брой, сред които: „БЕЖАНЦИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ, които са избягали от турските села, търсейки закрилата на монасите от Рилския манастир (България). ИЗГНАНИЦИ ОТ МАКЕДОНИЯ в Самоков, хранени с хляб и супа веднъж на ден. ПРАЗНИКЪТ НА СВЕТИ ЙОАН В РИЛСКИЯ МАНАСТИР. Шествие на монаси и бежанци, и т.н.”. В края има добавка: „БЕЛЕЖКА. – Настоящите са единствените съществуващи биоскопически картини, заснети в Македония и осигурени с огромен риск и разходи”.

В следващите си два броя „Ера” продължава рекламирането на „картините”, представяйки „Уникална поредица от филми, отразяващи живота сред македонските бежанци и българските войски”, озаглавена този път „МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРИЯ”. Ролята на Нобъл отново е подчертана: „Заснети [photographed] от Ч. Райдър Нобъл, който понастоящем е с Българската армия”, но и бива допълнена с пестелива, ала ласкава оценка относно качеството на неговата работа: „Всички с отлично фотографско качество”.

На 2.I.1904 г. „Ера” представя всички филми, заснети от Чарлс Нобъл в България през 1903 г. – 17 на брой, обединени под титула „С въстаническа чета в Македония”

На 2.I.1904 г. „Ера” излива истински информационен водопад, представяйки наведнъж (и то обширно) всички  филми, заснети от Чарлс Нобъл в България през 1903 г. – 17 на брой, обединени под титула „С ВЪСТАНИЧЕСКА ЧЕТА В МАКЕДОНИЯ”. Сред тях, разбира се, са и деветте илинденски хроники. И този път има преамбюл: „Единствената автентична поредица от анимирани картини от македонския и българския военен и граждански живот през периода на отминалата борба за освобождение от турското иго. Снимки на г-н Ч. Райдър Нобъл, който се присъедини към една въстаническа чета по време на нейните походи в Македония с цел да осигури за нас серия от биоскопически снимки, които ще бъдат специално показани само в театър „Алхамбра”, Лондон, в продължение на две седмици, започвайки от понеделник, 4 януари 1904”. Същите заглавия „Ера” анонсира и на 9 януари, като този път общият им „похлупак” е титулуван „С ВЪСТАНИЦИТЕ ПРЕЗ МАКЕДОНИЯ”.

Премиерата в „Алхамбра”

На 20.XI.1903 г. Чарлс Ърбан заявява, че премиерата ще е „следващата седмица” – около края на месеца. Посоченото от него място също е неопределено – в някой от „мюзикхоловете на Уест Енд”… На 2.I.1904 г. вече всичко е ясно – споменатата „серия от биоскопически снимки ще бъдат специално показани само в театър „Алхамбра”, Лондон, в продължение на две седмици, започвайки от понеделник, 4 януари 1904”. Очевидно е, че през декември в офисите на компанията са поработили усърдно върху проявяването, монтирането и копирането на филмите, като едни са били по-рано готови от други и затова техните наименования попадат по-рано върху страниците на „Ера”. Където, поднесена като „ЗАБЕЛЕЖКА”, бива отпечатана не по-маловажна информация, твърдяща, че Чарлс Ърбан гарантира изключителен статут на мюзикхол „Алхамбра”, който по това време е най-популярното развлекателно заведение в Лондон. Ето защо представянето на „Македонската поредица” там може да се сравни (макар и условно) с днешно излъчване по Би Би Си в „прайм тайма”!

Във връзка с премиерата лондонската преса поднася още в първия ден на новата 1904 година (петък) поне две съобщения. „Г-н Чарлс Ърбан – уверява първото, отпечатано в „Мюзикхол”, – ще покаже в понеделник посредством биоскопа още по-живописни чудеса пред посетителите на „Алхамбра”. За първи път ще бъде представена поредица от филми, озаглавена „С въстаниците през Македония”.

Интериорът на „Алхамбра” – най-популярното развлекателно заведение в тогавашен Лондон

Второто излиза в „Дейли Нюз”: „В понеделник вечерта в „Алхамбра” ще бъде показана, съгласно уговорката, забележителна серия от биоскопически снимки, направени в Македония и България. Филмите, чиято дължина надхвърля 1,600 фута, са заснети от г-н Ч. Райдър Нобъл, който се присъедини към метежниците на Иванчо Гевгелийски, прославения въстанически лидер, с чиято чета успя да види и фотографически да запише множество ярки и вълнуващи случки от бунтовническото движение. Като картина на партизанската война поредицата е уникална”.

На следващия ден и „Ера” се включва в „хòра”: „Управата на „Алхамбра” е получила поредица от най-интересни филми за България, които ще бъдат показани за първи път посредством биоскопа идващия понеделник вечерта. Вследствие отказа на турското правителство да издаде паспорти по надлежния ред и така да предостави улеснения при осъществяването на тези снимки, членовете на Ърбановата експедиция е трябвало да прибягнат до военна хитрост, за да преминат успешно през турската граница, поемайки по този начин огромен персонален риск, като в крайна сметка успяват да се присъединят към българите [Bulgarians]. Тази нова серия от филми ще бъде показана под заглавието „С въстаниците през Македония” и придружена от обяснителна лекция”.

„Брайтън Газет”, разнася новината извън столицата: „Пред лицето на войната, която рано или късно със сигурност ще избухне между Турция и България, а и за да привлече внимание към злочестините, понесени от македонските бегълци, управата на „Алхамбра” е получила поредица изключително интересни кадри от България, които ще бъдат показани чрез биоскопа за първи път вечерта на идния понеделник… Сегашната управа на „Алхамбра” отново успя да се сдобие с изключителното право да покаже тази серия от уникални ленти, давайки поредния пример за модерното си мислене… Новата филмова поредица ще бъда показана под заглавието „С въстаниците през Македония” и придружена с обяснителна лекция (друга уникална особеност, характерна за сеансите с анимирани картини в „Алхамбра”)”.

Отзивите

Своите впечатления от премиерата, озаглавени „Изгледи от Ориента”, пръв споделя на 5.I.1904 г. „Морнинг Поуст”: „Снощи биоскопът насочи своето, а и нашето внимание към българското и македонското въстание. Оповестено бе, че снимките са направени от г-н Ч. Райдър Нобъл, който ще да е поел значителен личен риск при осъществяването на баталните сцени, особено имайки се предвид, че след като е положил клетва за вярност пред водача на въстаниците, той се е превърнал в удобна мишена за турците. Филмите са доста различни по качество, но всички са интересни, а един лектор със своите коментари засилва още повече този интерес… Нищо красиво обаче няма във филмите за македонските бежанци, търсещи закрилата на монасите в Рилския манастир. Има и няколко епизода, [показващи] истинска престрелка, в които виждаме мъже да падат [убити]. Някои от тези филми са доста мрачни, но явно биографът [the biograph] им придава някаква обаятелна жизненост. Струва си да се види цялата колекция: биографът [биоскопът] разказва удивително много неща само за няколко кратки минути, а лекторът помага там, където е необходимо. „Мъжът с обърнатата наопаки къса наметка – отбелязва той – беше шпионин и след време бе разстрелян”. И наистина той не гледа към биографа [кинокамерата] със същото спокойствие както останалите. Обявено е, че прожекцията на тези филми ще продължи само две седмици, тъй че тези, които желаят да ги видят, не бива да губят време”.

Привечер се чува и рецензентският глас на „Стандард”: „Една от най-интересните поредици от филми, видени досега в „Алхамбра”, бе представена снощи посредством имперския биоскоп. Засегнатата тема бяха безредиците, настанали в България и Македония, а г-н Ч. Райдър Нобъл, заснел оригиналните фотографии, ще да е преодолял значителни трудности, а в някои случаи и персонално грозящи го опасности, за да се сдобие с тях. От турското правителство бе отказано всякакво съдействие и г-н Нобъл се присъедини към българите… Едно от най-добрите показани неща е прочута македонска въстаническа чета в поход, физиономиите на нейните членове и разнообразните им облекла ясно се разпознават. За финал има сражение между бунтовниците и отряд турски войници, четниците напредват през храстите, след което в разгърнат строй пресичат открита местност. Жертвите, които падат, когато стрелбата става сериозна, са също твърде реалистични”.

Извадки от пресата, публикувани в каталога на Ърбановата компания с рекламна цел

На 4.I.1904 г. (понеделник) от 20.55 в лондонския мюзикхол „Алхамбра” се е състояла премиерата на филма „С въстаниците през Македония”. В случая не става дума за цялостна, самостойна творба – според днешните стандарти, а за отделни кратки и разнородни репортажи, чиято обща дължина (според „Дейли Нюз”) „надхвърля 1,600 фута” – 490 м, 27 мин., а според „Ера”, представила (на два пъти) всяко от 17-е заглавия с неговия метраж – 1760 фута (540 м, 29 мин.). Сеансът в „Алхамбра” (според „Стандард” и „Дейли Телеграф”) е продължавал 25 мин. (от 20.55 до 21.20 в първите два дни и от 20.50 до 21.15 през останалите), което означава, че там е било показано почти всичко, заснето от Чарлс Нобъл.

Интерес към прожекциите на въстаническите филми проявяват и други издания: „Блек енд Уайт”, „Уайтхол Ривю”, „Трут”, „Ванити Феър”, „Дейли Кроникъл”, „Пеликан” и „Файненшъл Нюз”.

„Удивителна нова колекция от биоскопически филми, изобразяваща действията на въстаниците в Македония – пише седмичното списание „Блек енд Уайт”, – се представя сега в „Алхамбра”. Г-н Ч. Райдър Нобъл, осъществил тези снимки, се бе присъединил към една от въстаническите чети и със сигурност е използвал времето си по най-добрия начин. Един от филмите пресъздава действителна битка, но и другите, макар и по-малко кървави, са изключително интересни”.

„Известният биоскоп в „Алхамбра” представя картини от българското и македонското въстание – допълва „Уайтхол Ривю”. – Всички филми са много интересни, а един лектор разяснява различните ситуации […] Сцените с македонските бежанци, търсещи закрила при монасите в Рилския манастир, предизвикват много изблици на съчувствие към нещастните хора”.

И „Трут” („Правда”) не подминава пречките, които пратениците на Ърбан е трябвало да преодолеят, споменавайки за пръв път наименованието на приложената от тях „хитрина”: „Сериите от биоскопически картини, илюстриращи размириците в Македония, са осъществени не без затруднения, дължащи се на отказа на турското правителство да разреши на кинооператорите [the photographers] да преминат турската граница. Тези затруднения, уверява ни „Алхамбра”, са били преодолени „чрез военна хитрост” – по всяка вероятност благоразумно раздаден бакшиш [backsheesh]”.

Сп. „Ванити Феър” повтаря дословно вече цитираното от „Брайтън Газет”, но и добавя: „Биоскопът става военен кореспондент. Върху екрана на театър „Алхамбра” сега се показват преживелиците с въстаниците в България, разяснявани от лектор, който казва достатъчно, без да добави нито дума в повече… За осигуряването на тъй интересните и поучителни новини, както и на тази жива илюстрация на епизодите от македонското въстание, г-н Моул [управляващият директор на „Алхамбра”] трябва да бъде поздравен”.

„Благодарение на новите филми, показвани сега в „Алхамбра” – започва извадката от „Пеликан”, – реализмът без съмнение достига някъде около връхната си точка. В рамките на няколко минути публиката бе зашеметена с обилни порции анимирани картини, гарнирани с неколцина български четници [Bulgarian irregulars], които, ако съдим по тяхната външност и разновидните им одежди, със сигурност заслужават славата си. Виждаме тези бандити [brigands] да водят престрелки сред горите и да прекосяват полята, а от време на време някой от българите и да се строполява, когато пропуква турска пушка. Зрелищната картина на мъже, наистина убивани пред очите ти на бойното поле, никога преди не е била показвана тъй умело – ужасяващо и очароващо едновременно. Начинът, по който някои от клетите нещастници падат и се претъркулват, след което замират зловещо, е изключително въздействащ. За отбелязване е също така и нещо друго удивително – когато някой от мъжете падне, той бива изоставян от своите спътници. Никой не му обръща внимание, никой не отива да му окаже помощ, а за лекарски екип и медицински пособия изглежда не може и да се говори. Уважението ни със сигурност би трябвало да се отдаде на г-н Райдър Нобъл, който е кинематографирал [cinematographed] филмите, като при осъществяването на тази трудна и опасна за самия него задача ще да е имал отличната възможност да бъде направен на решето от турските куршуми, а камерата му да бъде разбита на парчета”.

Завръщането на Нобъл

Чарлс Нобъл се появява повторно в България на 9.ІІ.1904 г. (по нашенския, Юлианския календар). Две софийски издания отбелязват събитието – всезнаещата „Вечерна поща” и в. „Реформи” (печатният орган на ВМОК).

На 13 февруари Нобъл осъществява своя първи показ на филми – в София, „в един салон на хотел „Ориент” (в. „Дневник”, 14.ІІ.1904 г.), в който навярно е бил отседнал и където събира „представителите на сто­личната преса” (в. „Вечерна поща”, 15.ІІ.1904 г.). Само за четири дни пришълецът не само успява да уреди прожекция, но и да покани на нея журналисти, което говори за делови качества, организационни способности и рекламна стратегия! Любопитна подробност е, че тъкмо по повод и на този сеанс, и на Нобъловите филми в. „Дневник” за първи път употребява словосъчетанието „кинематограми”, озаглавявайки с него краткото си съобщение (гръцката дума „грамма” означава буква и се използва при образуването на думи за означаване графическо изображение или запис на нещо – телеграма, радиограма, телефонограма).

Софийският печат за прожекциите на Нобъл

За по-малко от месец (до 8 март) Нобъл осъществява поне още 5 прожекции в София – във Военния клуб, средището на столичното офицерство (22 и 25 февруари), в салона на просветното дружество „Славянска беседа” (1 и 4 март) и в цирк-театър „България” (8 март, понеделник). Обществеността вече го познава. През 1903 г. българският печат му отделя едно-единствено съобщение. През 1904 г. посветените му материали са близо тридесет! Вестниците го възхваляват като „искрен приятел на Българский народ”, „бивш доб­ро­во­лец в Ма­ке­дон­с­ки­те чети” и „предан труженик на Македонското дело”, като гражданин на Албиона, който „миналата година бе взел деятелно участие в есенешното македонско възстание” и винаги е имал „присърдце каузата на македонския роб”…

Едни издания го представят като кореспондент на „английското списание „Black and White”, други като такъв на в. „Daily Chronicle” (връзката му с Ърбан не изключва възможността да е изпълнявал функциите на кореспондент, работещ и за някои английски периодични издания), трети се задоволяват с характеристиката „журналист-фотограф”, четвърти го величаят със званието „отличния фотограф-артист”.

Съдържанието на „кинематограмите”

Още по време на първата си „демон­страция” Нобъл показва „кинематографически снимки”, кои­то е „направил през време на пребиванието си в Бъл­гария от миналото лято насам” („Вечерна поща”, 15.ІІ.1904 г.), представящи… движението на бе­жанците в Рилский манастир и из инспекционната обиколка на военния министър по грани­цата и пр.” „Дневник” (23.ІІ.1904 г.) допълва информацията, че снимките са направени „из Македония и край българо-турската граница”.

На 1 март, понеделник, от 21.00 часа в салона на „Славянска беседа” (най-обширния тогава в столицата) поданикът на Обединеното кралство дава „едно извънредно голямо кинематографическо представление”, показвайки „кинематографическите снимки българска серия, в които съ представени отварянието на народното събрание, македонски бежанци в рилския мънастир, очов ден в рилския мънастир, излизание на калугерите от същия мънастир, българска кавалерия и много още други” („Вечерна поща”, 29.ІІ.1904 г.). „Очов ден” е денят на преп. Йоан Рилски Чудотворец – празник на Българската православна църква, която на 19 октомври отбелязват откриването (станало през втората половина на Х век) на мощите на отшелника Йоан Рилски. Словосъчетанието „Очов ден” се гради на фонетичната близост между думите отчов – от отец (баща), какъвто светецът е за всички българи, и око, която пък е породила вярването, че той притежава чудотворната способност да лекува очни болести. На същото място след три дни Нобъл демонстрира „за С’Богом” една „най-отбрана програма”, съдържаща „много интересни картини”, сред които е „Из живота на македонските възстанници”, показваща „поход, бивак, в цеп [верига], на позиции, пристрелка, хвърляние бомба, газение река, полагание клетва. Историята на едно предстъпление”  („Вечерна поща”, 4.ІІІ.1904 г.).

„По желанието на публиката” Нобъл показва (на 8 март) в цирк-театър „България” своето „безвъзвратно последно кинематографическо представление” (при това „с намалени цени”), в програмата на което „на първо място е серията „Македонските възстаници” („Дневник”, 5.ІІІ.1904 г., 7.ІІІ.1904 г.).

Клетвеният ритуал – неизменна част от революционното движение

Отзвукът

„Присътствующите останаха от представените сцени, тяхното точно и живо възпроизведение, възхитени и единодушно оцениха фотографическото искуство на английския кореспондент фотограф” – отдава дължимото на майсторлъка на Нобъл „Вечерна поща” (15.ІІ.1904 г.). Конкуренцията от „Дневник” (14.ІІІ.1904 г.) пък охарактеризира представленията му като „чудесни”, а самия него като „добре познатия на столичната публика”. Отбелязва се още, че снимките му са „много любопитни”, „интересни” и „заслужават да бъдат видени”. А когато това се случва, бива подчертано, че това е „едно рядко по рода си представление”, което се „посещава добре” и от което публиката остава с „най-доброто впечатление” и „твърде доволна” („Вечерна поща”, 23.ІІ.1904 г.).

Картината е „идилична”, защото по всяка вероятност по-голямата част от тези обявления са рекламни материали, поръчани, платени или поне вдъхновени от самия Нобъл. Прожекцията от 1 март обаче поражда отзвук в друго столично издание – в. „Ден”. „Онази вечер бе дадено в салона на Славянска Беседа извънредното кинематографическо представление на г. Нобел – известява третият всекидневник, спиращ вниманието си върху прожекциите на англичанина в София. – Благодарение на голямата реклама, направена около тоя кинематограф, салона бе извънредно препълнен и приходите на г. Нобел трябва да съ тоже, извънредни. В замяна, посочените работи бяха твърде обикновенни и те можеха твърде добре да се покажат на „непретенциозните” любители при едни по-низки цени от тия, които бяха определени сега… Такъво е мнението на голямата част от посетителите, поне на тия, които останали до края на представлението на г. Нобела”.

Това е първият и единственият (известен засега) материал, който си позволява критичен тон, но пък признава (косвено) уменията на филморазпространителя Нобъл. Даденото представление е „извънредно” (изключително, необикновено), рекламата за него – „голяма”, салонът – „препълнен”, приходите – „тоже, извънредни”…

Въпреки двуполюсните мнения относно качеството на Нобъловата продукция столичните издания са единодушни, че направените през 1903 г. в България киноснимки са негово дело. Никой не свързва името му с Ърбан! „Вечерна поща” дори посочва Нобъл за автор на „кинематографическите фотографически снимки”, кои­то сам е направил, а и за продуцент, подчертавайки, че филмът „Из живота на македонските възстанници” е „кинематографическа снимка, собственост на г-н Нобла, патентована с запазени права за репрудукция и представление”!

В провинцията

Сетне Нобълиадата продължава в провинцията – за там британецът заминава на 13 март. Тези му намерения обаче биват оповестени от софийската преса месец по-рано („Дневник”, 14.ІІ.1904 г.). Обявен е дори предстоящият му маршрут: „Вратца, Плевен, през Сомовит – Видин, Лом, Оряхово, Свищов, Силистра, Русе, Търново, Разград, Шумен, Варна, Бургаз и по южната линия всички градове край железницата” („Дневник”, 14.ІIІ.1904 г., 17.ІIІ.1904 г.). Днес се знае (също от печата), че той със сигурност е посетил северозападните български градове Враца (където на 14 и 16 март дава своите представления) и Видин, където в края на месеца „се бави няколко дена”, показвайки (на 29 март) „важни европейски случки” и „македонската неволя” („Дневник”, 3.ІV.1904 г.).

Забавянето във Видин е било навярно предизвикано не толкова от деловите ангажименти на пътуващия кинематографчия, колкото от изключително топлия прием, оказан му от „по първите видински граждани” (кмета, коменданта на местната дивизия, председателя на окръжния съд). „Те не искаха току така да го пуснат – пише тамошният кореспондент на „Дневник”, – та уредиха [на 1 април] в негова чест банкет в локала на хотел „Булевард”. На банкета с повече от 30 куверта, присътствуваха всички официални лица на града, някои адвокати и др. През време на банкета бяха държани тостове от градския кмет, благодарност за английския народ от Н. Панова, възторжена и топла благодарност към гражданите на Албион, които винаги чистосърдечно съ имали присърдце каузата на македонския роб. Г. Нобл благодари разчувствувано и прочете едно писмо на 82 годишната си майка, която го увещава да не ходи в Далечния Изток, а да седи в Балканите, гдето той може да бъде по-полезен, още повече, че макед. народ има нужда от защитници и приятели”. Късно през нощта (вече на 2 април) веселието се пренася на пристанището, откъдето Нобъл отпътува за Лом – с австрийски параход, „доволен и пълен с най-хубави спомени” („Дневник”, 3.ІV.1904 г.).

Из провинцията

Чарлс Нобъл пристига и в Пловдив – на 17 юни (четвъртък), междувременно вече посетил (в периода 2 април–17 юни) градовете Лом, Свищов, Русе, Плевен, Велико Търново, Горна Оряховица, Шумен, Разград, Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък, където „и е представлявал” (изнасял е представления със своя прожекционен апарат). Той осъществява няколко прожекции и в града под тепетата (в. „Пловдив”, 19.VІ.1904 г.), за което очевидно се е подготвил отрано – първите съобщения в местната преса изпреварват появата му в града с цели пет дена! В „театър „Люксембург” и лятната градина на хотел „Търговски” той дава „пред­с­тав­ле­ние на ожи­вле­ни кар­ти­ни с ки­не­ма­тог­раф ка­къв­то гра­да ни не е виж­дал” („Пловдив”, 12.VІ.1904 г.). Същият вестник информира, че „представляваните картини са същински и много от тях снимани от самия г-н Нобл”, пояснявайки, че „между четите той е бил с своя апарат за снимане кинематографически картини и за това ще имаме случай да видим сцени из живота на въстанниците, въстанниците в поход, в цепе, на позиция, в престрелка, хвърляние бомби и пр.” („Пловдив”, 26.VІ.1904 г.).

Отново в София

Чарлс Нобъл се завръща в София на 6 юли („Дневник”, 6.VII.1904 г.), където показва филмите си само веднъж – на 28 юли, сряда, от 21.30 в големия салон на Военния клуб. Затова пък „с разрешението на военния министър” („Вечерна поща”, 25.VІІ.1904 г.). Цели три софийски всекидневника известяват събитието – „Вечерна поща”, „Ден” и „Дневник”, който на 27.VІІ.1904 г. пише за Нобъл, че това е англичанинът, който „преди няколко месеца крайно задоволи българската публика с своите кинематограми из възстаническия живот и живота на българската армия”.

След това си заминава – най-вероятно в първите дни на месец август. Този път завинаги…

Реални или само реалистични?

Британската преса се възторгва от реализма на Нобъловите въстанически филми, но и изказва съмнения относно тяхната автентичност (особено на баталните сцени). В случая най-вероятно става дума за „реконструкция”, „аранжиране” или инсценировка – похвати, обичайни за филмопроизводствената практика от началото на ХХ век, родили жанра на „инсценираната хроника” или „историческата възстановка”. Тогавашната публика е приемала за достоверни дори „ментетата”, реставриращи не само действителни епизоди от миналото, но и библейски истории, евангелски сцени (като Христовите страдания), митологични разкази…

Нищожна е вероятността 49-годишният Нобъл да е подтичвал подир младите и пъргави въстаници, постоянно менящи позициите си, подбирани обикновено на места, обитавани единствено от диви кози! При това нарамил тежка апаратура, куфар, пълен с филмова лента, а навярно и раница с най-необходимите лични вещи… Едва ли се е осмелил също да прекоси границата и може да се предположи, че той никога не е стъпвал в Македония (каквото и да се разбира под това наименование).

Надписът под тази фотография гласи: „Оперетната страна на македонската неволя. Докато мнозина от въстаниците воюват смело на бойното полето, други остават в границите на България и позират пред фотоапаратите за илюстрованите вестници”. „Ментетата” не са от вчера…

Тогава къде са заснети „илинденските кинописи”? Най-вероятно в околностите на Рилския манастир, където операторът е „причакал” завръщащите се в България отряди на ген. Иван Цончев. Четата на Иванчо Карасулията и самият той се появяват на 12 ноември в Кюстендил („Вечерна поща”, 14.ХІ.1903 г.; „Реформи”, 15.ХІ.1903 г.), отсядайки край града (в местността Сенокос), където Нобъл ще да ги е заснел. Така и снегът си идва на мястото, и прикритието, и походът, и „битката с турците”… „Реконструирана”, ала представена върху екрана реалистично, дори – натуралистично.

Инсценирани или не, кинохрониките на Чарлс Нобъл са опит да се отрази частица от българската история. Те запечатват мигове от Илинденската епопея и ликовете на някои от нейните герои, популяризират по света жаждата за свобода на „угнетените българи”…

Петър Кърджилов е писател фантаст, журналист и киноисторик. Роден е в Стара Загора през 1950 г. В периода 1980–1990 г. е редактор в Българската национална филмотека, главен редактор на списание „Фантастика“ (1990–1991), отговорен редактор в издателство „Златното пате“ (1992–1997), експерт в Националния съвет за радио и телевизия (1998). Автор е на книгите „Орбитата на Сизиф“ (1987), „Призрачен цикъл“ (1989), „Не обиждайте мафията!“ (1996), „Звездни детективи“ (1999), „Основание за смърт“ (2005), „Светлопис за Илинден“ (2009), „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912–1918)“ (2018) и др.

–––––––––––––––––

[1] Всички дати, отнасящи се за събития в Западна Европа и Великобритания (включително и тези, на които са излизали споменатите в публикацията броеве на английските периодични издания), са посочени според валидния по това време там календар – Григорианския (т.нар. нов стил). Докато датите на събитията в България са посочени според валидния по това време в страната ни Юлиански календар (т.нар. стар стил), действал у нас до 31.III.1916 г. Разликата между двата календара е 12 дни през XIX и 13 през XX век.

Петър Кърджилов
20.07.2023

Свързани статии

Още от автора