0
1091

Илинден

Илинден. Миналата година на граничния пункт с името „Богородица-Евзони“ преминах откъм Гърция в държавата, която тогава все още не се казваше Северна Македония.

Беше късен час и изпитвах чувство за вина, защото очите на жена ми очевидно бяха тежко уморени. Не съм егоист, но астигматизмът ме направи така несигурен, че не посмях да карам от Костур до мястото.

Късна вечер беше, излиза македонски (тогава беше македонски, сега северномакедонски) граничар. И ми пипа джоба. А аз му викам: „Шо ме пипкаш ти, бре?“

Тая човек наистина ме опипка, но беше вече нощ, та не повдигнах обвинения.

На следващия ден се будя. И виждам красиво подреден двор.

Говоря за Гевгели. Седнахме да изпием по кафе. Насреща ни в центъра на градчето се оказа, че е паметникът на Сава Михайлов. За мен не беше изненада, защото очаквах този паметник да бъде там. И аз му викам: „Сава, ти като си брат на сестрата на дядо ми, как ги виждаш тия неща с поделянето на историята? Ти като умря, като си взе стрихнина от ревера, когато четата беше обградена при село Смол, не си мислил, че един ден може и да ме мразят. Нито ти, нито аз сме знаели какво ще стане през двайсетия век“.

Станаха две години откак правителствата на България и Македония (сега вече Северна Македония) подписаха споразумение, което направи отношенията между двете страни по-леки и по-добри. Какво ли не се направи междувременно от страна на злонамерените, за да се хвърли мръсотия по това разбирателство, какво ли не се извърши в опитите да бъде бламирано това историческо приближаване.

И сега пак се активираха. Активизацията, произведена от годишнините и от общото спомняне, ми дава основание да ви препратя към великолепната статия на Огнян Минчев, публикувана в „Дневник“ на 14 юли тази година. В тази своя статия авторът разкрива злото в отношенията между двете страни по начин, който едва ли може да допусне допълнителна рационализация.

Пред паметника на Сава Михайлов в Гевгели си спомнях разказите на дядо ми за Гевгелийския квартал в София. Той обичаше да ми разказва за пътя си като дете по „Пиротска“ и за учителите си по латински в Първа мъжка гимназия. Всъщност е чиракувал при вуйчо си в неговата берберница на „Пиротска“.

Това ходене от Първа мъжка до Гевгелийския може би го е направил комунист. Естествено, че никое ходене не може да вроди идеология в ума на човека… Дядо ми обичаше да си спомня разговорите с Александър Балабанов.

Дядо ми почина през 2002 година. Мисля, че с баба ми наистина се обичаха до самия край. Грижеха се един за друг така, както трябва. Баба ми, внучка на генерал Климент Джеров, се радваше, когато двама с нея купувахме пъпеши от Красноселския пазар. Двамата се обичаха, но тя имаше у себе това зрънце, което я караше да му казва: „О’т се писа ти македонец 47-ма, бре Гьорге?“.

Баба ми говореше диалектно само когато се ядосваше на дядо ми.

Ще продължат. Ще ни бомбардират отново и отново с информации (за да ни информират), та да не останем мирни. Иначе как да мируват, ако няма размирие?

В момента се полагат всякакви усилия мирните и добри отношения между България и Северна Македония да бъдат помрачени, опетнени или най-малкото усложнени. Преставам с безличните изречения. Авторите са пределно известни. И все пак, да се припомни: когато в края на април 2017 г. нападнаха парламента в Скопие, се опитаха отчаяно да спрат движението на македонското общество. Скоро след това дойде подписването на договора с България, за да последва и споразумяването с Гърция.

Оставил съм нарочно телефона си свободен. Той приема съобщения от всичките агенции, които удобстват в истеричното дрънкане за неразбирателства между България и Северна Македония.

Това не е майтап работа. Нали и в Северна Македония, и в България вече се налага хора да остават без хляб, защото са лишени от възможността за дрънкане. Много неприятно се получи за тях. Не стига, че България преди две години на Илинден показа себе си и като цивилизационен модел, и като определящ фактор в геополитически (при все, че не обичам думата геополитически) план. Не стига, че в Северна Македония беше избрана власт, която отвори страната и най-сетне представлява достойно стремежите и надеждите на македонското общество.

Да се каже ясно, включително и в комисията за изясняване на общото ни минало има хора от българска страна, които провеждат чужди интереси. Не български и не македонски.

Бог да прости на всички ни!